Не чрез най-учените и най-красноречивите Бог ще разкрие Себе си пред света.
“Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, чието име е Светий: Аз обитавам на високо и свето място още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, за да съживявам духа на смирените и да съживявам сърцето на съкрушилите се” /Исая 57:15/...
Но пак на този ще погледна. На оня, който е сиромах и съкрушен духом и който трепери от словото Ми” /Ис. 66:2/.
Бог ни призовава да отдадем на Него дарбите, които ни е предоставил, за да можем по този начин да ги употребим с цялата енергия на своя ум, нравствената ни и физическа сила в службата за доброто и благословението на другите. Настъпила е криза в
Божието управление на земята, но въпреки че закоравели сърца са отблъсквали потока на божествената благодат, той продължава да тече към хората.
/Писмо 52 от 6.12.1895 г. до поповедник в Австралия./
Сподели с приятели: