те си, които са Божии” (1 Кор. 6:19, 20). Запитайте се днес - посветихте ли себе си изцяло на Господа? Може ли Той да Си служи с всеки от вас като със съд за почтена употреба? Предано ли вършим на- шия дял от работата за делото? Бог е определил работа на всяка душа. Затова наши- ят небесен Баща очаква от всеки вярващ да се съедини с Него в работата по спася- ването на души. Когато Божието дело страда от липса на средства, как е въз- можно да има такива, които поставят цена за извършеното от тях служене, ка- то с това отказват да вземат ежедневния си кръст и на дело да покажат себеот- рицание за Христа. Изпълнението на обещанието да станем сънаследници с Христа, зависи изцяло от нашето желание и воля да се отречем от себе си. Когато Христос приеме царст- вото от Отца, наградата на вечния живот ще получат онези, които със себеотрица- ние и себежертва са Го следвали още тук, на земята. Христовият призив за жертво- готовност и безрезервно предаване означава по същество да разпнем личното “аз”. За да се подчиним на този принцип, трябва да имаме непоколебима вяра в Исус ка- то наш съвършен Образец; трябва също така да разбираме съвсем ясно, че ние сме Неговите представители в света. Тези, които работят за Христа, трябва да Го след- ват като Негово войнство, и да живеят живота, който Той живя. Неговият призив за пълно предаване в ръцете Му трябва да бъде върховна заповед. Никой Христов последовател не бива да позволява някаква обвързаност със света или друг интерес да попречат сърцето да е посветено на обичта и почитта към Исус, а животът - в Негова служба. Неуморно и с пълна отговорност той трябва да работи с Бога за спасяване на погиващи души от силата на изкусителя. Всички, които са така свързани с Христа, се учат непрекъснато от Него, като преминават през всичките последователни етапи на християнския живот. Сполитат ги смущения и трудности, за да могат да разберат още по-пълно пътя и волята на
