не чувстваме непрестанна зависимост от обновителната, освещаваща благодат на Христа, която извършва преобразяване на характера чрез божествена промяна на сърцето, за която свидетелстват думите, делата и духът... Нуждаем се от повече вяра и много по-малко увереност и упование в собствените си възможности. Ако желаем да приготвим пътя пред Него, ние ще проявяваме много
по-голямо доверие в онова, което Господ копнее да направи за нас лично. Душата изпитва такава нужда (о, колко много по-силна е тя от това, което изпитваме в момента!) от общение с Бога.
Трябва да се предадем на горещи молитви пред Него, защото ако потърсим нашия Бог, ние имаме обещанието, че ще Го намерим, ако Го потърсим с цялото си сърце и душа. Трябва да копнеем за големите благословения и дълбоката пълното на
Христовото съвършенство. Но
ние няма да ги получим, ако продължаваме да бъдем самодоволни, ако любовта ни към Бога е хладка, ако обичта ни към ближните не е като тази на Христа. Когато личното “аз” бъде премахнато от сърцето, на неговото място идва Христовата пълнота. Нека душата бъде
по-малко заета с делови работи, нека уповава далеч повече и по-силно в Божествената мъдрост. Прославата, отдавана на определен човек с думи и дела, е мерзост за Бога, но въпреки това
Бог ще прослави всяка душа, която пази Неговите заповеди с истина и правда. Съвсем по човешки е да се уповава на човек, но същите тези хора, които с такава готовност възлагат надеждите си на отделния човек, съвсем неохотно търсят
закрилата и пътя на Онзи, Който е невидим.
Бог познава нуждите на душата, но нашият народ, който има пред себе си голямото съкровище на Божието слово, не разбира този факт.
Самомнителност и Сподели с приятели: 
