Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба №4 от 22 декември 2010 г

(ДВ, бр. 6 от 2011 г.)

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

(2) Наредбата се прилага при проектиране и изграждане на нови, както и при реконструкция, основно обновяване и основен ремонт на съществуващи мълниезащитни уредби за обектите по ал. 1.

(3) Наредбата се прилага за мълниезащитни уредби със:

1. конвенционални мълниеприемници;

2. мълниеприемници с изпреварващо действие.

Чл. 2. Наредбата не се прилага за мълниезащитата на:

1. обекти със специално предназначение, като електрически централи и подстанции, въздушни електропроводи и контактни мрежи, обществени електронни съобщителни мрежи до въвеждането им в сградата и др.;

2. сухопътни транспортни средства, кораби, самолети.

Чл. 3. При проектирането на мълниезащитата на сгради, в които се предвиждат производство и/или съхраняване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, се спазват изискванията на тази наредба и на Наредба № 2 от 2000 г. за проектиране на строежи, предназначени за производство и съхраняване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси (обн., ДВ, бр. 58 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 15 от 2005 г.).

Чл. 4. С мълниезащитата се осигуряват безопасността на хората и на домашните животни срещу травми и защитата на материални ценности срещу щети, които могат да бъдат причинени от опасни и вредни фактори в резултат на преки попадения на мълнии или на вторични въздействия на мълнии.

Чл. 5. (1) Чрез мълниезащитата се удовлетворяват следните основни изисквания:

1. безопасност съобразно определената категория на мълниезащита и типа на мълниезащитната зона или съобразно избраното ниво на мълниезащита;

2. надеждност при експлоатацията;

3. ефективност по отношение на разхода на материали.

(2) Проектирането на мълниезащитните уредби се извършва по категория на мълниезащита или по ниво на мълниезащита.

Чл. 6. При проектирането се използват следните основни характеристики на мълниеносната дейност, свързани с местоположението на обекта:

1. вероятен брой на преките попадения на мълнии за една година;

2. средногодишен брой на мълниите за 1 km²;

3. средногодишна интензивност на мълниеносната дейност в часове за година.

където:

(2) Когато защитаваният обект има сложна конфигурация, за негова широчина и дължина се приемат съответно широчината и дължината на най-малкия правоъгълник, в който може да се впише обектът.

(2) За страната средногодишната интензивност на мълниеносната дейност е 25 часа за година, а средногодишният брой на мълниите е 5 броя на 1 km². Конкретните данни за станциите, които отчитат мълниеносната дейност в страната, са съгласно приложение № 1.

(3) При прединвестиционните проучвания интензивността на мълниеносната дейност се определя съгласно табл. 1 и 2 на приложение № 1 и картата за райониране на територията на страната, дадена в приложение № 2. При инвестиционното проектиране интензивността на мълниеносната дейност се определя с технико-икономическото задание.

Чл. 9. (1) При проектирането на мълниезащитни уредби се прилага или класификацията по категории на мълниезащита, или класификацията по нива на мълниезащита.

(2) При проектирането и изграждането на мълниезащитни уредби се предвиждат начини за изпълнение (технологии), както и материали (в т.ч. вид, размери и др.) и продукти за изграждане на мълниезащитни уредби, които отговарят на изискванията на техническите спецификации и удовлетворяват изискванията на наредбата. С инвестиционните проекти могат да се предвиждат начини за изпълнение или материали и продукти, различни от определените в тази наредба, при условие че с тях се осигурява изпълнението най-малко на равностойни изисквания за безопасност и надеждност при експлоатация.

(3) Продукти, законово произведени и пуснати на пазара в държави - членки на Европейския съюз, и в Турция, или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се използват при проектирането и изграждането на мълниезащитни уредби, когато техните характеристики осигуряват еднакво или по-високо ниво на безопасност спрямо изискванията, определени в наредбата.

(4) Проектирането на мълниезащитната уредба се координира с проектирането на строителната част на обекта, който ще се защитава, за да се използват при възможност конструктивни метални елементи за целите на мълниезащитата.

(5) Проектирането на мълниезащитната уредба се координира с проектирането на електрическата уредба на обекта за:

1. използване на възможностите за изработване на обща заземителна уредба;

2. избягване на конфликти при трасирането на елементите на мълниезащитната и електрическата уредба и свързаните с тях неблагоприятни ефекти върху защитата срещу поражения от електрически ток и електромагнитната съвместимост;

3. избягване на негативни въздействия върху функционирането на вътрешните електрически и комуникационни мрежи.

(6) При проектирането на мълниезащитна уредба за вече построени обекти, както и при извършване на реконструкция, основно обновяване и основен ремонт, се отчитат ограниченията от съществуващото положение.

Чл. 10. (1) Мълниезащитата на сгради и на външни съоръжения с проектна височина до 25 m се въвежда в действие преди окончателното завършване на строителните и монтажните работи.

(2) При проектирането на сгради и на външни съоръжения с проектна височина, по-голяма от 25 m, освен постоянна мълниезащита се проектира и временна мълниезащита, която се въвежда в действие в процеса на изграждане на сградите и външните съоръжения.

КЛАСИФИКАЦИИ

1. основни фактори при пряко попадение на мълния върху защитавания обект:

а) топлинни въздействия;

б) механични въздействия;

2. допълнителни фактори вследствие на попадение на мълния върху защитавания обект, в близост до защитавания обект или върху мрежа за обществени услуги, която навлиза в защитавания обект:

а) внасяне на опасни потенциали;

б) индуктирани напрежения от електромагнитна индукция;

в) индуктирани напрежения от електростатична индукция;

г) крачни напрежения;

д) допирни напрежения.

1. първа категория: сградите, помещенията, външните (откритите) съоръжения или части от тях, в които съобразно технологичния процес при нормална работа може да се образуват експлозивни смеси от горими газове, пари, прахове или аерозоли и експлозивната атмосфера съществува постоянно, продължително или често, отнасящи се към местата от трета група „Експлозивна опасност” - зони 0 и 20, съгласно Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар (обн., ДВ, бр. 96 от 2009 г.; попр., бр. 17 от 2010 г.);

2. втора категория: сградите, помещенията, външните (откритите) съоръжения или части от тях, в които съобразно технологичния процес може да се образуват експлозивни смеси от горими газове, пари, прахове или аерозоли, но при нормална работа или не се образува експлозивна атмосфера, или се образува случайно, или се образува за кратко, отнасящи се към местата от трета група „Експлозивна опасност” - зони 1, 2, 21 и 22, съгласно Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар;

3. трета категория: всички останали сгради, помещения, открити съоръжения и открити пространства, при които прякото попадение на мълния може да предизвика пожар, механично разрушаване или поражение на хора или на домашни животни.

(2) Степените на огнеустойчивост на сгради, помещения и външни (открити) съоръжения са съгласно Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

Чл. 13. При проектирането на мълниезащитни уредби по нива на мълниезащита се прилагат следните нива на мълниезащита съобразно ефективността на мълниезащитните уредби:

1. ниво на мълниезащита І (ниво І) - при ефективност на мълниезащитната уредба над 0,98;

2. ниво на мълниезащита ІІ (ниво ІІ) - при ефективност на мълниезащитната уредба над 0,95 до 0,98;

3. ниво на мълниезащита ІІІ (ниво ІІІ) - при ефективност на мълниезащитната уредба над 0,80 до 0,95;

4. ниво на мълниезащита ІV (ниво ІV) - при ефективност на мълниезащитната уредба до 0,80.

Чл. 14. Необходимото за даден обект ниво на мълниезащита се определя в зависимост от:

1. опасностите при пряко попадение на мълния;

2. предназначението и значимостта на защитавания обект;

3. интензивността на мълниеносната дейност в местоположението на защитавания обект;

4. габаритните размери и конфигурацията на защитавания обект;

5. наличието на мрежи за обществени услуги, включително подземни проводи.

(2) Максималните стойности на параметрите на тока на мълния са дадени в табл. 2, като за ниво I те няма да бъдат превишени с вероятност 99 %. Максималните стойности за ниво I са редуцирани до 75 % за ниво II и до 50 % за нива III и IV, а параметрите за времето са неизменни.

1. конвенционални - пръти, въжета, мрежи;

2. с изпреварващо действие, съдържащи система за изпреварваща йонна емисия.
Г л а в а т р е т а

ПРОЕКТИРАНЕ НА МЪЛНИЕЗАЩИТА С КОНВЕНЦИОНАЛНИ МЪЛНИЕПРИЕМНИЦИ ПО КАТЕГОРИЯ НА МЪЛНИЕЗАЩИТА

Раздел I

Общи изисквания

Чл. 17. (1) При проектирането на мълниезащитни уредби с конвенционални мълниеприемници по категория на мълниезащита мълниезащитните зони се класифицират съобразно вероятността на защитата, която осигуряват, както следва:

1. мълниезащитна зона тип А, за която вероятността да осигури защитата е 99,5 на сто и повече;

2. мълниезащитна зона тип Б, за която вероятността да осигури защитата е 95 на сто и повече.

(2) Типът на мълниезащитната зона се определя съгласно табл. 4, като се отчитат:

1. характеристиките на сградите и на външните съоръжения по експлозивна опасност, пожарна опасност и степен на огнеустойчивост;

2. интензивността на мълниеносната дейност в часове за година и вероятният брой на преките попадения на мълния за една година.

* Определенията на характеристиките по експлозивна опасност, пожарна опасност - категория и клас, както и по степен на огнеустойчивост са съгласно Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

1. при преки попадения на мълнии;

2. от индуктирани напрежения от електростатична и електромагнитна индукция;

3. от внасяне на опасни потенциали посредством подземни и надземни комуникации.

(2) Самостоятелно разположените външни съоръжения от втора категория на мълниезащита се осигуряват със защита:

1. при преки попадения на мълнии;

2. от индуктирани напрежения от електростатична индукция.

(3) Сградите и външните съоръжения от трета категория на мълниезащита се осигуряват със защита:

1. при преки попадения на мълнии;

2. от внасяне на опасни потенциали посредством подземни и надземни комуникации.

(4) Самостоятелно разположените външни съоръжения и откритите пространства от трета категория на мълниезащита се осигуряват със защита при преки попадения на мълнии.

(5) Сградите с широчина, по-голяма от 100 m, се осигуряват и със защита от крачни и допирни напрежения чрез изравняване на потенциалите.

(2) В случаите по ал. 1 се допуска мълниезащитата на целия защитаван обект да съответства на изискванията за втора категория на мълниезащита, когато площта на помещенията или съоръженията, които се отнасят към първа категория, е до 30 на сто от:

1. общата площ - при едноетажни сгради;

2. площта на най-горния етаж - при сгради с два или повече етажа.

(2) В случаите по ал. 1 се допуска мълниезащитата на целия защитаван обект да съответства на изискванията за трета категория, когато площта на помещенията или съоръженията, които се отнасят към втора категория, е до 30 на сто от:

1. общата площ - при едноетажни сгради;

2. площта на най-горния етаж - при сгради с два или повече етажа.

(2) При проектиране на мълниезащита в сервитутните зони на гражданските летища, летателните площадки и радионавигационните съоръжения, височината на мълниеотводите и мълниеприемниците се съгласува с Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация" към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласно изискванията на чл. 46, ал. 3 от Закона за гражданското въздухоплаване.

Раздел ІI

(2) Импулсното съпротивление на заземителя за всеки отделно стоящ или изолиран мълниеотвод е не по-голямо от 10 . При специфично съпротивление на почвата 500 m и повече се допуска увеличаване на импулсното съпротивление за всеки заземител до 40 .

(2) Минимално допустимите разстояния от мълниеприемното въже до защитавания обект (фиг. 4) се определят в зависимост от импулсното съпротивление на заземителя по кривите на фиг. 5 и 6.

за различни разчетни височини на опората

(2) При газоотводни комини и дихатели с предпазни клапани защитната зона на мълниеотвода обхваща и пространството над горния ръб на комина с размери, както следва:

1. височина 1 m и радиус 2 m при свръхналягане във вътрешността на уредбата до 5 kPa - за по-тежки от въздуха газове;

2. височина 2,5 m и радиус 5 m при свръхналягане във вътрешността на уредбата от

3. височина 2,5 m и радиус 5 m при свръхналягане във вътрешността на уредбата до

4. височина 5 m и радиус 5 m при свръхналягане във вътрешността на уредбата над

(3) Пространствата по ал. 1 и 2 може да не се включват в защитната зона при:

1. изхвърляне на газове без взривоопасни концентрации;

2. изхвърляне на азот;

3. комини с постоянно горящи факли или с факли, запалвани само при изхвърляне на газове;

4. смукателни вентилационни шахти, предпазни и аварийни клапи, при които може да настъпи изхвърляне на газове с взривоопасни концентрации само в аварийни случаи.

1. за прътови мълниеприемници - 0,5 R_имп.;

2. за мълниеприемни въжета - 0,3 R_имп..

(2) Разстоянието по ал. 1 е не по-малко от 3 m. Когато металните подземни проводи не се въвеждат в защитаваната сграда, а разстоянието до мястото на въвеждането им в съседни защитавани сгради и съоръжения от първа категория на мълниезащита е 50 m и повече, разстоянието по ал. 1 може да се намали до 1 m.

(2) Връзките между съединените елементи на тръбопроводите и другите надлъжно разположени метални части в защитавания обект трябва да осигуряват сигурно електрическо съединение. При фланцови съединения се приема, че това изискване е спазено, ако на един фланец има най-малко шест нормално притегнати винтови съединения. В местата, където това изискване не може да бъде спазено, връзките се шунтират със стоманен проводник с диаметър най-малко 5 mm или със стоманена лента със сечение най-малко 24 mm².

(2) Съпротивлението на специалния заземител по ал. 1 за честота 50 Hz е не повече от 10 . Разстоянието от специалния заземител или от заземителната уредба за защита срещу поражения от електрически ток до заземителя за защита при преки попадения на мълнии се определя съгласно чл. 26.

1. присъединяване към заземителната уредба на сградата (съоръжението), предназначена за защита срещу поражения от електрически ток, при въвеждането на проводите в защитаваната сграда (съоръжение);

2. присъединяване към заземител с импулсно съпротивление до 10  в най-близките две опори преди въвеждането на проводите в защитаваната сграда (съоръжение).

Чл. 31. (1) Електрозахранващи мрежи с напрежение до 1000 V, телефонни, радиофикационни, сигнализационни и други инсталации се въвеждат в сградите само чрез кабели.

(2) Металните брони или обвивките на кабелите, в т.ч. на кабелите с изолационно покритие на металната обвивка, се присъединяват в мястото на въвеждането им в сградата към заземителната инсталация, предназначена за защита срещу поражения от електрически ток.

(3) В мястото на преминаване от въздушна в кабелна линия металната броня или обвивката на кабела, както и стойките или куките на изолаторите на въздушната линия се присъединяват към заземител с импулсно съпротивление до 10 , като в мястото на преминаването между всяко жило на кабела и заземените елементи се предвиждат закрити искрови междини с междуелектродно разстояние от 2 до 3 mm или вентилен отвод за ниско напрежение.

(4) Стойките (куките) на изолаторите на въздушната линия на най-близкия стълб до мястото на преминаване от въздушна в кабелна линия се присъединяват към заземител с импулсно съпротивление до 20 .