Брат Куули стана и се изказа.
Той повтори онова, което бе рекъл на жена си и по всичко личеше, че дълбоко съжалява за своето упорито и явно противопоставяне. Веднага щом свърши, аз му говорих за първи път и го насърчих да направи първата крачка... Накрая... той седна до своята добра жена сред остана- лите кандидати за кръщение... Той като че ли ме смята за своя майка и така силно се е привързал към мен,
защото мисли, че моите усилия са причина за неговото об- ръщане и за решението му да изостави греховните си пътища, като стане член на нашата църква...
Господ наистина работи на това събрание... Бързам, защото трябва да тръгваме след 15 минути. Мисля си, че ще ти е интересно да научиш тази новина, и за това оставям писмото недовършено. Твоя Елена.
(Писмо No 37 от 29.06.1874 г. до Дж. Вайт, който по това време полага осно-вите на издателството Пасифик Прес.) Сподели с приятели: