Поле на компетентност: Сградна автоматизация някои основни въпроси за размисъл в проекта euroinno
Изтегляне 313.63 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Към поле на компетентност: Сградна автоматизация
- Към методичното удостоверяване на полето на компетентност: сградна автоматизация
- За актуалното положение в “диаграмно ориентираното установяване на компетентностите”
- Заключение
- Литература
TB ПРОЕКТ: Само за вътрешна дискусия
Поле на компетентност: Сградна автоматизация - някои основни въпроси за размисъл в проекта euroinnoВъведениеСградната автоматизация очаква комплексна организация на работата и обучението. На това все още не е намерен отговор във фирмата и в професионалното обучение. Фокусът все още е поставен върху овладяващата процесите затворена сградна техника. На първа линия става въпрос повече или по-малко изолираната работа да се извършва с възможно най-лесни техники. Това се отразява отново в обученията за сградна автоматизация. Почти не се извършва комплексна сградна автоматизация. Все още се предават предимно изолирани знания и способности. Често те не се обосновават с работните изисквания , поставени към сградната автоматизация, много повече в природо-научни, математически и други отделни дисциплини, в най-добрия случаи само в техническо отношение. Затова на много места почти не се счита за заплаха това, че в професионалните училища, също в професионалните образователни центрове почти не се извършва настройка за реалните (комплексни) работни процеси в сградната автоматизация. В Германия обучението по сградна автоматизация се основава повече или по-малко на “старите” концепции. И това въпреки новите сфери на образование и учебни планове. Новите сфери на обучение, които са тясно свързани с практиката, са взети насериозно само едва в някои провинции и малко училища. Освен многото случаи на липсващи компетентности на учителите (обусловени също и от дефицита на обучаващи), допълнителна роля играе това да се провежда работен процес, ориентиран към практиката – ако тези предпоставки са налице – както в училищата, така и при обучаващите да се създаде професионална компетентност. Компетентността се реализира именно като комплексни, позоваващи се на процесите знания и умения преди всичко в процесите и по тези процеси може да се извърши допълнително обучение е училищата. Това важи особено за (сравнително новата) сградна автоматизация. За да се избегнат тези проблеми в международен план е направен опит (Великобритания, Холандия) компетентността (разбирана като способност на един работник да осъществява процесите) да се формализира в смисъла на освободена от процесите и упражняваща компетентностите, респ. за когнитивно обхващане на обучението, да се разграничат компетентностите и да се развият в модуляризирани учебни потоци. Затова комплексните процеси се разпределят в единични действия, чието овладяване се предвижда като предпоставка за овладяване на цялостния процес. И те се обучават по този начин. Проблемът тук е , че този вид разкъсване на работните процеси не води действително до компетентност на действие и компетентност на организацията. Не е постигната компетентност на организацията, според която работникът не само да си намери работа, но и да обхваща значението на неговата дейност и да реагира по обоснован начин. С това се поставя задачата да се развие концепция за компетентност в проекта Евроинно, при което да се извърши действителна настройка към комплексните работни процеси в сградната автоматизация като се вземе под внимание връзката с изискванията към техниката и образованието. Той трябва да намери своето институционално съответствие също и в “неразчленените” видове работа и обучение; трябва да бъде постигнато, така както е представено в различните видове практики (при производители и фирми-потребителки), сградната автоматизация да се обърне към професионалното образование. Затова е необходима не само една кооперация в положителен смисъл, сведена до насрещното знание, но много повече умножаване на образователните и работни седалища (в. Хартман/Айкер 2003; Хартман 2004). Със създаването на мрежа от училища и центрове за професионално обучение трябва да бъде постигнато, образованието за сградната автоматизация да съответства на работните изисквания за различните професии, които засягат сградната автоматизация в различните страни. Тук е необходим инструментариум, който да направи прозрачни тези изисквания и да помогне за актуализирането на образованието. Със създаването на преподавателска мрежа, обучение и работа се преодоляват изолираните действия на отделните или най-малкото те се премахват (т.е изолираното планиране и провеждане на занятията, оценката на преподавателите, индивидуалното обучение и стремеж към малки цели, чуждото развитие на учебни планове, ориентирана към резултатите оценка на преподаването и училищната организация и т.н.) В този смисъл се засяга въпроса, как професионалното образование в сферата на сградната автоматизация може да създаде прозрачност посредством създаването на поле за компетентност и как може да се сблъска със считаната днес за важен проблем трудност на комплексността и реалната отдалеченост на техниката и работата. След това се разисква формулирането на целите за професионалното образование, после се насочва към понятия като “поле” и “компетентност”, после се изясняват намеренията, които се преследват с изготвянето на поле на компетентност: сградна автоматизация и най-накрая се изяснява процедурата за създаване на поле на компетентност, както и границите при неговото приложение. Полета на компетентност: Една визия за професионално преподаване, обучение и работа Понятието поле1 е въведено вече от относително дълго време в различните науки. То се среща във физиката, електротехниката, като силово, енергийно, електрическо или магнетично поле (Фарадей) както и в психологията (напр. при Левин или Люк), в социалните науки както и в етнологията (“поле на изследване”).
Полетата също не са познати в (техническото) професионално обучение. Напр. в Германия в професионалните полета са обхванати в няколко сродни професии, обобщени по определени критерии (подобни работни техники или признаци на дейността като монтаж, сглобяване и др, общи обекти напр.къщи, които се строят и .т.н). И затова се извършва единно обучение и то в колкото е възможно по-широки граници (в. Ньолкер/ Шьонфелд 1985, стр. 40). На стремежът понастоящем към смяна на парадигмите в дуалната система за професионално образование съответстват полетата на компетентност. Всичко, което работещите трябва да научат, за да могат да изпълняват работните си задачи, се описва и обобщава. Трябва да се постигне, обучаващите се занапред да придобиват не само пасивни знания, способности и ориентировки за поведение, които са свързани само с отделни технически фрагменти. Обучаващите се трябва да се приспособяват не само към трансферирани техники, те трябва да се научат да вземат активно участие в заложените техники в търговските и работни процеси. Обучаващите се трябва да бъдат подкрепени при тези си усилия от обучаващите.В сградната автоматизация се очертават полета, които подлежат на влияния и отражения, излизащи извън техните граници, както напр.разпространените системи за автоматизация за сгради, които са били конструирани преди това чрез специфични за дадено поле обусловености. Специфичността се изразява преди всичко в компетенциите на преподавателите, обучаващите се и работещите. Те представят директно или не директно техника, реализирана в повече или по-малко функционални системи, които са полезни и поносими в социално отношение. Техническото професионално образование развива компетентност на организацията (това тук е поставеното изискване). Съответната компетенция на организация и потенциала за по-нататъшно развитие на тази компетентност отличават едно поле. Потенциалът за развитие се детерминира при това не само със способността на отделните обучаващи, обучавани и работещи, но също и чрез възможностите за съвместни действия. При това е важно, не само всеки да върши своята работа, както това често се случва при кооперирането, а общите задачи да бъдат идентифицирани и решени, да бъдат създадени общи групи за преподаватели, обучаващи се и работещи. Създаването на мрежа трябва да бъде преподадено, научено и отработено и да се отличава с иновативност. (в. Айкер/Хартман/Калиш). В този смисъл полетата в сградната автоматизация са съответните полета на компетентност, които назовават не само персоналните компетентности, респ. техните суми, , но имат и възможности за влияние и отражения, излизащи извън границите на отделното поле. В този смисъл става въпрос за това, основните компетентности да бъдат разумно използвани и разширявани. Плодовете на полето се преработват. В полето и освен това, изхождайки от “семето” се разгръщат нови задачи за преподаване, обучение и работа, както и структури (подобни на химическите процеси на кристализация, които започват от точката на кристализация). Резултатите са нови, разумни и търсени компетентности (знания, готови продукти, ориентировки за поведение, които се изразяват в услуги, продукти, идеи за продукти). Полетата на компетентност могат да станат точки на кристализация за организацията в техническите трудове за професионално образование и иновационни мрежи. По-нататък се обръща внимание, как това може да се реализира и транспортира в сградната автоматизация. Професионалното образование днес е изправено пред голяма трудност, да направи комплексните процеси лесни за научаване и възприемане. С оглед на растящите работни дейности за овладяване, става все по-малко възможно, да се придържаме към професионалната систематика, процесите трябва да бъдат организирани с оглед на намеренията. От гледната точка на искането за по-голяма гъвкавост на свързаните един с друг компоненти на процеса, исканията се прехвърлят към овладяване на ключови и главни компетентности, на възможността за организация и поемане на отговорност. Но процесите на действие следват друга логика в сравнение с досегашната специализирана систематика или систематиката на регулативната системна теория. С полетата на компетентност трябва да бъдат създадени опции за реформиране на дуалната система (в Германия) и за техническото образование. Съдържанията на работните процеси трябва да бъдат общо обхванати и постоянно актуализирани. Ако се изготвят полета на компетентност за различните (технически и други) сфери, то тогава изкривяването на професиите трябва да бъде подложено на критика. Трябва да се обърне внимание както на първоначалното образование, предпрофесионалното обучение, професионалните квалификация и по-нататъшно обучение. Важна е по-нататъшната организация на работата, на бизнес- и работните процеси, които са включени в професионалното образование. Също могат да бъдат засегнати и различните браншове, в които се прилага сградната техника. От значително по-голямо значение е да бъде създадена заедно с полетата на компетентност една принципно различна образователна и работна система по задачи, структура, преподавателски и методи на обучение. Принципното различие се състои в това, че повече или по-малко общи задачи се обявяват за важни и могат да бъдат засегнати, и то такива които са с “извън регионален контекст” и такива, които са “регионално ориентирани”. Могат да бъдат представяни и решавани задачи, които са полезни за хората в областта на действие на образователната система. Това също, защото могат да бъдат разработвани общи организации за преподаване, обучение и работа (общо изградени и управлявани лаборатории).
Понятието “компетентност” се позовава при разграничаване на “самото знание” до овладяването на самите процеси на действие. Те се целят към разрешаване на проблемите. Възможните развития на действията се приемат интуитивно (също несъзнателно) или съзнателно и се реагира чувствително на междинните случаи. Така компетентно действащото лице е интегративна част на събитията, която възприема и същевременно регулира. Понятието компетентност често се поставя в разграничаване на понятието квалификация, което се използва в смисъл на формално сертифициране на способности и знания, от друга страна включва подходящите способности и съответното знание. Тези подходящи способности или знание не са включени в контекста, а се разбират абстрактно – като приложими за всяка съответна ситуация. Те лежат на повърхността на личността като квалификации, докато компетентното лице възприема в себе си ситуацията като такава за овладяване, възприема я в нейните фактори, оценява тяхната тежест и управлява заинтересуваните или участващите в процеса. Компетентното лице се нуждае от вътрешна чувствителност и многослойност, която прави възможна тази оценка. Този процес на управление може да стане чрез вътрешни динамични картини на развитието на събитията. Въпреки това компетентното действие не е въпрос само на самоорганизация, то е въпрос на организация на процеса, независима от действащото компетентно лице, в която трябва да бъдат включени действащите лица, за да може те да реагират адекватно. Компетентно действащите лица трябва да се дистанцират от собствените си интереси, за да може те да донесат удовлетворение за процеса и действащите лица. Една важна предпоставка за компетентното действие е от една страна опита, който трябва да бъде пригоден към реалните процеси. Той контрастира в процеса със собствените желания към него и рефлективно абстрахиращите се от контекста планирания. Едва в действието се чувства противоречиво гледаното събитие. Понятието компетентност, което се засяга в Евроинно, трябва да се цели към целия процес. Трябва да стане ясно, че компетентността не се разкъсва и модуляризира в частични компетентности. Но въпреки това може да е възможно разпределение от различна гледна точка. Ако компетентността се включи към адекватното боравене с предмета на действие , тогава става дума за “професионална компетентност”. При въвличане на други лица в процеса се има предвид “социална” или “комуникативна” компетентност. При въвличане на собственото “Аз” става дума за самокомпетентност или компетентност на обучение. Според това може да е различна изходната точка на наблюдение на процеса. Той може да включва предмета в неговия перфектен резултат, може да учудва с действия и перфектното боравене с инструменти, той може да възприема и саморегулирането, което отговаря на изискванията във всяко отношение. Процесът може да вземе под внимание кооперацията на действащото лице с другите (изолирано или при боравене с предмета). Протичането на процеса може да се схваща като събитие, в което са включени участващите. Процесът се структурира и организира различно в зависимост от изходната точка на регулиращия процеса и неговото възприятие чрез нея. Концентрацията върху резултата оставя процеса и неговото осъществяване извън вниманието и предоставя това на действащото, работещо лице. Концентрацията върху уреденото действие премахва отговорността от действащото лице за процеса на действие и вижда уменията на действащите, какъвто е случаят във Фордовата или Тейлъровата промишленост. Концентрацията върху общия процес предоставя на действащото лице управлението на частичните процеси и регулирането на общия процес. Компетентността тук се разбира като компетентност на организацията. В нея се включва цялото пространство на процеса, анализира се критично и се оформя смислено. При това могат да бъдат идентифицирани частичните компетентности, ако е необходимо. Полето на компетентност, което трябва да служи на описанието на винаги различно разбираните компетентности, поема в себе си всички възможни подразделения. Полето на компетентност трябва да направи възможно, включването на йерархично функционалното разбиране на компетентността като един цялостен процес и да описва структурата на произлизащите от това процеси. То трябва да отговаря на различните култури в различните страни на Евроинно, респ. региони, както и при овладяването на произлизащите проблеми с оглед на същия предмет. Към поле на компетентност: Сградна автоматизацияЕвропейското поле на компетентност: Сградната автоматизация представлява изходен пункт за разграничаването на техниката на преден план, но се опитва да включи в полето всички, целящи се към тази техника процеси (преди всичко работни и образователни процеси). Към молбата се включват не само сградно-технически системи и техните функции, а също и системните компоненти и частични функции. Но е забранено да се разглежда отделно техниката на системите. Сградната техника трябва да се разглежда много по-тясно във връзка с работите, които служат за развитие и производство на сгради системи. Също трябва да се наблюдават работните процеси, при които се прилага сградната техника. Става въпрос за многообразни процеси, планиране, производство, пускане в експлоатация, поддръжка. Трябва да се наблюдават икономически, социални, екологични и други връзки. Сградната техника има многообразно приложение. В класическите браншове (електротехника, канализация, отопление, климатична техника) се използва повече или по-малко сградната техника. Сградната техника е задача на изследователи, производители, лица, занимаващи се с оборудване, услуги и не на последно място потребители и крайни клиенти. В сградната автоматизация се автоматизират къщи и преди всичко големи сградни комплекси. Това автоматизиране може да се извърши чрез шинните системи за инсталиране от различен вид с централно и децентрално регулиране и управление с допълнителни кабели, през наличните вече тръбопроводи, безжично и т.н. Съоръженията трябва да бъдат инсталирани и да бъде уредено съвместното действие на компонентите. Също чрез избора на програмиране. Всичко това поставя изискванията за работа, техника и професионално образование във всички места на обучение, преподаване и работа и на всички нива на преподаване, обучение и работа. Изискванията за работа са на различни нива. Те трябва да бъдат съблюдавани и поне частично обхващани от работещите, за да могат техническите системи, желанията на клиентите и работата да функционират съвместно и да доведат до край взаимното насрещно удовлетворение. Това е въпрос на опит, също и на работното и преподавателско обкръжение, на отделните възможности за организация на работещите, на възможностите за обучение, на евентуално планирания практически опит и тяхното поставяне в отделни преподавателски единици. Поле на компетентност: Сградната автоматизация трябва да обхване всичко, за да може целостта от компетенции и необходимите за тяхното придобиване работна и учебна среда да станат видими, да са също основи за анализи и планиране. Към методичното удостоверяване на полето на компетентност: сградна автоматизацияОписание на полетата на компетентностВ полетата на компетентност са обобщени сродни неща по определени критерии. В Евроинно това е всичко, което зависи от бизнес- и работните процеси и съдържащите се в тях релевантни техники. В съответствие с това се обръща внимание на всичко, свързано с автоматизацията на сградите. Едно поле на компетентност може да даде обобщено като подробно описание на компетентностите в комплексното, превърнато в мрежа поле, с което се занимава (техническото) професионално образование в специалния случай, при което преподаватели, обучаващи се и работещи действат, респ. творят. То може, ако е представено документално да служи за целите на професионалната автобиография. То може да бъде използвано за сравнение на различните процеси на действие и организация и с това да служи за прозрачността на компетенциите в тези различни пространства на действие. На противоположно ниво могат да бъдат разграничени професии, курсове на обучение, да бъдат разработвани и развивани по-нататък процеси на преподаване, на мезо-ниво могат постоянно да бъдат приспособявани към променящите се условия училищни организации и образователни центрове, на микрониво могат да се планират, провеждат и оценяват проекти и т.н. Полето на компетентност не е нещо, което да формулира съдържания, които трябва да бъдат изрично научени. Става въпрос ‘’само’’ за едно възможно подробно описание на компетентностите и на образователните процеси за тези компетентности и преди всичко, какво общо има то с тях. Като цяло компетенциите не се дефинират като компетентност в смисъла на сфера на компетентност или оправомощаване или като способност да се направи нещо, а трябва да бъдат научени. Тези компетентности се подразделят в централни компетентности и/или категории на компетентност (като професионална, методическа или социална компетентност). Те се реализират в действия и се развиват в тези. Действията могат да бъдат дефинирани чрез препратка за компетентност. Те и респ. техните аспекти си кореспондират с видовете знания. Други дефиниции и подразделения за компетентност са също възможни.
Това е смисълът на Евроинно в европейското поле на компетентност: по-доброто разбиране на сградната автоматизация, общото количество на наличните в страните компетентност на обучение и работа, пътя за тяхното постигане…..В EKGA се вливат различни технически, социални и културни дадености, както и различни процеси на обучение и работа (Kriesel/Hartmann/Eicker 2003). Става въпрос за това да се анализират процесите на обучение и работа (в по-широк смисъл) в сферата на сградната автоматизация при спазването на регионалните особености. Към това спадат аспекти, елементи и връзки, които са признати като конституционни за полетата на компетентност. Това означава, че дадените и потенциални технически системи и части от това, както и техните функции, частични функции трябва да бъдат обхванати. Също трябва да се засегнат работните процеси, производства, планиране, пускане в експлоатация и т.н. И това в контекста на изискванията за образование, които вървят заедно с обучението за работните процеси и трябва да се удостоверят. При това от аналитични съображения е разумно, да се изследват традиционните частични компетентности, докато не се е загубила връзката на отделните части. Но не трябва да остане само анализа. Трябва да бъдат установени даденостите и възможностите за организация в предприятия, училища и други регионални учреждения, както и съвместното действие на образователни и учебни места. Не на последно място трябва да бъдат представени регионалните и свръх регионалните потребности и възможности за организация.
Най-накрая полето на компетентност се позовава на определена техническа сфера, тук сградната автоматизация. Тази сфера трябва да бъде конкретизирана в определен обхват за предприятията, които ще се изследват, за да може извършваните от фирмите работи да се анализират смислено. Тук и там със сигурност има проблем на разграничаване, тъй като се поставя въпроса, дали една дейност трябва да се причисли към сградната техника или една електроинсталация към сградната автоматизация. Тук трябва да се вземат под внимание целта и връзката на конкретната дейност, а не отделната изолирана дейност като такава. Затова е разумно едно причисляване към общия търговски процес и неговата цел. След разграничаването на търговския процес трябва да се обхванат всички необходими в неговите дейности рамки. Задачата на сградната автоматизация е обхване развитието на поръчката. Това може да стане посредством диаграма с различни дейности и работи. За емпиричното обхващане на данните е незначително, дали тези дейности произлизат от работата заедно с предмета или от потребностите на конкретната техническа инфраструктура, респ.организация на работа (напр.разделянето на работата или на комуникационния процес). Не трябва да се забравят също и дейности, които не всеки път се правят наново, но са от значение за протичането (напр. предоставянето/ набавянето на материал, инструменти/ уреди/ машини, комуникационните процеси между лицата в търговската верига). Втора стъпка е причисляването на дейностите към лица и места и тяхното обхващане. Тук се разпознават работната организация и радиусите на работа, кооперационните отношения. Тези различни аспекти могат да се представят графично, като се започне от причислените към отделните лица единични процеси към цялостния процес. С цялостния процес и неговото представяне на местата му става видима работната организация (и евентуално философията на работния процес). Ако се изходи от лица, то тогава се разпознават необходимите за тях изисквания или област на компетентност. Според работната организация (напр. йерархична или кооперативна) действията лежат върху едно или различни нива. Те правят възможен прегледа на цялостния процес или само в неговите слоеве (работно, организационно, комуникационно, управленско ниво с поставянето на целите и т.н). Действащите лица трябва да овладеят, дейностите, определени за тях (в смисъла на процеса), така че те да могат да бъдат разработени за компетентностите. Същевременно те овладяват дейности (доколкото е възможно) в смисъла на техните собствени интереси и начини на действие. Ако трябва да бъдат установени възможните начини на действие, те трябва да се обхванат в техните вариации. Овладяването на задачите трябва да се извърши по различен начин и трябва да се съблюдават различните размери, така че необходимите компетенции за една и съща задача да могат да бъдат дефинирани различно. Така напр.при открито поставяне на проблема може да се стигне до различни резултати без да се смятат пътят на решаване за неуспешен или постижението като лошо. Със сигурност ще се появят различия, като ход на протичане на процесите и дори и продуктите може да са различни. Това между другото е пример за овладяване на конструктивни задачи, чийто резултати са много различни при различните конструктори и могат да доведат до различни предимства и недостатъци. Този проблем прави изключително трудна оценката на компетентното поведение. Едва когато полето на компетентност се вземе под внимание като такова, могат да бъдат направени изказвания във връзка с различните начини на действие. Ако процесите във връзка с определен начин на действие са били започнати, се настройват принудително определени последици с оглед на мотивите и възможностите на участващите, с които те трябва да се справят. Тази принудителност има своите причини в организационните структури и култури. За обхващането на компетентностите от учащите (с оглед на когнитивните аспекти и във връзка с действията) се използват индивидуални изпити. Те налагат един продукт с цел на оценката, който трябва да бъде изготвен. Това ограничава в процесите на решаване на проблемите също и възможностите на решаване на проблемите (като алтернатива или творчески път), така че резултатите на проверката за процесите на действие да донесат само недостатъчни изказвания. Това също е проблем при избора на персонал за процесите на предприятието. Изказванията и действията на кандидатите се позовават на културата на фирмата или на участващите избранници, които поясняват мотивацията и действията им. В Евроинно при анализа на дейностите и действията не става въпрос за това, дали те могат да съответстват на една друга мотивация, не става въпрос да се обхване смислеността на действията на работните процеси, т.е те да се наблюдават отвътре навън, а за стратегия на овладяване, отвън и оттам към конструиране на полето на компетентност. Заедно със съпътстващите процеса оценящи изследвания и оценки се правят структурни изследвания. Двете съвместно трябва да направят резултатите най-близки до реалността. Те могат да бъдат анализирани след това с оглед на тяхната стойност за придобиване на опит и образователна стойност. Боравенето с процесите може оттук нататък да бъде изследвано върху организацията на достъпа на чираци (образователни процеси).
Възниква въпроса, как могат да бъдат събрани данните за полето на компетентност. Какво може да бъде един инструмент, който може да изобрази неразривната връзка на разнообразните, многобройни компетентности и позволява изобразяването на все повече нови такива? Как могат да се съберат данните в един Евроинно-проект? Размишления как комплексността на работните изисквания и дадености може да бъде изобразена, доведоха до това, да се въведе постепенно наблюдение, с което е вероятно (това показват изказванията на Мартин Хартман 2004 , виж отклонението), да се вземе под внимание комплексната работна система включително вървящото с нея поставяне на целите, както и образователни изисквания и дадености. По този начин могат да бъдат удостоверени компетентностите (а не само изолирани знания и способности), които са релевантни в сградната автоматизация.
На първата степен се засягат работните процеси в тяхната конкретност. Това могат да бъдат изделия, машини, уреди. Тези предмети попадат пред погледа като обекти. Като се започне нещо се тях се разпознават свойствата им. Предметите имат с техните естествени свойства потенциал, който те правят приложим по многообразни начини. С това действието се произвежда с тях и от тях. То е функция, която се крие в тях. На първата степен се търси информация за предметите и техните свойства. На втората степен има абстрахиране от предмета. Частичните процеси, които трябва да се дефинират се обуславят отвън като взаимоотношения субект-обект. При разделянето на общия процес на взаимоотношения субект-обект, трябва да се дефинира предмета (и евентуално прилаганите машини, уреди и инструменти) по предписаните правила като реактивен, субекта като активен. Действието се приписва като качество на субекта. Регулирането на действието във взаимоотношенията може да стане по определени алгоритми на регулиране в процесите на обратната връзка. Възможните действия се получават от зададената структура на цялостния ансамбъл, в който се провеждат действията и зададения частичен продукт на частичния процес. Така общо са зададени инструменти, машини и уреди, тяхното седалище и тяхната връзка в един индустриален производствен процес, възможните (като смислени и неразрушителни) действия и функцията на частичния продукт. От тази гледна точка общият процес се разделя йерархично на взаимоотношения субект-обект. По същия начин се разпределят функциите на персонала на отделните работни места в предприятието. Всяко лице с оглед на конкретното работно място има определено дефинирано свойство. Управлението на персонала като субект не трябва да се позовава в неговите управленски действия н работното място и на протичащите там процеси, а на действието с оглед на “обекта” (лицето). На третата степен се дефинират кооперативните процеси чрез двойнствения характер на активните обекти същевременно като субекти и обекти. С това взаимоотношенията са по-комплексни. Регулацията на процеса вече не се състои само в изравняване на действие и резултат при третирането на обекта, а трябва да има позоваване и на ролята на действащия в процеса. Различните актьори трябва да получат свойства, които ги превръщат в специфично действащи регионални обекти. Самите роли стават един по-нататъшен пренасочващ клас от свойства, така че пакетът от свойства (ролята) според ситуацията може да бъде причислен към активно действащите, респ. те могат да го включат към себе си. Актьорите, които са дефинирани като активни (субекти) на предходната степен вече се дефинират същевременно като субект и обект и с това променят своя характер. На четвъртата степен ролите в процеса се премахват, защото действащите лица поемат различни гъвкави роли или пакет от действия. С това актьорите получават различни пространства от свойства (като клас от обекти на базата данни) с оглед на възможните действия, които се получават от процеса на действие. Ту к на действащите (като обекти) се придават и социални свойства (като клас от свойства: роля). Действията с оглед на дефинирания за процеса продукт трябва да се дефинират като по-малки единици от действия (вече не се разглеждат като обобщени свойства в ролите) отколкото като “по-нататъшен” клас обекти. Действащите лица трябва да се опишат като обекти (заедно с общите функционални свойства) според техния специфичен характер (предоставяне на свойства), който може да се разгърне творчески в “свободното пространство” на действията. Дефиницията трябва да се опира на структурните признаци на процеса. Най-общо резултатът на комплексния процес се определя в неговия продукт (който напр.може да получи един клиент), така че едно описание да изглежда възможно. При концепирането на полето на компетентност: Сградната автоматизация трябва да започне със степенувано наблюдение. Това са 4 степени (прагматично позовавайки се на описаните в допълнението степени на Мартин Хартман), при което………….. ……..след това на една първа степен (техника)се взема под внимание предмета (техниката/ системите и техните функции) – той вече има отражения върху размишленията за образованието. ….на една втора степен (работен процес) се наблюдава работата (работния процес) (боравенето на работника с предмета на работа) – той има други отражения върху размишленията за образованието; .после на една трета степен (работна организация) се разглежда работната организация (в кооперативните и комуникативни структури), при което е включено наблюдение на техниката и работния процес; …..в заключение на една четвърта степен (технологично образование) се представят образователните изисквания и дадености, които са необходими, за да могат предметите на работа, процеси и организации да бъдат разумно представени.
Изхожда се от идеализиран бизнес-процес, който се базира на различните реални бизнес-процеси (както те са изследвани и обобщени от Манфред Вагнер 2001). Идеализираният бизнес-процес се прилага в една също идеализирана работна поръчка, респ.работен процес. Този работен процес, респ.работна поръчка се представя толкова често, че могат възникнат модификации в съответствие с различните реални дадености. Като работна поръчка може да се разбира напр.изграждането/инсталацията на техническо съоръжение в сферата на сградната автоматизация (при това протичат типичните фази придобиване, планиране, изпълнение, пускане в експлоатация, предаване и оценка). Естествено трябва да се намерят всички видове съкратени работни поръчки в действителността, напр.търсенето на грешки при повреди или поддържането в изправност на едно техническо съоръжение. Те могат да намерят своето съответствие в “мострения бизнес-процес”, респ. работна задача и процес. Различните институции, респ. лица , които се занимават със сградната автоматизация, се анкетират какви изисквания трябва да бъдат поставени (с оглед на посочените степени). Въпроси се задават към производители на автоматизирани съоръжения за сгради, фирми за инсталации, поддръжка, ремонт на съоръжения, клиенти на производителя и предприятия, също образователни институции, които извършват подготовка за сградната автоматизация. Принципно анкетата остава открита за всички институции и лица, които са свързани със сградната автоматизация. Трябва също да бъдат обхванати даденостите в отделните страни в смисъла на Европейското поле на компетентност. Предлага се обобщените компетенции да бъдат представени в една Евроинно-сграда.: Мострената работна поръчка, респ. работен процес се модифицира в различни реални поръчки, респ.процеси (в дадения случай диференцирани в различните Евроинно страни) на четири степени. Степените са представени в Евроинно-сградата като етажи. Първата степен отразява техниката, втората работния процес, третата работната организация, четвъртата технологичното образование. Работният процес като такъв, както специализираната работна сила борави с работните предмети. Представянето на степени може да бъде пояснено с Хартман 2004 по следния начин: 
Степен 1: Техниката, символизирана вдясно на снимката, стои на преден план (на тази степен би трябвало да се причисли “професионалната компетентност”, ако бъде предприето разделяне на професионалната компетентност на действие. и
Към тези степени би трябвало да се причисли професионалната компетентност, ако бъде предприето разделяне на професионалната компетентност на действие.
На четвъртата степен работният процес рефлектира с оглед на изискванията и даденостите, които поставят професионалното образование и квалификация. 
Степен 4 На тази степен се фокусира най-вече върху това, как специалистите са подготвени за съответната работна поръчка в своята професионална автобиография. От друга страна: дали специализираната работна сила е развила компетентностите, които са необходими, за да може да се изпълни работната поръчка. Ако това не е така, или само частично е налице, трябва да се идентифицира, какви дефицити са налице и чрез какви професионални учебни процеси едно формално или неформално по-нататъшно обучение може да се извърши по смислен начин. На това ниво би трябвало да се обхване според традиционното разбиране особено компетенцията на методите. Заедно с вертикалното наблюдение на степените (етажите), на хоризонтално разчленените изисквания и дадености в работните поръчки и процеси, се извършва обобщаване на гледните точки на различните институции, респ.лица, които се занимават със сградна автоматизация или могат да се занимават (клиенти, фирми-потребители, производители), в отделните разположени последователно слоеве.
След това се извършва влизане в Евроинно-сградата – опитно и след това ограничено за потребители на автоматизационната техника в сградата – посредством анкетиране на занаятчийските фирми. Първите опити в проекта Евроинно показаха, че предвиденият метод на интервюиране има само ограничена сила на изказване. Придобитите от интервютата данни се добавят в основните черти на “Евроинно-сградата”. Това служи на първо място за това, да се провери относителността на основните структури на сградата. Като обобщение трябва да бъде констатирано, че интервюираните, анкетираните не са отговорили достатъчно задоволително Оттук се прави извод, че за в бъдеще интервютата трябва да бъдат канализирани по смисъла на степените и също и трябва да се постигне многообразие от различни отговори . Трябва да се обърне внимание на възможността за електронно представяне на данните. Това трябва да се покаже по-нататък в по-нататъшното развитие на “базираните на метода на интервюто” анкети в ориентирани в диаграма методи на интервюта (в. Първите работни документи на Кристиан Лоренц 2004 и Йоахим Крисел 2004б) След първата опитна фаза и по-нататъшното развитие на инструментите за обобщение на данните за полето на компетентност се продължава проучването на данните и изграждането на Евроинно-сградата. За обобщение и представяне на резултатите: Ние строим Евроинно-сграда”  Сградата се състои от 4 етажа със съответно много разположени една до друга или една зад друга стаи. Етажите символизират степените на наблюдение – техника, работен процес, работна организация, технологично обучение. В разположените една до друга стаи се показват даденостите в наблюдаваните различни работни задачи и процеси. Разположените една зад друга стаи правят възможно, да се вземат под внимание различните гледни точки на засегнатите от сградната автоматизация. Засегнатите в отделните страни и различни институции се анкетират за тяхното боравене със сградната автоматизация (в началото се разработва и попълва анкетна карта, по късно модифициран инструмент, виж по-горе). Анкетираните вземат отношение от гледна точка на бизнеса (бизнес-процесите, респ.работните задачи и процеси, които ги следват. Отговорите се оценяват, при което се формулират намерените компетентности и те се изобразяват в съответните стаи. Повтарянето се избягва. Така най-накрая могат да се разтворят страничните и задни стени на стаите. Изобразяват се компетентности, излизащи извън рамките на отделните страни и институции. Тъй като по-високия етаж поема в себе си компетентностите на по-ниските етажи, най-накрая междинните тавани могат да отпаднат и да се презентира полето на компетентност като цяло. Заедно с анкетирането се поставят образователни проекти. Знанията от проектите водят до обогатяване или стесняване на полето на компетентност (извършва се проверка на относителността на проучванията). Този метод позволява да се оцени справедливо идеята за компетентност, която съответства на Евроинно-проекта. Комплексното положение на нещата не се разпада. Съществува възможност полето на компетентност да се държи “отворено” за приемане и по-късно използване на данните, които засегнатите лица предоставят на разположение.
Разработваната Евроинно-сграда символизира полето на компетентност в три размерно представяне (етажи, разположени една до друга и една зад друга стаи). В първия етаж са обхванати “предметите и техните функции” (степен 1/ техника), във втория етаж боравенето с предметите (степен 2/ работни процеси), на третия етаж съвместното действие на отделните лица (степен 3/ работна организация), на четвъртия етаж дадености и изисквания по отношение на преподаване и обучение (степен 4/ съдържателност на обучението). Със сигурност е от помощ и дори е необходимо, ако описаните степени са описани конкретно по съдържание и също са формулирани въпроси към установените изисквания. В разположените една до друга стаи се извършва настройка към един работен процес/ задача в различните страни и/или институции. Също трябва да се изясни, какво се разбира под бизнес-процес и под работна задача в Евроинно и как те се разграничават. В разположените отзад стаи могат да се обхванат гледните точки на фирмите-потребителки, на производителите, на клиентите и други. В скицата на “Евроинно-сградата” се изобразяват предвидените образователни проекти. В образователните проекти трябва да се види отражението на практическата релевантност на оповестените компетентности и да се извърши по-нататъшно обогатяване на изобразените в стаите компетентности. Както резултатите на анкетирането и образователните проекти могат да се сравнят и взаимно да се допълнят, най-късно при старта на планираните работни проекти да се получи разяснение (по-възможност преди “Евроинно-срещата в Айдховен или поне на срещата). С това може да бъде изяснена функцията на образователните проекти и също както се съдържа в разбиранията на проекта и трябва да се включи в стаите на сградата. Тук отново се показва значението на четирите степени на отражение, които в двата случая трябва да имат голяма сила на изказване за обхващането на компетентностите. Евроинно-сградата трябва да бъде трансформирана в база-данни (след срещата в Айдховен) и изобразените в сградата компетентности трябва по-нататък да бъдат електронно оценявани и обработвани. Ясно е, според какви гледни точки трябва да стане това и дали е действително реализируемо. Както по-горе беше споменато, трябва да отпадне дублирането в стаите. Тогава биха могли да бъдат премахнати страничните стени на стаите и също предните и задни стени. Тогава би била изобразена сграда без стени, а по-нататък с етажи, които изобразяват “позоваващата се на отделните степени компетентност”. Дали това има смисъл и дали това е всичко, което може да се получи, трябва най-късно на срещата “Евроинно” в Айдховен да бъде дадено разяснение. Според сегашните представи сградата представя умерено прогреса на Евроинно-проекта – полето на компетентност. В съответствие с това трябва да се разработи база данни, която да може да изобрази полето на компетентност. Както вече е споменато, проведеното анкетиране за обхващане на данните доведе до “открити” отговори заедно с другите проблеми. Затова обобщаването на данните трябва да бъде ориентирано по диаграми (позовавайки се на мострения бизнес- и работен процес). Такива мостри са повече или по-малко добри (виж Вагнер 2001 г). Може дълго да се дискутира, коя мостра е най-добра. Това донякъде има смисъл, но не трябва да се отива твърде далеч. Също и не е необходимо, тъй като запитваните по-късно трябва да проверят удачността на мострите и в дадения случай да предприемат промени (промените трябва да бъдат извършени именно в обобщаването на данните, представянето и обработката им). Защото модифицираният мострен процес трябва да бъде приспособен за това (заедно с изискванията за представянето и обработката на данните), да бъдат обхванати необходимите информации. Преди всичко не трябва да се изгуби диференцирането на степени. Трябва да се изясни, доколко след наблюдение на различните процеси, работни задачи, може да се извършва диференциране. Преди всичко е важно, информациите към отделните степени да не се загубят. Трябва да се обмисли, дали трябва да се използва блок-диаграма, както е познато на инженерните дейности. За вземането на решение би било от помощ, ако такава диаграма е на разположение преди Евроинно-срещата в Айдховен. Има опасения, че в противен случай на срещата не би могло да бъде взето решение за по-нататъшното процедиране. По принцип е налице резервираност по отношение на проучванията и представянето на данните, тъй като те подлежат на трансформация. Процесът, респ. възприемането на процеса в своето разграничаване е вече абстракция от действителните събития. Абстракцията на информации от събитията, респ.процеса довежда до по-нататъшно разграничаване, селекция, подреждане на възприетото в съответстващи на мострите на възприемане понятия и структура на данните. Тук съществуват също и социални, културни и индивидуални различия на разбирането на процеса и на базата данни, която трябва да се изготви. Данните се пренасочват по-нататък и чрез други лица се включват в базата данни като мостри на възприемане и понятия, както и друго разбиране на базата-данни. Потребителите на базата-данни ще имат собствено разбиране за проблемите, процесите и тяхното представяне и .н. Всичко това значително ограничава стойността на базата данни. От друга страна трябва да се направи опит, да бъдат обмисляни предпоставките за събирането на данни. В дългосрочен план може и трябва да бъде постигнато, посочените проблеми поне да бъдат открито изложени в базата данни чрез изясняване на предпоставките. Разходите за изготвяне на една такава база-данни са значителни. Не трябва да се пропуска и това, че в рамките на Евроинно за изготвянето на база-данни са на разположение само ограничени персонални и професионални ресурси. Затова изготвянето на база данни може да бъде овладяно само ограничено. Но се поставя за цел, да се намери път и да се направи първата крачка, при което да може да се разгърне полето на компетентност в смисъла на поставеното изискване и да се покажат първите резултати. Трябва да стане възможно, да може да се разпознае стойността на полето на компетентност за професионалното развитие, за училищното и професионално образование (установяването на адекватни действия и създаването на адекватни учебни ситуации) или също за фирмено-организационното по-нататъшно развитие или продуктовото развитие. По –нататък трябва да може да се поеме по съответния път.
С полето на компетентност: сградна автоматизация се развива основа за планиране и организация, която позволява съответствието на разнообразните изисквания за обучение, работа и преподаване. Трябва да може да бъде представена връзката между първоначално придобитите компетентности.Работните, преподавателски и компетенции на обучение, които се установяват понастоящем , се правят достъпни за анализа, описанието и критиката. Освен това тези компетенции трябва да бъдат направени прегледни и да могат да бъдат пояснени възможностите за посредничество – в техните значения за всичко, което съставя работата, обучението и преподаването. Тук актьорите могат като цяло да печелят на пазарите както и професионалното образование, защото те приспособяват своите стратегии и начини на действие към развитието, и те също могат да творят. Въпреки всички трудности по пътя на сградната автоматизация: сградната автоматизация (в “Евроинно-проекта” може да с наследи само на първата стъпка) може при изготвянето на поле на компетентност и неговото първо използване да се види добра възможност, да се развие по-нататък професионалното образование в Германия, а също и в чужбина (повече или по-малко бизнес-процеси, работни задачи, и процеси). В един Евроинно-проект националните системи могат да бъдат направени по-атрактивни и конкурентноспособни чрез създаване на прозрачност в европейското сравнение и с прозрачността може да бъде създадена една по-голяма приемственост.ЛитератураDIN (Deutsche Industrienorm) 276. Dikau, J.: Rechtliche und organisatorische Bedingungen der beruflichen Weiterbildung. In: Arnold, R.; Lipsmeier, A. (Hrsg.): Handbuch der Berufsbildung. Opladen: Leske + Budrich, 1995, S. 427-440. Eicker, F.: Zur Diskussion über das Handlungslernen in der Berufsbildung, in: Zeitschrift für Berufs- und Wirtschaftspädagogik, 80. Band, Heft 8, Wiesbaden 1984, S. 694-704 Eicker, F.: Gestaltungsorientierung – ein Paradigmenwechsel in der modernen Ingenieurwissenschaft und -pädagogik, in: Fakultät für Informatik und Elektrotechnik, 11. Symposium Maritime Elektrotechnik, Elektronik und Informationstechnik der Universität Rostock, 3. bis 4. Juni 2004, Tagungsband, erscheint 2004. Eicker, F.; Hartmann, M.: Kompetenzfelder als Kristallisationspunkte für Gestalten in technischen Berufsbildungs- und Innovationsnetzwerken, in Herkner, V. u. B. Vermehr (Hrsg.), Berufsfeldwissenschaft – Berufsfelddidaktik – Lehrerbildung. Beiträge zur Didaktik gewerblich-technischer Berufsbildung, Bremen 2004, S. 167-189 Eicker, F.; Hartmann, M.; Kalisch, C.: Einsichten und offene Fragen zum vernetzten Lernen, Lehren und Arbeiten – dargestellt am Beispiel der Mikrosystemtechnik-Ausbildung in Nordostdeutschland/Mecklenburg-Vorpommern, in: Luczak, H. (Hrsg.): Kooperation und Arbeit in vernetzten Welten, Stuttgart: ergonomia Verlag oHG 2003, S. 195-198. ErkunDa: Entwicklung von regional- und kundenorientiertem Dienstleistungsverhalten am Beispiel der Gebäudeautomation. Abschlussbericht des Verbund-Modellversuchs, Der Senator für Bildung und Wissenschaft des Landes Bremen und der Minister für Bildung, Wissenschaft und Kultur des Landes Mecklenburg-Vorpommern (Hrsg.), Bremen/Schwerin 2002. Franke, G. (Hrsg.): Komplexität und Kompetenz. Ausgewählte Fragen der Kompetenzforschung, Bielefeld: Bertelsmann 2001. Hartmann, M.; Eicker, F.: Regionale Bildungs- und Innovationsnetzwerke – eine berufspädagogische Perspektive, in: Achtenhagen, F.; John, E. G. (Hrsg.): Meilensteine der beruflichen Bildung, Band 3. Politische Perspektiven berufliche Bildung, Bielefeld: Bertelsmann 2003, S. 369-403. Hartmann, M.: Berufsbildung zwischen Theorie und Praxis. Die „Reflexionsstufentheorie“. Ein Systematisierungsinstrument zur Analyse und Planung von Arbeits- und Lernprozessen, Habilitationsschrift, Universität Rostock 2003, Veröffentlichung erscheint voraussichtlich 2004. Lorenz, C.: Verschiedene Anmerkungen zu einer „Diagramm orientierten Interviewmethode, unveröffentlichte Arbeitspapiere, Berlin 2004 Kriesel, J.: Erste Überlegungen und Ergebnisse der Fragebogen geführten Interviewmethode im euroinno-Projekt, unveröffentlicht, Universität Rostock – Technische Bildung 2004 (a) Kriesel, J.: Erste Überlegungen zur „Diagramm orientierten Interviewmethode im euroinno-Projekt, unveröffentlicht, Universität Rostock – Technische Bildung 2004 (b) Kriesel, J., Hartmann, M., Eicker, F.: euroinno – Europäisches Kompetenzfeld Gebäudeautomation, Projektantrag, unveröffentlicht, Universität Rostock: Institut tb 2003. Lewin, K.: Feldtheorie, Bern: Huber; Stuttgart: Klett-Cotta 1982. Lück, H. E.: Die Feldtheorie und Kurt Lewin. Eine Einführung. Weinheim: Psychologische Verlags Union 1996. Nölker, H.; Schönfeldt, E.: Glossar: Internationale Berufspädagogik, Sindelfingen: expert verlag 1985. Person, R.-D.; Tegtmeyer, R.: Gebäudeautomation in Hochschulen: Planung, Organisation und Betrieb. Hannover 1998. Rose, H.: Instandhaltung, in: Hoppe, M.; Pahl, J.-P.: Instandhaltung. Bremen 1994, S. 107-119. Sloane, P. F. E.: Lernfelder als curriculare Vorgabe, in: Bonz, B. (Hrsg.): Didaktik der beruflichen Bildung. Berufsbildung konkret. Band 2. Hrsg. von B. Bonz u. H. Schanz, Baltmannsweiler: Schneider Verlag Hohengehren GmbH 2001, S. 187-203. Wagner, M.: Untersuchung von Geschäftsprozessen zur Gebäudeautomation in Handwerksbetrieben in Bremen und Rostock. „Institut TB“ der Universität Rostock, unveröffentlicht, Braunschweig/Wernigerode 2001. 1 Каталог: euroinno euroinno -> Ръководство за обучителни проекти в Евроинно Идея: виртуална Евроинно-къща има различни стаи. Във всяка стая има обучителен проект. Изпълнение Изтегляне 313.63 Kb. Сподели с приятели:
|
