изпълни.
Преди много години
Джери и Естер работеха заедно, но нямаха романтична връзка. Много се ценяха един друг, но нямаше романтични чувства, защото нито един от двамата не би си позволил да ги изпитва.
Нито един, от тях, заради обстоятелствата и убежденията си не се беше дори доближавал до мисълта за подобни отношения с другия.
Една нощ Естер сънува как Джери (много ясно го видя) коленичи до леглото й и я целуна по бузата както приказките, които беше слушала като дете. А когато то докосна лицето й с устни в нея започна да се надига необикновено чувство на бодрост; чувство, че
всичко е наред; чувство, което не може да се опише с думи. Това беше чувство, каквото никога дотогава не беше изпитваt нито в съня си, нито в будно състояние. Когато се събуди тя не можеше да спре да мисли за този сън и никога повече не
можеше да погледне Джери така, както преди съня си. Този сън остави у нея чувство, каквото не беше изпитвала до този момент. Беше толкова приятно,
толкова прекрасно, че тя се опита да сънува този сън отново отново. Ако пък не можеше да го сънува просто се опитваше да си го спомни. Искаше отново да изпита чувството от този сън. Точно тази вибрация беше катализаторът, който ги събра.
Естер си беше мислила неща като:
Искам да щастливо с някого, искам да съм щастлива до края живота си. Искам партньор, който ме цени. Искам житейско преживяване, изпълнено с радост.
Като мислеше тези неща, въпреки че преживяваше отсъствието
НЕ
голяма част от тях
Вътрешното и
Същество, което чуваше нуждите й и предложи нещо визуално и чувствено) и достатъчно силно, за да продължи да я вика. И като изливаше Енергия към него - о, колко продуктивно вре ме беше това!
Сподели с приятели: