когато бъде упражнявана.
“Вземете Моето иго” - ни казва Христос, когато обитаваше нашата земя в чо- вешко тяло. Той сам непрекъснато носеше игото на покорството, като посрещаше всички трудности и изпитания, които съпътстват човешкия живот. Сатана непре- къснато ще ни тормози и напада, както нападаше Божия Син с постоянни изкушения. Но за всеки има изходен път.
(Ръкопис No 88 от 09.08.1903 - “Не се уморявайте да вършите добро”.)
10-ти август
НУЖДАТА ОТ БЛАГОДАТНИ ДУМИ
Лука.4:22
Тази сутрин сърцето ми е привлечено към Бога в един искрен копнеж на душа- та за ръководството на Святия Дух. Какви думи да говоря, за да бъда разбрана?
Когато Исус беше в нашия свят, Той каза на фарисеите и книжниците: “Защо не
разбирате Моите думи и не ги цените?” Тези израилеви първенци и богослови непрекъснато налагаха своите тълкувания на простите и ясни думи, които излизаха от устата на Христа...
Той изрече с яснота и сила думите, които трябваше да достигнат до нас като съкровище от благодат. Наистина, какви скъпоценни думи са те и как изобилстват от насърчение! От божествената уста се ронеха сладките слова на уверение и благословение, които говореха за Този, Който ги изричаше, че е самият Извор на благостта и че Неговото право бе да благославя и впечатлява умовете на всички присъстващи. Исус бе ангажиран в Своята особена и свята служба, в която Той раз- полагаше с всички съкровища на вечността. Божият Син не знаеше мярка в щедростта, с която ги раздаваше. За Него бе радост да служи в делото на Отца. В благословенията си Той обхвана онези души, които щяха да бъдат Негово царство тук, на земята. Исус донесе в света всяко благословение, което бе от значение за щастието и радостта на душите, и пред огромно събрано множество Той изяви бо- гатствата на небесната благодат - несметните съкровища на вечния и пребъдващ
Отец...
Имаше случаи, когато Христос говореше с авторитет, който даваше на думите
Му неустоима сила - тогава човешките същества се свиваха, поразени от превъз- хождащото ги величие на Говорителя, защото виждаха своята нищожност. Душите на всички бяха дълбоко трогнати. Умовете им се впечатляваха от факта, че Той повтаряше заповедта, излязла от превъзходната слава. Когато Той призова света, за да слуша, всички бяха сякаш поразени и омаяни. Всяка дума попадаше на място, а слушателите вярваха и приемаха словата, без да имат сила да им противостоят.
Всяка дума им се струваше, че представлява част от Божия живот... “И словото
Сподели с приятели: |
