бива постепенно примамван в заблудата,
докато накрая започне да греши, напълно безчувствен към това свое престъпление.
Много често изповядващите Христовото име се оказват със закоравели сърца и заслепени очи, защото не се покоряват на истината. Техният ум е обладан от себе- любиви подбуди и цели. В себеупованието си те си мислят, че постъпват според пътя на мъдростта и не си дават труд да следват пътеката, посочена от Бога.
Такива заявяват, че случаите зависели от обстоятелствата, и когато сатана ги изкушава да приемат светски принципи, те отстъпват и изкривяват пътищата пред нозете си, ка- то водят след себе си и други в заблуда... Неопитните
доверчиво ги следват, като предполагат, че преценката на толкова опитни християни несъмнено е мъдра.
(Ръкопис No135 от 31.10.1902 г. - “Наставление към църквата”)
Сподели с приятели: