Нашите работници трябва да станат живи
посредници за разкриване на Божията цел в даденото им призвание да вършат Неговата работа. Словото на слав- ното благовестие трябва да се проповядва в неговата божествена достъпност и простота... Ние трябва да даваме нагледен пример за евангелските принципи чрез делата на любовта и милосърдието, като помагаме на невежите, на болните, глад- ните и безпомощните. Но нашата работа не бива да се ограничава само с помагане на отхвърлените от обществото... Нека църквите се очистят от егоизма и гордостта и да станат богати с
опитност на единство в Господа, за да окуражат сърцата на из- падналите в съмнение и да връщат в пътя на светлината всички, потънали в мъглата на неверието.
Ние трябва да чуем последната предупредителна вест! Пророчествата от 12-та и 18-та глава на Откровение се изпълняват. В осемнадесетата глава е записан пос- ледния призив към църквите. Сега е часът, когато трябва да огласим този призив. В
19 глава е описано времето, когато звярът и лъжепророкът са хвърлени в огненото езеро. Змеят, който е истинският подстрекател на гигантския
бунт против небесна- та власт, е вързан и хвърлен в бездната за хиляда години. След това идва възкресе- нието на нечестивите и окончателното унищожение на сатана и всички нечестиви.
Накрая настъпва триумфът на Христа и Неговото царуване на земята.
(Ръкопис Nо 75 от 20.09.1906 г. - “Предупреждение срещу прекаленото влага-не на средствата в хранителни предприятия”.) Сподели с приятели: