Показатели за качеството на средствата за радиоелектронно противодействие на безпилотни летателни апарати


целевите товари – различни функционални радиоелектронни модули, осигуряващи изпълнението на поставените задачи.
Практическата възможност и реализуемост на РЕП срещу безпилотни комплекси много пъти беше потвърдена от факти и военно-технически експерименти. Вече е ясно, че създаването на „чадър“ от радиоелектронни смущения за навигационните системи, системите за управление на полета, комуникационните канали и радиолониите за приемане-предаване на информация над района на интерес (за бойни действия) може да доведе до значително намаляване на ефективността на бойното използване или до унищожаването на БЛА.
Борбата с БЛА, особено с малоразмерните днес се води основно с наземни комплекси за РЕП, които реализират „традиционните“ (силови) способи за радиоелектронно подавяне със заградително или прицелно смущаване на каналите за управление, навигация и предаване на данни. Тези способи обаче са показали на практика трудностите за осигуряване на електромагнитна съвместимост с други радиоелектронни средства /РЕС/- военни или граждански, които са разположени в близост до зоната на действие. Използването на тези способи за РЕП е ограничено още и от необходимостта за реализирането на висока спектрална мощност на излъчване в достатъчно широк пространствен сектор при спазване на съответната маскировка. Освен това възможностите на наземните комплекси за РЕП, които са ефективни само в долната полусфера (спрямо БЛА), съществено намаляват когато РЕС на БЛА ползват канали с псевдослучайна пренастройка на работната честота, насочени антени към комуникационните спътници и устойчиви на смущения адаптивни антени за приемане на сигнали от спътникови радионавигационни системи /СРНС/. Един от вариантите за решаване на този проблем е монтирането на средствата за РЕП на собствени
БЛА. Освен това е възможно използването на „интелигентни“ смущения, които нарушават не програмираното функциониране на РЕС на БЛА, а логиката на неговата работа по пътя на въвеждане в неговите управляващи системи на недопустими или лъжливи данни. Този способ на въздействие може да доведе до плокиране на командите за управление полета на БЛА, прехващане на предаваните от апарата видеоинформация и друга информация, а също така и прихващане на управлението на БЛА с възможност за кацането му на избрано място.
По мнение на водещи специалисти днес основно и най-ефективно средство за порба с БЛА е създаване на смущения в канала за получаване на информация от СРНС. Това е така защото повечето от съвременните БЛА са сравнително малки и са оборудввани с миниатюрни жироскопи и акселометри на базата на микро електромеханически системи и при загуба на сигнала от
СНРС те загубват ориентация и или изпълняват принудително кацане или изпълняват самоунищожение. По-съвършенните технически, съответно по- големите БЛА могат да продължат полета си под управлението на оператора с използване на видеоизображение от повърхността или да бъдат управлявани

от комплексна система на бордови сензори и магнитометър (компас) за изход от зоната на РЕП. Но използването на видеокамери и бордовия компютър, обработващ видеоизображението за ориентация в местността не могат да осигурят навигация в сложни метеорологични условия и през нощта. Още повече, че за предотвратяване на този метод за автономен полет в допълнение към заглушаването на сигналите от СНРС средствата за РЕП използват и въздействие със смущения по командната линия – канала за предаване на данни от борда на БЛА.
За противодействие на това въздействие предаващите и приемните модеми на съвременните БЛА работят на принципа на псевдослучайно тренастройване на работната честота, съвременните средства за РЕП преодоляват успешно подобна защита, защото модемите на малките апарати имат малка мощност и прости алгоритми за управление на честотата.
Ефективно могат да изпълняват своите задачи в условията на масирано използване на РЕП само единици от малките (до 50 кг) БЛА. В тях се използват или оптовлакнести безплатформени инерциални навигационни системи, или алгоритми за комплексно използване на бордовите сензори за корегиране показанията на бордовите акселометри и жироскопи.
Използването на подобни технологии прави този тип БЛА практически неуязвими за класическите системи за РЕП и осигуряват полет по предварителни разузнавателни данни записани на бордовите носители достатъчно дълго време. Натрупаната грешка може да е в границите на 1-2 км за час полет. За нейното коригиране БЛА трябва да напусне зоната на РЕП и временно да включи системата за спътникова навигация.
Особено ефективни съвременни системи за РЕП са тези, които предават на бордовата система на БЛА лъжливи координати, включително и чрез временно изключване на всички спътници в дадена зона и последващо включване на неголяма група малък брой „лъжливи“ спътници и т.н. При тази ситуация бордовата система прави пространствен анализ, предприема реакция и изключва СРНС.
Анализът на възможните варианти за ефективно въздействие на средствата за РЕП върху РЕС на БЛА при оперативно противодействие от заглушаваната страна, дава възможност за определяне на показатели за качеството на средствата за радиоелектронно противодействие на безпилотни летателни апарати, а именно[7]:
1. Откриване на БЛА в пределите на зоната на действие на станцията за
РЕП;
2. Определяне вектора на скоростта на БЛА и разкриване на траекторията на неговото движение;
3. По данни от РТР откриване и определяне параметрите на каналите за управление на БЛА от наземен (въздушен, морски) пункт за управление;
4. Заглушаване на каналите за управление на БЛА;
5. По данни от РТР откриване и определяне параметрите на каналите за данни и телеметрия;

6. Заглушаване на каналите за данни и телеметрия;
7. По данни от РТР откриване и определяне параметрите на функционалните елементи от „целевия“ товар на борда на БЛА – радар, сензори, средства за РТР и др.;
8. Заглушаване работата на функционални елементи от „целевия“ товар;
9. Ефективно подавяне на бордовите системи за спътникова навигация във възможните и варианти:

GPS;

GLONASS;

GALILEO;

BeiDou;
10. Подмяна на навигационните данни с „лъжливи“;
11. Отклоняване на БЛА от програмирания маршрут и/или принуждаване да извърши аварийно кацане;
Очевидно, за да е успешно радиоелектронното противодействие, е необходимо то да осъществи посочените 11 задачи преди момента в който
БЛА достигне определен район. Това предопределя въвеждането на радиуса на действието средствата за РЕП по всяка една от посочените 11 задачи като основен показател за качеството им.
От анализа на най-използваните системи на бордово въоръжение на съвременните оперативни БЛА, могат да бъдат предложени стойности на изисквания към радиуса на действие на средствата за РЕП, както следва:

По т.1 и т. 2 - ≥ 12 км;

По т. 3 - ≥ 50 км

По т. 4 - ≥ 30 км;

По т. 5 - ≥ 50 км

По т. 6 - ≥ 30 км;

По т. 7 и т. 8 - ≥ 20 км;

По т. 9 - ≥ 50 км;

По т. 10 - ≥ 20 км;

По т. 11 - ≥ 10 км.
На базата на горните въвеждания са възможни използването на различни показатели за качеството на системите за РЕП на БЛА – напр. поне едно от изискванията за показателите от 1 до 11 да е изпълнено, да са изпълнени определен набор от изискванията от 1 до 11 и пр. В общият случай е възможно въвеждането на комплексен показател за качеството на системите за РЕП на БЛА Ө (формула 1).
(1)
Ө = [∑
∆
𝑛
∆
𝑛0
]
11
𝑛=1
/ 11

където ∆
𝑛0 е стойността на изискваништ радиус на действие на средството за
РЕП по съответния параметър (от 1 до 11), а ∆
𝑛
е реалната стойност на този параметър.
За нормиране на Ө в границите от нула до единица е целесъобразно да се приеме, че ако ∆
𝑛0
≤ ∆
𝑛
, то
∆
𝑛
= ∆
𝑛0
.

Предложеният показател за качеството на средствата за РЕП, методиката за избор на възможни варианти за ефективно им въздействие върху РЕС на
БЛА и подходът за избор на изискванията към 11-те показателя са приложими и към други компоненти на РЕС на БЛА.

Изтегляне 0.95 Mb.

Сподели с приятели: