Последици от Първа световна война Милен Семков

Германия моли за мир. На 11 ноември 1918 г. в 11 ч. тръбачите от двете страни на френско-германския фронт засвирват сигнала „Спрете огъня“. Над окопите ляга странна тишина, последвана от луда войнишка радост. Подетата от французите „Марсилеза“ е запята и от германците. Идва мирът, който трябва да излекува раните, нанесени от световната война. Години ще минат, преди да избледнеят ужасяващите спомени на оживелите от четиригодишната касапница и да затихнат в сънищата им тътенът от снаряди и бомби, писъкът на куршумите, а гърдите им да се прочистят от зловонието на барутния дим и на отровните газове. Години ще минат, преди да изсъхнат сълзите на майките и бащите на загиналите, на вдовиците и сираците. Болките от раните ще отшумяват, но светлина в очите на слепите няма да блесне, няма да се възстановят ръцете и краката на осакатените.

Националните статистики на страните сочат различни данни за броя на мобилизираните във войната, за убитите, ранените и за материалните щети. Френският маршал Лиоте признава, че войната е „най-голямата магария, която някога светът е направил“.

Общо убитите в сражения и умрелите от рани и болести войници се изчисляват на повече от 10 милиона. Към тази цифра се прибавя и броят на загиналите и умрелите от цивилното население поради бойни действия, лоши условия за оказване на медицинска помощ или избити от навлезлите в чужди територии войски. Най-много са жертвите в Турция — 4 млн., главно от турски геноцид срещу арменци, гърци, сирийци и евреи. Русия дава около 2 млн. убити, Германия и Румъния по 800 хил., много са жертвите в Австро-Унгария и Сърбия. Други 6 млн. души умират във воюващите страни от грип. А след войната, през зимата на 1918–1919 г., грипът (известен тогава като „испанската болест“) отнася около 20 млн. души, предимно от най-бедните слоеве от населението в целия свят поради мизерните условия на живот.

В тази тъжна статистика се вписват още цифри: като последица от мобилизирането и смъртта на десетки милиони млади мъже само в 12 от воюващите страни не са родени 20 млн. деца (от тях в Русия — 5 млн., в Австро-Унгария — 4,5, в Германия — 4,2). По фронтовете са ранени над 20 млн. войници, от които 3,5 остават инвалиди за цял живот.

През 1914 г. войната започват 8 държави — 44% от световното население. Към края й в бойните действия участват 33 от всичките тогавашни 59 държави — 87% от населението на Земята. Общо по време на войната са мобилизирани 73 млн. души, от които от Антантата — 48 млн., а от Централните сили — 25 млн.

Войната поглъща гигантски средства. „Аз не зная дали утре ще променим историята, но съм сигурен, че ще променим географията“ — заявява един английски офицер, след като на Западния фронт англичаните са прокопали от няколко посоки под един зает от германците хълм галерии с дължина 8 км, в които залагат 500 т взрив. На 7 юни 1917 г. експлозията е толкова силна, че се чува чак в Лондон. В началото на войната Франция произвежда 10 хил. снаряда дневно, през 1915 г. — 154 000, 1916 г. — 232 000, 1917 и 1918 г. — по 273 500. През 1914 г. всички воюващи държави са разполагали с 25 хил. оръдия, а в края на войната — с 85 хиляди. Рязко се увеличава далекобойността на оръдията — тя не само надхвърля 10 км, но най-тежкото оръдие в света, произведено от германците в заводите „Круп“ и наречено „Дебелата Берта“ (дължина 34 м, тежина 175 т), стреля срещу Париж от разстояние 120 километра. През 1918 г. 4 такива оръдия изстрелват 44 снаряда от по 1 тон. И още един пример за постоянно растящите изисквания на фронтовете — през 1914 г. Германия има 160 миномета, а през 1918 г. — 17 хиляди.

Стремително нараства производството на самолети. Франция започва войната с 541, а през 1918 г. построява 24 652 (при общ брой за цялата война 52 146), а в самолетостроителните заводи работят 186 хил. души. Общият брой на произведените в Германия самолети е 48 хиляди. През 1914 г. самолетите достигат скорост до 100 км в час. През 1918 г. тя нараства: на италианските изтребители „Фиат“ е 220 км, на френските „Бреге“ и германските „Фокер“ — 200 километра. Започват да се използват и радиостанции. Мощността на самолетите от 80 конски сили достига до 900 за бомбардировачите, таванът на полетите от 3 км е вдигнат на 7 км, продължителността на полета от 3 ч достига до 7 ч и германските самолети спокойни сипят бомби над Лондон (през 1918 г. дори от 1 т).

Усъвършенстват се подводниците. На тях разчита особено Германия, която до войната има 28, а до 1918 г. там са произведени общо 344 подводници, от които 178 са потопени или извадени от строя от противниците й.

Танковете за първи път са вкарани в бой през 1916 г. от англичаните, които в края на войната разполагат с 400 тежки танка (от по 30 т). Французите се ориентират към по-леки танкове. а германците — към ефикасна противотанкова защита. Загубите на танкове са значителни. На 5 август 1918 г. англичаните атакуват германците с 430 танка, от които на 6 август остават само 155, на 7 — 85, на 8 — 38.

Фронтовете се превръщат в огромна мелница на хора и животни, бойна техника и оръжия, боеприпаси, транспортни средства, инструменти. Разрушават се сгради, складове, пътища, мостове, тунели, гари, дори болници и църкви. Армиите изискват все по-големи количества храна, дрехи, лекарства, цимент, метали, химикали, бои, дървен материал, пясък, бодлива тел, противогази, свързочна техника. Потопени са 630 бойни и 1000 спомагателни парахода, а тонажът на потопените търговски съдове достига 13 300 000 тона.

Икономиката се подчинява на законите на войната. В Русия 76% от промишлените работници пряко или косвено обслужват военното производство, в Италия — 64%, в Германия — 58%, във Франция — 57%, във Великобритания — 46%. Все повече жени и дори и деца заемат работните места на мобилизираните мъже не само в селското стопанство, но и във фабриките. Воденето на войната се превръща в национално дело, а ролята на държавата в ръководството на цялото общество се променя качествено в сравнение с предвоенните години.

Идва краят на либералното стопанство и началото на планова намеса на правителствата в организацията на производството, в неговото финансиране и следователно къде да се насочат печалбите. Поощряват се и изследванията в онези отрасли на науката, които може да открият нови пътища към победата. Астрономическите суми, пропилени за войната, се покриват чрез понижаване на жизненото равнище на най-широките слоеве на населението, чрез вътрешни и външни заеми.

Официалните данни за изразходваните пряко за войната суми по принцип са по-големи от реалните, но може да се приеме, че за воюващите държави са 208 млрд. долара, а причинените щети са за 359 млрд. долара. Най-тежко е пострадала от бойните действия Франция.

Войната превръща САЩ от длъжник на стария континент в негов кредитор. През 1919 г. Великобритания дължи на Щатите 4 210 000 000 долара, Франция — 2 750 000 000, Италия — 1 625 000 000 и т. н. От своя страна Великобритания очаква от Франция 2 540 000 000 долара, от Русия — 2 840 000 000, от Италия — 2 335 000 000 и т. н., а Франция разчита на 800 000 000 долара от Русия, на 450 000 000 — от Белгия и т. н.

Социалните последици от войната са особено важни. Най-вече са засегнати дребните собственици, които почти изцяло губят своите спестявания поради обезценяването на европейските валути. Само във Франция се разоряват 500 хил. дребни собственици. Но войната създава и слой от новобогаташи — търговци, спекуланти, хора, свързани с насоченото към фронтовете производство, за които девизът е „Повече кръв, повече злато“. Големите промишлени обединения и банки трупат баснословни печалби.

След войната особено остър за цялото общество е въпросът за съдбата на демобилизираните и за издръжката на инвалидите, вдовиците и сираците. Голяма част от армиите са сформирани от младежи, които направо от ученическите чинове са изпратени в окопите и нямат никакви специалности, с които да осигурят съществуването си в мирния живот. Бившите военни, свикнали да се подчиняват на заповеди и обучавани да убиват, в победените страни са експлозивен материал, който се използва от леви и десни екстремистки движения.

Войната изисква мобилизирането на всички ресурси на нацията и прекратяването на политическите борби. Социалдемократите, депутати в парламентите, гласуват военните бюджети, а в някои страни стават и министри и трупат опит в управлението на държавата. Но влошените условия на живот особено през зимата на 1917–1918 г. вдигат изгладнели хора, главно жени, на бунтове. Провъзгласеният от болшевиките лозунг за мир без победители откликва не само сред гладните, но и сред войниците, атакувани денонощно от снаряди, мини, бомби, куршуми, въшки, бълхи, комари, епидемии, студ, жеги, жажда, дъжд и убивани, осакатявани, вечно недохранени и недоспали.

Пада авторитетът на управляващите партии от консервативен тип, а в победените страни мястото им се заема от нови партии с програми с обещания за социални реформи. Други партии се насочват към социално декласираните, към демобилизираните, към недоволните от поражението или от резултатите от победата и издигат знамето на национализма и социалната демагогия.

Войната разклаща и вековните опори на обществото. С избиването и осакатяването на милиони мъже, с раздялата за години на съпрузи са засегнати основите на семейството. Пада авторитетът на църквата — от двете страни на фронта свещеници от една и съща вяра благославят оръжието на воюващите да се избиват едни други. Увеличава се броят на психически засегнатите от преживените ужаси, на хората, които не вярват в Бога и не се страхуват от дявола. На милиони мъже и жени, на безвременно възмъжали деца животът не предлага приятни перспективи.

А по време на войната н от двата лагера са се сипели обещания за светло бъдеще, за вечен мир, работа, повече хляб, социална защита, земя за безимотните, жилища, разширяване на правата и свободите на гражданите. Същевременно военната пропаганда се е стремяла да представи врага по възможно най-отблъскващия начин. Френската пропаганда изобразява германския войник като грозен касапин-садист, Германия като дебелана с корем, натъпкан със салами, бира и размахваща парчета хартия — илюзия за потъпкания договор за неутралитет с Белгия, а Франция като спасител на Европа от пруското варварство. За германската пропаганда французинът е лекомислено дете на опасната революция от 1789 г., Франция е жена с леко поведение, а Германия е носителка на ред, сигурност и научно-технически прогрес.

Поражението предизвиква в Централните сили революции, последвани от продължителна политическа, икономическа и социална криза. Страните победителки от Европа се изправят пред по-леки за разрешаване проблеми в сравнение с победените, но и в тях четиригодишното посегателство върху основните нравствени ценности, утвърждавани 2 хил. години, като „не убивай“, „не лъжи“, „не посягай на чуждото“, „помогни на слабия, на болния, на страдащия“, не остава без последици за морала на обществото.