Ето
един процес, който ако бяхме на ваше място бихме използвали: Всеки ден в продължение на десет, петнайсет минути, но не по-дълго, ще
седим тихо сами на някое място, където няма да сме обезпокоявани - може би под дърво, може би в колата си, в банята, в градината... Ще направим всичко по силите си да изключим физическите си сетива — ще дръпнем завесите,
ако светлината е много ярка; ще поседнем със затворени очи в тихо, спокойно, приятно за нас място.
Ще осъзнаваме вдишването на въздух в дробовете си и ще осъзнаваме издишането. Ще се съсредоточаваме върху дълги, бавни вдишвания и издишвания. Ще вдишваме
въздух и когато осъзнаем, че дробовете ни са вече пълни, ще поемем внимателно още глътка въздух, но така че да не ни става неприятно. И тогава - в това състояние на пълно разширяване на дробовете,
бихме забавили издишването, оставяйки в тези няколко дълги, превъзходни мига. Намерението е да останем единст- вено в този момент - да осъзнаваме дишането си, да не правим нищо друго, освен да дишаме
- да не приготвяме закуска, да не се сресваме, да не се чудим как са роднините; не да си мислим за вчера, не да се притесняваме за утре. Цялото внимание да бъде съсредоточено единствено и само върху този единствен момент на вдишване и издишване.
Това е
състояние на допускане, в което само за няколко мига преставаш да контролираш.
Преставаш да се опитваш да накараш каквото и да било да се случи. Това е моментът, в който казваш на Изначалната Енергия, на
Вътрешното Същество, на своя БОГ (или както предпочиташ да го наричаш):
Ето ме в състояние на допускане. Аз позволявам на Изначалната Енергия да протича чиста през мен.Петнадесет минути усилие ще променят целия ти живот, защото ще позволят на Енергията, която е естествена за теб да тече. Ще се чувстваш по-добре в самия момент, а когато излезеш от него ще си много по-зареден с енергия.
Сподели с приятели: 
