то човешкият характер може да добие чистота и непорочност. Чрез Своята благо- дат Той желае да постави хората в непосредствена близост до Божия престол.
Законите на Христовото царство
имат забележителна простота, те са толкова кратки, но и така съвършени, че всякакви прибавени от човек неща ще предизвикат само хаос и объркване.
Затова колкото по-прости са нашите планове и работи в служба на Бога, толкова повече ще постигнем. Като се стремят да внедрят светс- ката традиция в плановете за Божията работа, хората объркват Божиите намерения човек да постигне
със смирение и простота онова, което Той желае да бъде техен път към небесното Му царство.
(Ръкопис No 53 от 30.06.1901 г. - без заглавие.)
1-ви юли ДА БЪДЕМ ВЕРНИ НА ПРИНЦИПА Пс. 119:97 Нека всички, които говорят за принцип така, сякаш никога и при никакви обстоятелства не биха се отклонили от него, да бъдат уверени в разбирането на онези принципи, които са положени в Божието слово за наше ръководство.
Има хора, които следват погрешни, неверни принципи. Представата за самия принцип е подвеждаща. Да се следват верните принципи означава правилно и вярно да се изпълняват първите четири и вторите шест заповеди на Декалога. Послушни на тези Божии заповеди, ние се храним с плътта на Христа и пием Неговата кръв, като ставаме притежатели на всичко, покрито от умилостивителната жертва на Голгота.
Христос ще
бъде винаги до тези, които Го приемат като техен Спасител. На тях
Той ще даде силата да станат Божии чада.
“И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина” (Йоан 1:14).
Този, за когото в стиха се говори като за Словото, е
самият Божий Син, Който бе повелител в небесните дворове, и Който слезе на земята, за да открие небесните истини на падналите човешки същества. Той е Пътят, Истината и Животът. Той е
Словото, което беше у Бога преди появата на света. Като облече божествеността си с човешко естество, Той стана притежател на божественото и на човешкото.
Поради този факт Исус можеше напълно да постигне цялостно
изкупление на човешката раса, като възстанови и правото на човеците над привилегиите на небесния живот.
Христос започна земния си живот като всички останали хора - Той дойде на света като безпомощно бебе. А докато беше на земята, Той живя живот, който е по силите на всяка душа, пожелала да приеме великия дар на Отца,
Който изпрати Своя Син, за да бъде изпълнен съвършения план на Изкуплението. Исус понесе наказанието за греха, за да не погинат човеците и понесе в тялото си присъдата, произнесена над грешниците. Това е науката на спасението, която може да бъде изследвана в сигурност и безопасност, и
от която ще имаме само полза, ако се стремим да я разберем...
Всички, които продължават да престъпват закона, ще бъдат съдени според отказа им да приемат светлината. Такива избират да застанат на страната на княза на тъмнината и да станат оръдия на силата, която, ако е възможно, би измамила и избраните. Те отказват пречудния небесен дар и макар външно да се прикриват зад мнима праведност и да говорят за придържане към принципите, тяхното поведение се
подчинява на принципи, противоположни на небесните - такива хора учат другите да следват същите покваряващи принципи.
(Ръкопис No 161 от 1.07.1903 г. - “Опасността от отхвърлянето на светлината”.) Сподели с приятели: 
