Таблица 7 БВП на човек от населението по райони за планиране

(Проценти)

Резултатите от извършения анализ отново доказват икономическата приоритетност в развитието на югозападния район за планиране. Единствено той от всички останали се характеризира с положителен тренд за анализирания период 2000 г. – 2005 г. Поради това следва да се даде отговор на въпроса: Възможно ли е на основата на представените данни да се съди за развитието на обектите на проекта – общини Перник и Бобов дол?

За всеки специалист в областта на икономиката е видно, че въпросът е риторичен, поради това, че отговорът е категорично „НЕ”. Основният аргумент за целта се състои в съдържателните характеристики на представените данни, които за взети от Националния статистически институт и са трансформирани в подходяща за анализ форма. Те визират общите изменения на разглежданите показатели. Следователно данните, не позволяват изработването на пофакторен анализ и провеждането на третата част на анализа, а именно изготвянето на аргументирани и обосновани изводи и препоръки.

Въпреки изведените обстоятелства за целите на настоящия доклад интерес представляват и обобщените данни, идентифициращи общата динамика на показателя „Брутна добавена стойност” за периода 2000 г. – 2005 г., представени в таблици №№ 8 и 9.

Съгласно данните може да се твърди, че и при този показател водеща роля има югозападния район на планиране, а за всички останали (с изключение на северозападния район, където за разглеждания период относителния дял на брутната добавена стойност намалява с -3.5 %) райони за анализирания период стойностите му остават относително постоянни.

Като цяло резултатите доказват изложената в настоящия доклад сентенцията, че стихийното провеждане на структурната реформа в националната икономика е основният генератор на формиралият се значителен дисбаланс в развитието на икономическите райони за планиране. От друга страна доказването на факта, че използваната от Националния статистически институт методика за предоставяне на динамиката на макроикономическите показатели не позволява извършването на пофакторен анализ е съществен аргумент в подкрепа на решението за осъществяването на проекта, неговата актуалност и ползите от постигнатите от реализацията му резултати.

Общини Перник и Бобов дол се намират в югозападния район за планиране, преимущественото развитие на който се основава главно на икономическия ръст на развитие на софийска област и по-точно на София-град. За разглеждания период той се превърна от административен в силно развит административно-индустриален център, което оказа влияние и върху развитието на съседните области. Не без значение е и факта, че като елемент на БВП секторът „Услуги” има значително по-голям принос отколкото сектора „Индустрия”. Този феномен е характерен за икономиката като цяло, но е съществен за социалното развитие на проектираните и развиващи се преди промените като индустриални райони и особено за моноиндустриалните, какъвто е районът на гр. Бобов дол. Община Перник за разлика от община Бобов дол не може да се определи като моноиндустриален район, защото в нейните граници са разположени множество предприятия, осъществяващи разнообразна промишлена дейност (въгледобив, металургия, шивашка промишленост, дървообработване, добив на строителни материали и др.). В рамките на община Бобов действащи структуроопределящи организации са единствено въгледобивното предприятие Мини „Бобов дол” ЕАД и енерго-производственото предприятие ТЕЦ „Бобов дол” ЕАД. Поради това и основният акцент на изложението в настоящия доклад ще бъде насочен върху моноиндустриалния район - Бобов дол.

Община Бобов дол е разположена на площ от 203 400,425 дка, от които 7 096,194 дка урбанизирана територия. Населението (11 390 души) е разпределено в 17 (седемнадесет) обособени селища, като единствено Бобов дол (с население от 7 140 души) е със статут на град, в който живеят 62.70 % от общото население на общината. Всички останали са селища от селски тип.

Основната причина за прерастването на Бобов дол от селски в градски тип населено място (през 60^-те години на миналия век) е доказването на залежите от кафяви въглища, разположени в неговите предели и предприетите действия от страна на държавата за тяхното изземване. Тези обстоятелства по-късно благоприятстват икономическия и социален бум в развитието на града, общината и региона. Разпределението на населението по населени места към 2006 г. е посочено в таблица №10.

Посочените данни следва да се разглеждат като обобщени показатели, отразяващи демографските последствията от проведените в Мини „Бобов дол” ЕАД структурни промени след 1990 г. За съжаление липсва достъпна и достоверна официална информация за разпределението на населението за периода на експлоатация на минното находище, но решавайки обратната задача, използвайки данните от таблици №№ 11-16 и метода на интерполацията е възможно да се направят относително аргументирани предположения за демографските и социо-културните характеристики на общината в периода преди 1990 г. За целта е възможно да се използват и резултатите от първите изследвания на бедността проведени от Министерството на труда и социалната политика (МТСП), Националния статистически институт (НСИ) и Института за синдикални и социални изследвания на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) през 2003 г.¹ Според нея типологизирането на териториалните единици е осъществено по трите показателя, характеризиращи бедността: процент, дълбочина и острота на бедност, при което община Бобов дол се нарежда веднага след столична община, което я определя като община със силно развита индустрия и ниско ниво на бедност. Доколко използваната методика е реална може да се съди от посочените по-долу данни, организирани в таблична форма.

(Брой)

Данните от таблица №11 са показателни за миграционните процеси в общината за периода на мащабното провеждане на структурната реформа във въгледобивната промишленост на страната, в т.ч. в рамките на Мини „Бобов дол” ЕАД. Използвайки научната методология в областта на управлението и по-конкретно в частта – социално-психологогически характеристики на поведението на хората, представените резултати са прогнозируеми и следва да се имат предвид преди провеждането на структурните реформи като елементи на най-неблагоприятния вариант за тяхната реализация. За съжаление пълното абдикиране на субектите на реформата от научната обоснованост на процесите стана причина и за влошаването на показателите за естествения прираст на населението в общината и равнището на неговата миграция за разглеждания период.

(Брой)

(Брой)

Този феномен е характерен не само за община Бобов дол, но и за страната като цяло, което е отново доказателство за системния характер на управлението на структурната реформа и резултатите от нейното прилагане.