Погребаните надежди

Швейцарецът Едуард Били Майер (известен като Били Хлапето) от селцето Шнидт в швейцарските Алпи е посетен от група кораби, някои от които той успява да заснеме на филмова лента.

Били е посетен от Плеядинците, защото по техни сведения той е също плеядинец, но не го знае. Съществото, с което той влиза в реален контакт е жена на име Семйазе, която е на 300 земни години. Тя заявява, че следат развитието на Били Майер на Земята от както се е родил и, че посещават Земята от преди 15 000 земни години.

Били е поканен да посети кораба, не му е забранено да го снима отвътре, но по - късно при появата на филма се оказва, че кадрите от интериора на кораба са черни .

Случаят "Били Майер" е доста добре проучен и лабораторно изследван и въпреки че доказателствата и резултатите от лабораторните анализи на филмите и на металните парчета, оставени на Били от Семиязе / те се оказали сплав от 22 хим. елемента, която не може да се получи при земни условия, а повечето от металните компоненти са просто от непознат вид / са повече от категорични, Били е обявен за "най-големия фалшификатор на века". Освен това, след като той оповестил за контакта на обществото, животът му по неговите думи "се превърнал в истински ад".

Разследванията по този случай са правени, както от компетентен екип от специалисти по проблема НЛО, ръководен от световно известния американски изследовател Лендал Стивън, така и от сериозни учени, не подкупени от "официалната линия".

На 14 юни същата година, в щата Уайоминг - САЩ безследно изчезват 76 млади хора, на средна възраст - 19 години. Техните автомобили били намерени празни и изоставени на някакъв пуст път. Около колите имало безпорядъчни следи, които не водели на никъде.

По-късно, на 04.08.1977 г. на съвещание Дирекционният комитет на "Мадджестик 12" се анализира факта, че в резултат на сблъсък с метеорит е загинала цялата партида от 300 човека, предназначена за лунната база "Архимед".

Тези факти са наистина потресаващи, но те са само една малка част от жестоките машинации, вършени зад гърба на приспаното човечество.

През този период е констатиран и друг, особено тревожен факт, че учени от всички континети започнали безследно да изчезват след като на тях им били предлагани примамливи предложения за участие в определен род изследователски работи. Учените изчезвали без да оставят никаква следа след себе си. Те били обозначени като "Designeted Movers" - Избрани преселници, защото се предполага, че са били завербовани по проект "Алтернатива 3".

Базата е разрушена в резултат на стълкновение на един от учените с охраната, който се опитал да освободи 155 човека от т.н. роби. Ученият буквално се врязал с космически транспортьор в стъкления купол на базата. Около седем човека от сътрудниците успяли да се спасят, се добали до старата изоставена база "Касини", а от там успяли да се върнат на Земята. От тях фактически идва и тази, почти невероятна информация.

Според информация, предадена от Уйлям Хамилтън, бивш офицер от секретните служби на САЩ, през 1978 година в базата Дюлс / една от строго секретните бази за съвместни операции в щат Ню Мексико / избухнала война между хората, работещи там и Грейовете. Причината за бунта, е тази, че хората узнали какви изследвания се правят на базата и открили резултатите от експериментите - хибридите между човешки гени и влечуги, насекоми, риби и т.н. получени чрез генно инженерство.

Жертвите, дадени в резултат на инцидента били общо 66 убити и от двете страни. Тогава, по нареждане от най-високо ниво са били използвани отрядите "Делта", които били въоръжени с парализатори от типа "Flash - Gun", пистолети, с които били въоръжени и двете страни.

След този непредвиден случай базата била затворена за работа приблизително за две години. По-късно, в резултат на двустранни преговори между Грейовете и "Маджестик -12", работата били възобновена.

Тогава Съветският съюз изстреля изсреля станция за изследване на тази планета, която не можа да достигне повърхността на планетата, а изчезна в космическото пространство.През ноември 1964 година американците изстреляха станцията "Маринър" със същата цел, но когато станцията приближи планетата отказали да работят камерите, което обезсмислило мисията й.Чак през месец юли американската станция "Маринйр - 4" за първи път успя да облети Марс и да предаде първите изображения от повърхността на тази планета на Земята.

Когато в края на 60-те години Съветския съюз изпрати друга станция до Марс се случи нещо поразително, отначало всичко протичаше нормално, всички системи на станцията били в отлично състояние и изведнъж станцията изчезнала, като че ли бе прибрана от някаква невидима ръка.Това направо шашнало, както руснаците, така и американците.Съмненията, че като че ли някой пречи да бъде изследвана тази платета

били много сериозни и сред двете страни.

Следващият опит за изпращане станция на Марс направиха САЩ, но чак през 1976 година, когато беше изстреляна станцията "Викинг - 1", която успя да се добере до тази планета и за първи път човечеството видя качествени изображения от нея.

По линия на явната програма за изследване на Космоса космическите сонди на НАСА "Викинг" - 1 и 2 изпращат от Марс много интересни снимки, на които е заснет цял пирамидален комплекс със странно образувание, наподобаващо човешко лице. След направени сериозни компютърни анализи станало ясно, че това не могат да бъдат естествени образувания. Комплексът по-късно бил на речен "Сидония", а лицето - Лицето на Марс.

Екипът на Хоглан констатирал, че и на Марс има една основна пирамида, която за разлика от Хеопсовата е ориентирана не към Северния полюс на Марс, а е малко "завъртяна" по оста си. Линията на ширината на пирамидата показва, че двете стени на пирамидата се пресичат на един и същи ъгъл и той отново е 19,5 градуса.

Дължината на основата на гламната марсианска пирамида е около 1 500 метра, а височината й достига над 900 метра.

Хогранд и колегите й проучили много внимателно всички планети в Слънчевата система и открили, че по-големите геологични и климатични планетарни смущения стават именно на този градус Северна или Южна геогравски ширини. Например, голямото червено петно на Юпитер, представляващо огромен циклон се намира точно на 19,5 градуса Южна ширина. На Земята на тази ширина е разположен вулкана Муанна Лоа на Хавайските остови, в Северното полукълбо.

Трябва ли да означава това, че строителите на тези пирамиди са заложили точно тази информация?Сами по себе си пирамидите представляват тетраедър и, ако този тетраедър се впише в сфера, ще се констатира нещо, колкото интересно, толкова и важно.Хогланд утвърждава, че ако идеалният тетраедър, или пирамидата бъдат разположени вътре в самата планета, т. е. самата планета да играе ролята на хипотетичната сфера, така че върхът на пирамидата да опира в Северния, или Южен полюси, то другите й върхове ще се окажат също на 19,5 градуса, южна или северна географски ширини.Може би тези пирамиди играят ролята на мощен енергиен източник , както и на иформационен ключ за цялата Слънчева система. Предполага се, че, всичко това не е правено само от една ИЗЦ.

Лицето на Марс представлява съоръжение дълго над 500 метра и високо около 100

метра. Специалната обработка, направена от специалистите на НАСА констатира, че върху плочите, от които е изграден Свинска има надписи от древна писменост, които по-късно били разчетени.Оказва се, че това е съоръжение, строено преди около

40 000 земни години и представлява мавзолей на марсиянски вожд на име Ксеонтес.

В секретния доклад на НАСА до правителството по този въпрос се съобщава, че монументът не е само скулпурно изображение, а цял архитектурен комплекс, в който се предполага, че се намира и мумията на Ксеонтес.

Специално за да се проучи свинска през 1997 година САЩ изпратиха на Марс космическия апарат "Петфайндър", който имаше за основна задача да открие входа на монумента и да проникне вътре с цел да заснеме интериора на комплекса, а ако не открие вход, да пробие отвор, но на всяка цена да се проникне вътре. Резултатите от тази операция до сега не са известни.

Снимките на комлекса са публикувани от Винсент де Пиетро и Грегори Моленар - сътрудници на НАСА, получили достъп до снимките след официално, но неохотно направено разрешение от страна на шефовете на НАСА.

Геологът Ерол Торун , човекът приел обектите за изследване, стигнал до извода, че ъглите между пирамидите отразяват до най-малките детайли вписана в тях сфера с тетраедър, чиято основа опира точно на 19,5 градуса от окръжността. Ако тетраедърът бъде затворен в сфера с радиуса на окръжността, то основите на тетраедрите ще са в съприкосновение със сферата на 19,5 градуса. Астрономът Ричард Хоугленд открил, че тази величина се среща и при планетите Сатурн, Юпитер и Нептун.

Например - голямото червено петно на Юпитер е разположено на 19,5 градуса, Южна ширина, тъмното петно на Нептун - също. На Сатурн има две мъглявини, намиращи се също на 19,5 градуса Северна и Южна ширини.Изследователите предполагат, че има тъмно петно и на планетата Уран, разположено на същия градус географска ширина. Изследванията на Слънцето също констатирали петна на идентичния градус северна и южна ширина.

Отначало НАСА изобщо нямаше намерения да оповестява пред обществото за пирамидите и свинска на Марс и направи всичко възможно изслездванията да "стигнат до съвсем други "изводи", но за всеобща радост това не им се отдаде благодарение на намесата на достойни хора , работещи там.

Много интересна развръзка се получи и при по-нататъшните опити при изследването на оказалия се пълен с изненади и загадки наш съсед.През 1988 год. Съветският съюз истреля станцията "Фобос - 1", който така и "не му беше разрешено" да достигне Марс, защото той просто беше прибран.Веднага след това Съветите изстреляха станцията "Фобос - 2", имаща за цел да изследва луните на Марс - Фобос и Деймос.

Тази станция преди да изчезне като посестримата си "се натъкна" на огромен елипсоиден обект, чието изображение ясно е записано и предадено в ЦУП, а по-късно тря предаде изображението на огромен пурообразен обект, хвърлящ сянка на планетата с размери от порядъка на няколко километра. След това връзката и с тази станция беше прекъсната, а станцията изчезна безследно.

Този изключително безцеремонен акт направо хвърли в ужас и двете космически сили

Предизвикателството наистина си заслужаваше упорито да се продължават опитите, в края на крайщата човешкото любопитство е също двигателна сила на развитието.

На 25 септември 1992 г. НАСА истреля една от най-сложните космически станции - "Марс - обзървър".Станцията имаше за цел да облети повърхността на Марс да и да я фотографира много по-прецизно, отколкото с предишните станции.

На 25 август 1993 г. точно в 6 часа американско време, връзката със тази станция внезапно била прекъсната и в последсвие станцията изчезнала без никаква следа.

"Марс-обзървър", беше конструирана в продължение на 17 години, и която струваше на американския данъкоплатец близо 1 милиард долара замлъкна внезапно и за винаги точно, когата наближаваше Марс.И до днес никой не може да каже какво е станало с нея.Някои изследователи от НАСА са на мнение, че силите, които не искат повече да се знае за тайните на Марс се намират не на тази планета, нито на друго място в космическото пространство, а тук на Земята.Съмненията в тази посока се подклаждали и от факта, че точно преди да бъде изстреляна станцията на полигона внезапно връхлетял ураган, при положение, че МТО прогнозата нямала никакви данни за такова нещо. Освен това ръководството на НАСА в последния момент решило да не се излъчва директно изстрелването на станцията, нещо, което било безпрецедентен случай по гражданските програми.Защо ли е нарушена близо 40 годишната традиция на Агенцията?

Някои анализатори на случая, работили в НАСА по това време предполагат, че причината за този "извънреден случай" идва от Пентагона, тъй като НАСА непрекъснато работи в тесни отношения с Министерството на отбраната на САЩ, често изпълнявайки секретни и свръхсекретни задачи и програми.

Експертът Стенли Макданиел, предполага, че НАСА просто се бои да не загуби свойте основни фондове, пристигащи главно по военни проекти и програми, така както стана и с финансите, които бяха й отрязани за по-нататъшното изследване на Луната и на изследванията по програма СЕТИ / по тази програма средствата са просто нищожни и възлизат едва на 12 милиона, пристигащи само от частни източници, при положение, че целия бюджет на НАСА сега възлиза на около 14 милиарда долара /.

Всички в НАСА са просто нащрек да не се допуска никакъв фал, свързан предимно с изтичането на информация за НЛО и ИЗЦ, защото друга причина просто не може да възникне.

На 25.03.1989г съветската сонда "Фобос2", изпълняваща мисия в орбита около Марс засне огромен извънземен летателен апарат с размери над 1.5 километра с формата на пура, овиснал в пространството зад марсианския спътник "Фобос". Радио - сеансът със спътника след предаването на филмовия материал беще последен. Спътникът замлъкна и изчезна завинаги. Екипът от центъра за управление на полети с ръководител ак. Роалд Сагдеев смята, че сондата е извадена от строя следкато е била блъсната от огромно или след като е била обстреляна с мощен енргиен лъч.

"Фобос2" сподели участта на американската станция "Марс Обзървър2", която изчезна по същия мистериозен начин след като започна да заснема загадъчните скулптури на комплекс Сидония. "Станция МАРС - ОБЗЪРВЪР 2" "млъкна" завинаги на 22 август 1993 година, когато НАСА официално обяви, че е загубила контакт с нея.

Пирамидите и сфинска на Венера са почти същите като тези на Земята. В НАСА има над 200 снимки на този комплекс, наречен Ситериански.

Обнародването на тази информация станало възможно благодарение на Американския комитет за душевно здраве, в който влизат и хора, консултиращи НАСА.През м. май 1985 г. този комитет получил снимките и ги публикувал.

Информацията била излъчена само един път по телевизионна станция в щата Флорида,

като по този начин НАСА формално изпълнила обещанието си.

По-късно, в резултат на спътникови снимки се доказва, че пирамиди има и на дъното на Атлантическия и Индийския океан, там където са били местата на изчезналите континенти Атлантида и Лемурия

На срещата на Специалния политически комитет при ООН, проведена на 27 ноември 1978 г. проф. д-р Джей Алън Хайнек, който от ревностен, но честен противник на темата "НЛО", след като се убеждава ва "голата истина"заяви:

".....Отчетите отностно НЛО касае милиони хора. Фактите за НЛО са събрани от 133 страни. В значително число от очевидците това са високоотговорни хора - специалисти по радиолокационна техника, астронавти, военни летци и пилоти от гражданските авиолинии, високопоставени чиновници, учени, даже астрономи.

Неотдавнашното допитване на "Галъп" до гражданите на САЩ се оказва, че 57% от населението на тази страна вярват в реалното съществуване на НЛО........"

В резултат на тези заседания и срещи, ООН публикува "Статистически доклад" на организацията отностно НЛО в света за периода 1947 - 1979 година, според който общото число на регистрирани случаи в света възлиза на 63 144, от които 33 233 в САЩ, 5 792 - в Англия, 1 287 - в Германия и 621 - в Япония.

В доклада се посочва още, че след като човечеството е влязло в ядрената ера, Земята е станала обект на особено внимание на НЛО и че пиковите години за тяхно нашествие след Розуел 1947 г. са годините 1952, 1954, 1966-67, 1973, 1975 -76 и 1977-78.

На 27 декември 1978 год. премиер-министърът на Гренада Ерен Гейри отправя официално покана в ООН до всички държавни ръководители отностно създаване на Международна организация за изследване на НЛО и ИЗЦ, чието седалище да бъде в ООН. По този повод, обаче последва светкавична реакция на Държавния департамент на САЩ, тази инициатива да бъде възпрепятствана всячески и естествено такава организация не беше създадена, защото беше ясно кои сили стояха зад тази диктовка.

От тази изключително важна инициатива остана само пощенската марка с лика на Ерен Гейри, издадена от ООН. / Между впрочем ООН изглежда се е занимавала с проблемите на НЛО още от 60-те години, защото през 1967 год. вестник "Ню Йорк Пост" публикува изказване на тогавашния генерален секретар на ООН У Тан, който заявил: ..." Предполагам, че след войната във Виетнам, най-важният проблем за света остава проблемът, свързан с НЛО..."

Ясно е, че става дума за анализ, провеждан по независима и необвързана научна линия.линия.Сформираната по това време група от учени, в която влизаха професорите Зигел, Л.М.Гиндилис, Д. А.Меньков и И.Г.Петровски и др. издават доклада на Л. М. Гиндилис "Статистическо изследване на НЛО". Тогава е сформирана и секцията за "Изучаване на аномални обекти" към Научно-техническата организация"А.С.Попов" към Московския градси комитет на КПСС.

Секцията започва да издава и свой "Журнал" - нещо като месечно списание, в което се публикуват материали и много сериозни статии. Освен това по това време вече е нашумял и и звестния представител по дисиденски науки, световно известният уфолог

доцент , кандидат на техническите науки Владимир Георгиевич Ажажа, който е бил командир на ядрена подводница, капитан първи ранг - о.з.

Ажажа поема по твърде рискования път да говори и пише истината отностно това, което и в Съветския съюз някои твърде добре знаят, че предсавлява Глобален проблем, от който зависи съдбата на човечеството.Това става след като подводницата, на която той е командир през 60-те години се среща "очи в очи" с НЛО някъде из водите на Северния ледовит океан. Обектът се движел с огромна скорост / приблизително с 200 км/ч./ под водата, след което с огромна скорост отлетял, пробиваики като куршум ледена обвивка с дебелина около два метра.

Владимир Геоггиевич Ажажа започна да говори открито и да изнася лекции по тези въпроси, ще от началото на 70-те години, а от грубите лапи на всемогъщото съветско КГБ го спаси лично академик Туполев - бащата на съветските самолети "Ту".

Едва в края на 80-те години, към тогавашната Съветска академия на науките се създава "Комисия по аномални явления", оглавявана от проф. Петухов.Това е първата организация в бившия Съветски съюз, създадена към държавна институция, за чиято дейност има малко информация. Това, което се знае за нея е, че в нея не влизаха такива сериозни изследователи, имащи световна популярност като кандидатът на техническите науки / а сега академик на Международната академия по информатизация при ООН /Владимир Тюрин Авински от гр.Самара, Михаил Сергеевич Елцин, сега също академик на МАИ при ООН, Владимир Г. Ажажа акдемик на МАИ, инж. Кузовкин и др.

Разбира се през годините на разпад на СССР, в Русия се създадоха много УФОлогични организации - центрове, клубове и др. някои, от които функционират и до сега.

Към съветските тайни служби е действала още от края на 60-те години "строго засекретена комисия", ползваща се с "извънредни пълномощия", дадени от най-високо ниво и оглавявана от професор - полковник Борис Соколов, който ръководел "широкомащабен проект" във връзка с НЛО.На тази комисия били длъжни да се подчиняват всички, даже КГБ и МО на Съветския съюз, защото руснаците си били поставили за цел да откопират летяща чиния, която била катастрофирала на територията на бившия СССР, близко до гр. Свредловск в края на 60-те години.

По информация, дадена от самия Соколов години по-късно, върху този проблем се работило доста усилено, защото те знаели, че американците отдавна са се възползвали от падналите им като "манна небесна" от Космоса извънземни технологии.

Въпросът, свързан с НЛО, тогава стоял "на живот и смърт", защото касаел спечелването на надпреварата в космическите технологии.Всички структури, заети с отбраната на бившия Съветски съюз събирали информация" от всевъзможни източници" , работело се непрекъснато при извънредни мерки за сигурност.

По линия на проекта, който ръководел Соколов, както и във връзка с набелязаните цели само за десет години е събрана изключителна по обем информация отностно НЛО само от територията на бившия СССР, която все още се пази някъде.

Ето някои по интересни случаи, за които са документирани доста подробно:

Информацията предава подполковник Александър Плаксин - консултант по проблемите на аномалните явления на обединените въоръжени сили на СССР:

".....Наложи се да изследвам конкретен случай, касаещ въздействието на аномален обект върху авиационната техника.

На 16 октомври 1981 година в Калининград - Прибалтика, при изпълнение на тренировъчен полет със самолет "СУ -7", летецът Борис Каратков наблюдавал пряко въздействие на НЛО върху неговия самолет в момент на заход за кацане, неговият самолет в резултат на въздействието започнали рязко да падат оборотите на двигателя,

при което Каратков бил заслепен от силно ярка светлина. Лъчът светлина бил огромен и буквално облял самолета, по негова преценка той имал диаметър около 5 метра, след това той почувсвал удар по самолета и миризма на изгоряла материя. Оказало се, че са изгорели предпазителите за управление на двигателя, поради което самолетът пропаднал до височина 500 метра и тъй като нямало възможност вече да се катапултира, Каратков с огромни усилия успял да приземи самолета, който след този инцидент останал негоден за полети....

По корпуса на самолета са открити дупки и разшплентована обвивка, както и голями повреди в опашните плоскости и крилата. Мисля, че това е свързано с някакви плазмени образувания, които много често се наблюдават от радиолокационните станции.

По други наши сведения, ние имаме случаи на стрелба от автоматично оръжие на самолета, това станало в Горкиевска област, Дзержински район, когато за прехват били вдигнати изстебители от Берисогледския аеродром...., но както и при други случаи на употреба и този завършил безуспешно.

По информация, дадена от самите летци, тях буквално ги хвърляло в ужас неизвестността, когато изпълнявали заповедите за стрелба по цели с никому неизвестни възможности...."

Иформация за друг инцидент от подобен род, документирана в бившите съветски секретни, военни архиви е от гр. Самара.

Инцидентът станал през м. юли 1988 година, когато РЛС засекли триъгълен обект да каца в близост до самата нея, когато станцията рлеминала на "интензивно излъцване" от обекта "излетял" лъч, който ударил антената на локатора, в резултат, на което той бил повреден.

Ръководителят на техническия екип, изпратен да възстанови антената на локатора коментира:

"....Антената била обгоряла, като че ли от някакъв вътрешен взрив. По първа военна спечиалност аз съм сапиор и пога да кажа, че такова обгаряне на алуминий и стомана, може да се получи само в резултат на мощно енергиино въздействие..."

Друг, също много интересен инцидент, регистриран в разсекретените документи е от западните райони на СССР / точно мястото и датата не са упоменати /.

Било е в началото на 70-те години, когато над западната граница на Съветския съюз, когато били засечени няколко обекта, които бързо изчезнали, но един от тях спрял да се движи и останал да виси над територията на бивша военна част / не е уточнено каква /, в резултат на което от близката воено-въздушна база били вдигнати два изстребителя "МиГ - 21". На всички запитвания от страна на пилотите, обектът не реагирал, тогава на пилотите било заповядано да го засекът и да открият огън по него с радиоуправляеми ракети клас "въздух-въздух" от типа "РС - 2УС".Точно преди летците да открият огън и двата самолета били светкавично поразени с неизвестен вид лъчи, излъчени от обекта. И двамата пилоти загинали. В резултат на възникналото извънредно авиационно произшествие Съветските ВВС веднага скалъпили причината, поради която и двамат пилоти загинали, а тя била, че "двата самолета се сблъскали във въздуха по време на изпълнение на бойни фигури от висшия пилотаж".Версията веднага била оборена от независими авиационни експерти, които били наети изглежда от страна на потерпевшите близки на пилотите.