сърцето си със скъпоценните богатства на Божието слово. Изявете ги - те са Божието послание към другите... Мнозина говорят и постъпват така, сякаш се срамуват от Исус. Те не мислят за Него, нито Го представят на своите приятели. Такива хора не живеят, за да прославят Божия Син, а се срамуват от Него, Който прие човешко естество, за да могат те да имат живот!... Никой не може да върши работата на другия. Всеки човек има свой индивидуален темперамент... Затова не бива да очакваме други да вървят по нашия път, по-скоро всеки трябва да върви по стъпките на нашия саможертвен Изкупител. Вдигнете кръста си и Го последвайте. Той е нашият Водач. Пред нас има съвършено ясни следи от Неговите стъпки. Всички сме в безопасност, когато следваме Христа, но когато се стремим да накараме останалите да следват нечий друг пример, тогава грешим, тогава се проявяват нашите различия, а сред Божия народ не бива да има различия. Трябва да вярваме, че другите са също така честни пред Бога, както и ние. “Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенства чрез страдания начинателя на тяхното спасение” (Евр. 2:10). Исус трябваше да разбере всичко, което е свързано с човешката слабост, трябваше да опознае силата на сатанинските изкушения. Затова Той взе върху Себе Си човешкото естество и понесе всички изкушения на дявола, поради което съвършено е запознат с онова, което човек трябва да понесе в земния си път. Размислете се за Христовото съчувствие към нас. Той най-добре познава как се ражда човек, знае всички обстоятелства в живота му още от люлката. Ние не знаем на какви изкушения е бил подложен нашия ближен, но Исус знае всичко. Затова оставете всякаква критика и съдене, защото съдът принадлежи на Божия Син. Той е праведният Съдия на целия свят. (Ръкопис Nо 174 от 14.11.1901 г. - “Уроци за утринна служба от Евреите 2- ра глава.)
