Кое от изброените по-долу не се отнася до активния тип управление в икономиката? Генерирането и разпространяването на сигнали в следствие на промяната в съотношението между търсене и предлагане на конкретна категория стока (например хранителен продукт).
Процесът по разработване на решения за дейността на конкретно предприятие.
Прогнозирането и планирането от страна на мениджмънта на предприятие „Y“.
Процесът по възлагане за изпълнение от персонала на компания „X” на приетите за дейността ѝ решения.
Разработването от национално правителство на политика, насочена към насърчаване на технологично преструктуриране на местните производства.
Кое от посочените по-долу не е определящо за диференцирането на работата по изготвяне на икономическите решения на прогнозен и планов процес? Достигането до определен праг на сложност на стопанските формации и тяхната обвързаност с обкръжаващата ги среда.
Системният характер на стопанството.
Обстоятелството, че за всяка една стопанска формация (разглеждана като обект на управление) съществуват контролируеми и неконтролируеми процеси и явления.
Необходимостта първо да се изгради прогноза за резултатите на дадена стопанска формация, а след това прогнозата да се обоснове с план.
