Понятие за администартивен процес

АП е съвкупност от правила, които уреждат реда за действие в администрацията. Освен за административните органи, тези правила важат и за всички останали участващи в този процес и за всички други лица, органи и организации, които по някакъв начин имат отношение към въпроса ,който се решава. Всички действия на участниците трябва да бъдат предварително описани в закона и могат да бъдат отнесени към две дейности: 1.дейност по вземане на някакво решение в рамките на изплнителната власт. 2. дейност, насочена към разрешаването на един възникнал администраивно-правен спор.

Тази дейност не може да бъде регулирана с един процесуален закон, тъй като съществува голямо разнообразие в действията на администрацията. Нормативната база на АП се изгражда от голям брой нормативни актове: 1. по – отношение на правотворческата дейност основен е ЗНА. 2. По- отношение на правоприлагащата дейност на администрацията основен закон е ЗАП, допълван от ЗВАС. 3.По-отношение на правораздавателната дейност-ЗАНН, ЗПСЖМГ /сигналите и жалбите/, Данъчно-процесуален кодекс и др.

АП използва различни правни институти от гражданското и наказателното право. Има и една огромна група специални закони, които имат отношение към административния процес, например ЗОВС, ЗМВР, ЗЛРС, ЗУТ и др. Всички тези закони се наричат специална клауза. Необходимо е да бъдат изяснени понятията обща и специална клауза. Това са две разрешения на всяко национално законодателство, които са коренно различни. Те се свързват с възмоността или забраната административните актове да се обжалват в съда. Ако действа общата клауза, това означава, че всички индивидуални административни актове могат да бъдат обжалвани пред съд. Ако действа специалната клауза- това означава, че нито един администратиен акт не може да бъде обжалван пред съд. Общата клауза е много по-разпространена, но има и страни, които работят на специалната клауза. До 1947г. в България е действала обща клауза. През 1947г. започва да действа специална клауза. През 1970г. беше приет ЗАП и той допуска оспорването на индивидуалните актове-по административен ред. С приемането на КРБ през 1991г. в нея има специален текст в чл. 120(2) КРБ – гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон. Общата клауза не е 100%. Определена категория индивидуални административни актове действат извън нея. Тази категория се дели на две групи: 1. Не подлежащи изобщо на осопрване. 2. Могат да се обжалват пред съд или юрисдикция по специален ред- такива са ЗОВС, ЗМВР, Обжалването става по съоветния специален закон. Следващи понятия, които следва д се изяснят са процес и производство, както и двете значения на понятието производство.

АП е съвкупност от различни видове производства. Производството на свой ред може да има различно значение. В по-широкия смисъл производство означава една особена дейност на АП. Например производство по издаване, контрол и изпълнение на индивидуален административен акт- уредено в ЗАП. Или производството по налагане, контрол и изпълнение на наложени наказания- уредено в ЗАНН. В ЗАП или ЗАНН има производства, например производство по издаване на административен акт. Тези производства се наричат фази или етапи на АП. ЗАНН като производство се дели на различни фази. Първата фаза по налагане на адм. наказания. Тя се състои от: 1. Съставяне на акт. 2. Издаване на НП. Втората фаза е конролната фаза. Третата изпълнение на наложеното наказание. Говори се за три фази наАП като цяло- фаза на издаване, фаза на контрол и фаза по изпълнение. Първата и третата са задължителни, а контролната фаза е предоставена на адресата на акта.
Производство по издаване на индивидуални административни актове

Съгл. Чл. 2(1) ЗАП- индивидуални админисративни актове по смисъла на този закон, издавани от ръководители на ведомства, от кметове на общини, от кметове на кметства и региони и от други органи, на общинската изпълнителна власт, както и от други овластени за това органи, с които се създават права или задължения, или се засягат права или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказите за издаване на такива актове.

Участници в производството за издаване на индивидуални адм. актове са: 1. Административния орган, компетентен да издава индивидуални административни актове по смисъла на ЗАП. 2. Адреса на издавания индивидуален административен акт. Той е страна в административно процесуалното отношение и носител на съответни материални правни задължения. 3. Прокурорът, ако по негова инициатива бъде образувао производство или допълнително встъпи във вече образувано производство. В тези случаи той е страна в производството. Разглежданото производство безспорно и страните в него нямат равно процесуално положение. Процесуалното надмощие принадлежи на водещия процеса административен орган. Той едностранно решава делото. Молбата на гражданина или организацията е само повод за упражняване на определената правна компетентност от страна на административния орган. Производството по издаване на индувидуални административни актове, започва по инициатива на един от следните правни субекти: 1. Органа, компетентен за издава акта. 2. На всеки по-горестоящ административен орган. 3. На всеки гражданин или организация-с писмена молба. 4. На прокурора- с предложение.

Молбата и предложението задължават компетентния административен орган за образува производството и да се произнесе по искането за издаване на административен акт/ деволутен ефект/ . Административния акт се издава от овластения за това орган със образно предоставената му компетентност. ЗАП установява принципа на самостоятелност на административния орган в чл.6(3) ЗАП Административния орган осъществява производството самостоятелно. И след това чл.6(2) ЗАП По-горестоящ орган не може да иззема за решаване въпрос от органа, овластен за неговот разглеждане и решаване, освен ако това е предвидено в друг закон. Нарушаването на този принцип води до незаконосъобразност на издадения административен акт.

За започване на производството се уведомяват заинтересуваните граждани и организации, за които бъдещият индивидуален административен акт би породил съответни правни последници.Уведомяването става чрез нарочни писмени съобщения или по друг подходящ начин. Смисъла на уведомлението е да се осигури реална възможност на всеки заинтересован за вземе лично участие в производството и да защитава своите права и законни интереси. За да осигури обективност при вземането на решение, законодателя е въвел института на отвеждането чл.9 ЗАП.Не може да участва в производството длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му или има с някои от заинтересованите граждани или организационни отношения, пораждащи основателни съмнения в неговата безпристрасност. За установяване на фактите и обстоятелствата по образуваното производство се използват всички начини и средства, които не са забранени от закона. Водещия процеса орган е този, който определя по какъв начин да се съберат необходимите доказателства.

Предвидени са къси срокове за завършване на производството: когато е започнало по молба на гражданин или организация или по предложение на прокуратурата- индивидуалния административен акт следва да се издаде най-късно 7 дни след постъпването им. Ако е необходимо да се съберат доказателства-актът се издава не по-късно от един месец от започване на производството. В случай , че органът е колективен то въпросът за издаването на акта се решава най-късно на първо заседание след изтичането на горните срокове.

Непроизнасянето в срок се смята мълчалив отказ да се издаде акта. Става въпрос не за отказ на органа да се прознесе по направеното искане или предложение, а за отказ да се реши въпроса по същество. Това е отризателен административен акт, който може да бъде обжалван както относно законосъобразност, така и относно неговата правилност по ред предвиден в ЗАП.Административния орган, след като обсъди и прецени всички доказателства по административното дело се произнася по същество. Възможните му решения са две: 1. Да издаде искания административен акт. 2. Да откаже неговото издаване- чл.15 ЗАП. Чл. 15(2) ЗАП административенакт се издава винаги в писмена форма и съдържа: наименования на органа който го издава; наименование на акта; фактически и правни основания за издаване на акта; разпоредителна част, а която е определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; дата на издаване на акта и подпис на лицето , който го е издало.

Адм. актове трябва да бъдат мотивирани. Мотивирането е изискване за законосъобразност на издаваните актове. Те служат на адресатите на издадените актове при тяхно евентуално обжалване, а така също и на прокуратурата при преценка тяхната законосъобразност. Липсата на мотиви е съществено нарушение на процесуалния закон и е основание за отмяна на акта. Съдебните органи отричат наличието на мотиви, ако те са абстрактни или нелогични. В адм. акт може да се включи разпореждане на предварителното му изпълнение. Тва се обуславя от факта,че евентуално оспорване на адм. акт има спиращ /суспензивен ефект/. С тази клауза се преодолява именно този ефект. Издаденият адм.акт, резпективно отказът да се издаде се съобщава в тридневен срок от издаването му на всички страни и организации, включително и на тези, които не са участвали в производството, но е следвало да участват. Съобщаването може да е устно уведомяване, което удостоява с подпис или отделно съобщение. Ако не се намери на посочения адрес- съобщението се поставя на табло за съобщения в общината или кметството. От момента на връчването съответния адм.акт проявява своята сила и става изпълняем за своите адресати. Производството по издаване на индивидуални административни актове по правната си характеристика е безпорен. То не е спорно, защото чрез него не се решава правен спор, а се удовлетворява едно претендирано право или се фисира определено правно задължение. Това производство не е правораздавателно, защото не притежава белезите на юрисдикцията. То е правозадължително, право на държавно управление.Това производство не е евентуално, каквито са всички други производства, регламентирани в ЗАП.

Уредено в глава трета, раздел първи от ЗАП. На оспорване по адм. ред подлежат всички издадени административни актове по смисъла на ЗАП, освен актовете на:1. Министрите, ръководителите на други ведомства, подчинени непосредствено на МС и на областните управители. 2. За които в специалните закони се предвижда обжалване направо пред съд или пред особена юрисдикция(чл.20-ЗАП).

Особеност на обжалването по адм. ред по ЗАП е, че то се задвижва само при сезиране. Това става със жалба или протест. Които трябва да се подадат в 7-вен срок от съобщението, че съответния адм.акт е издаден-чл.22(1)-ЗАП.Мълчаливия отказ се атакува в двуседмичен срок от изтичането на срока за произнасяне на автоеа на акта по искане да бъде издаден акта. Сроковете за атакуване на инд.адм. акт са задължителни както за лично и пряко заинтересуваните , така и за прокурора.

Право да атакува издаден инд. Адм. акт по ЗАП има заинтересувания гражданин или организация. Те подават жалба- незаконосъобразност, неправилност. Право да оспорва акта има и прокурорът. Той обаче може да се позовава единствено на незаконосъобразността на акта. Подаването на протест от прокурора може да стане независимо от жалбата на заинтересувания. Прокурора може да встъпи в образувано вече производство, за да защитава законнстта при извършването на процесуалните действия. Участниците в това производство са: 1. Непосредствено по-горестоящия адм. орган- той е водещ процеса орган и не е страна в производството. 2.жалбодателя-страна в производството. 3. Адм. орган- издал текущия административен акт- той е страна. 4. Свидетели и вещи лица – не са стрна, нито субекти в АП. Жалбта или протеста се подават чрез канцеларията на органа издал атакувания по адм.ред акт до непосредствено по-горе стоящия адм.орган. Така се дава възможност на автора на автора на акта да извърши преценка на основателността на жалбата и евентуално да пререши въпроса. Това правомощие е т.н. право на отзив, израряващо се в самоконтролиране на собствения си акт. В седем дневен срок, а ако е колективен- 14 дневен срок от получаване на жалбата или протеста автора на акта е компетентен да преразглежда въпроса и да оттегли сам акта, да го издаде или измени. По този начин се печели време. Автора на акта е длъжен да остави жалбата или протеста без разглеждане, когато са просрочени когато жалбата е с неизвестен подател.

Жалбите и протестите са винаги в писмена форма. В жалбата се посочват: органът, чрез който се подава; органът до който се подава; името и адресът на жалбодателя; актът който се обжалва; органът, който го е издал; оплакванията на жалбодателя. Към жалбата се прилагат и писмените доказателства.

Чл.23(1)-ЗАП До изтичане на срока на обжалване адм. акт не се привежда в изпълнение, освен ако заинтересуваните заявят писмено, че няма да го обжалват.

Чл.23(3)-ЗАП няма спиране на принудително изпълнение на акта и когато същия подлежи на незабавно изпълнение по силата на нормативен акт или административен орган е допуснал предварително изпълнение.

След получаване на жалбата или протеста от непосредствено по-горе стоящия орган, тъй като е длъжен да извърши редица процесуални действия. Едни от тях целят да преценяват допустимостта на оспорването на акта, а другите нормалното движение на производството, трети оформянето на завършващия акт по административен спор. Когато липсва законно основание за извършване на административен контрол или пък липсва някой от съществените реквизити на жалбата и протеста, органът е длъжен да прекрати образуваното производство, а жалбата и протеста остави без разглеждане- например при пропуснат срок, при липса на личен и пряк интерес. Това става с писмена резолюция върху тях, като се посочва причината за решение на контролния орган. Жалбата и протестът могат да бъдат оставени и без движение. Това ства , когато са приети за разглеждане, но е било установено, че в тях се съдържат несъществени пропуски, които би следвало да бъдат отстранени. Непосредствено по- горе стоящия адм .орган може да не даде ход на жалбата или протеста. Това може да стане при липса на някои съшествени реквизити. Контролният административен орган се произнася с мотивирано решение, с което отменя отчасти или изцяло адм. акт като незаконосъобразен или неправилен или и двете заедно или пък отхвърля жалбата или протеста като неоснователни т.е. без уважение. В тридневен срок от поставяне на решението контролния орган го съобщава на заинтересование. Решенията са задължителни за автора на производството по оспорване на индивидуални адм. актове по адм ред и евентуално произвосдтво, защото е възможно сам когато има оспорване било от адресата на акта или от прокурора. Производството е административно, а не производствено – то е проява на държавно управление в контролна фирма.

На оспорване по съдебен ред по ЗАП подлежат всички индв. Адм. актове по смисъла на ЗАП, освен: 1. Свързаните непосредствено с отбраната и сигурността на страната. 2. По валутния закон. 3. За който със закон или указе предвидено, че не подлецат на обжалване по съдебен ред или е определен друг ред за обжалване пред съд или пред особена юрисдикция. Не подлежат на обжалване по съдебен ред по ЗАП и актовете на президента, на МС, по планиране на соц-икон. развитие и по определяне на цени, които и създават права и задължения за органи и организации, подчинени на органа, издал акта поради изключването им от обхвата на ЗАП.

Обжалването по съдебен ред е избор на жалбоподавателя или прокурора. Става след жалба или протест. Може да се оспори само законността на инд.адм актове. Тук е разликата с адм контрол, където се оспорва и неправилността на актовете. Жалбодателят трябва адм. правоспособен и адм. дееспоспособен/ активна легитимация/, да има личен и пряк интерес от водене на делото. Жалба или протест може да се подаде, след като е изчерпана възможността за адм. контрол или е изтекъл срокът за оспорване по адм ред. Жалбата и протеста се подават задължително в писмена форма и трябва да съдържат задължително в писмена форма и трябва да съдържат следните реквизити: име и адрес на подателя; актът който се обжалва или протестира и органът, който го е издал; допуснатите незаконосъобразности в акта и искането, което се прави от подателя за отстраняването им, доказателства, които се прилагат към жалбата или протеста; подпис на жалбодателя или прокурора.

Жалбата или протеста се подават в 14-дневен срок чрез автора на оспорвания акт. Жалбата и протестът за обявяване на нищоцност могат да се подават без ограничения във времето. В 3-дневен срок от изтичането на едномесечния срок от съобщението на автора на акта за издаване на инд.адм акт, авторът на акта е длъжен да изпрати жалбата и протестът с цялата преписка компетентния съд. Срокът за атакуване е задължителен. Жалби подадени след изтичането насрока се връщат от съда на жалбодателя, като в 7-вен срок от връщане на жалбата може да се поиска възстановяване на срока заради особено непредвидени обстоятелства. Това не важи за прокурора, който служебно е длъжен да спзва сроковете.Образуването на делата става от момента на постъпване на жалбата или протестът в канцеларията н акомпетентния съд. След като започне съдебният процес делото може да бъде спирано, отлагано а съшо и прекратявано.

Жалбата или протеста спират изпълнението на съот. Адм. акт. Не е така при общия адм акт “ Жалба или протест срещу общ адм акт не спира изпълнението му, освен ако съда постави друго.” Участници в производството са : съответния съд-ВАС или окръжен съд- той е водещ процеса орган и няма страна; жалбодателя и др, заинтересовани страни в процеса; адм. орган, автор на атакувания адм.акт –страна в процеса; прокурора- ако е подал протест или е встъпил в делото; свидетели и вещи лица- те са участници в процеса със специфична роля.Производството за оцъществяване на съдебен контрол върху инд. Адм .актове по ЗАП е двуинстанционно.

Съдът разглежда жалбата или протеста в съдебно заседание в състав от трима съдии с участието на прокурор. Съдебният контрол е контрол за законосъобразност. Съдът служебно преценява законосъобразността на акта изцяло, а не само на посочените в жалбата и протеста основания. В резултат на разглеждане на основанията органа се произнася. Или го връща на автора или той издава нов, това е допустимо само когато съот. Адм актове са били издадени в условията на обвързана компетентност. При оперативна самостоятелност съда отменя акта и посочва текста на закона.Този процес е контролно – отменителен. В него се допускат само обяснения на страната и писмени доказателства. Ако съда решава по същество то тогава се допускат всички доказателства по ГПК- свидетелски показания и вещи лица. Завършването на процеса е издаване на съдебен акт.

Това оспорване е евентуално, защото зависи от волята за оспорване от страна на адресатите. Това производство не е управленско, а административноправораздавателно в съдебна форма. Това производство е и контролно-съдът осъществява контрол- административно-раздавателен. Това производство е спорно.
Оспорване на индивидуален административени адм актове пред съд или особена юрисдикция на основата на специално нормативно овластяване

Чл. 34 ЗАП не подлежат на обжалване по предвидения в този закон съдебен ред адм. актове:

1.свързани непосредствено с отбраната и сигурността на странат;2.по валутния закон; 3. За които със закон или указ е предвидено, че не подлежат на обжалване по съдебен ред или е определен друг ред за обжалване пред съд или пред особена юрисдикция

Адм. юрисдикции са органи в изп. Власт, които имат правораздавателна, а не правоприлагаща дейност. Характеристики на адм. юрисдикции:1. Те са изрично определени в закона. Създадени са специално да решават адм. правни спорове вместо съдилищата. Обикновено се създават към някое ведомство/контролно наборна комисич към МО/ 2. Подобно на съдилищата действат само при сезиране; 3. Решават адм. спорове със силата на присъдено нещо; 4. Следват точно установено от закона елементарно състезателно производство, в което всяка от страните доказва твърденията си. 5. Те по начало са колективни органи, съставени от неюристи- специалисти с различни професионални знания и умения. В състава им обаче се включва и юрист, който следи за спазване на процедурата.