га не бе оставял Своите малцина верни да бъдат
лишени от Неговото присъствие, нито бе оставил света без свидетелство за Себе Си.
В епохата, през която живя Енох, той прие задачата да бъде публичен учител за истината. Енох поучаваше в нея, живееше в истината, а характерът му бе в пълна хармония с величието и светостта на неговата мисия. Енох бе пророк, който говореше, движим от Святият Дух. Той бе светлина сред
мрака на безнравствеността, един образец на човек, който ходи по Бога и е покорен на
Божия закон - същия закон, на който Сатана отказа да се подчинява, който Адам престъпи и на който Авел се покоряваше, поради което бе убит.
Сега Бог щеше да покаже на цялата Вселена
неверността на обвиненията на Сатана, че за човека е невъзможно да спазва Божия закон. Бог щеше да изяви как човекът, въпреки че беше съгрешил, може да се свърже до такава степен с Бога, че да бъде един ум и един дух с Него и да представя на света истинския образ на
Христа. Този свят човек бе избран от Бога да отхвърли нечестието на света и да свидетелства на същия паднал свят, че за човека е възможно да пази целия Божий закон...
Енох не
само посредничеше и се молеше, облечен във всеоръжието на бдителността, но от молитвите към Бога той премина към умоляване на човеците да се покаят. Божият човек не прикриваше истината с цел да спечели благоразполо- жението на невярващите, защото така те щяха още повече да занемарят душите си.
Неговата тясна връзка с Бога му даваше смелост да върши Господните дела. Енох ходеше по Бога и “беше засвидетелствано за Него, че е бил угоден на Бога”. Това е привилегия на всеки един вярващ днес. Това означава човек да пребъдва в Бога и
Бог да направи обиталище в сърцето на слугата Си.
“Аз в тях и Ти в Мене” - казва
Исус. Да се ходи по Бога и да се вижда свидетелството Му, че пътищата, в които ходим, са угодни Богу, не е опитност, която трябва да свързваме единствено с име- ната на Енох, Илия,
патриарсите, пророците, апостолите или мъчениците. Не само привилегия, но и дълг на всеки Христов последовател е да пази свято в сърцето си своя Господ, да Го носи през целия си живот и тогава наистина ще бъде едно изо- билващо от плод дърво.
(Ръкопис Nо 43 от 02.08.1900 г. - “Пророкът Енох”.) Сподели с приятели: