Поток психология на оптималното преживяване

14
Но човек не може да разчита единствено на игрите и изкуствата, за да подобри качеството на живота си. За да постигне контрол върху случващото се в съзнанието му, той може да се възползва от безкраен диапазон от възможности за постигане на наслада. Например посредством използването на физически и сетивни умения в най-различни области – от атлетиката, през музиката до йогата (Глава 5), както и посредством развиването на символни
умения като тези, необходими в поезията, философията или математиката
(Глава 6).
Повечето хора прекарват по-голямата част от живота си в работа и взаимодействия с другите, най-вече с членовете на семействата си. Затова е от решаващо значение човек да се научи да трансформира работата си в
пораждащо поток занимание (Глава 7) и да намери начин да внесе повече
радост в отношенията си с родителите, брачния партньор, децата и прия-
телите (Глава 8).
Животът на мнозина бива разстроен от трагични събития и дори
„галениците на съдбата“ са изложени на стрес от най-различен род. И въпреки това не е задължително житейските сътресения да помрачават щастието ни. Начинът, по който реагираме на стреса, определя дали ще се облагодетелстваме от бедите, или ще бъдем нещастни. В Глава 9 е разгледан въпросът как хората успяват да се радват на живота въпреки злопо-
лучията.
И накрая ще разгледаме въпроса как може да се обедини целият опит в
смислена структура (Глава 10). Постигне ли това, почувства ли, че контролира живота си и че той е смислен, човек няма какво повече да желае.
Дали е строен, богат или влиятелен, вече няма значение. Приливът на нарастващите очаквания бива възпрян; незадоволените потребности вече не терзаят ума. Дори най-обикновените преживявания започват да носят наслада.
Книгата „Поток“ се опитва да даде отговор на въпроса какво е необходимо за постигането на тези цели. Как бива контролирано съзнанието? Как бива приведено в порядък, за да носи опитът наслада и радост? Как се постига комплексност? И накрая – как може да бъде създаден смисъл? Постигането на тези цели е относително лесно на теория, но твърде трудно на практика.
Самите правила са достатъчно ясни и по възможностите на всеки. Но множество сили, вътре в самите нас и в заобикалящата среда, ни възпрепятстват. Както е и в борбата с излишните килограми: всички знаят какво трябва да се направи, всички искат да го направят, но за мнозина е почти невъзможно. Залозите в нашия случай са обаче по-високи. Тук не става въпрос просто за сваляне на няколко излишни килограма. Тук се касае за оползотворяване на шанса да се води смислен живот.
Преди да разгледаме как може да бъде постигнато оптималното потоково

15 преживяване, необходимо е да направим кратък преглед на някои от препятствията пред осъществяването му, присъщи за човешкото състояние.
В старите приказки, преди да заживее щастливо, героят трябва да премине през ред приключения, да се справи с огнедишащи дракони и зли магьосници. Това може да се приеме като метафора за изследването на собствената душа. Аз твърдя, че основната причина щастието да е така труднопостижимо се корени във факта, че в разрез с митовете, които човечеството е създало, за да се самоуспокоява и да си вдъхва увереност, вселената не е създадена да задоволява потребностите ни. Фрустрацията е дълбоко заложена в тъканта на живота. И когато някоя от потребностите ни бъде временно задоволена, ние още в същия миг започваме да желаем друго.
Тази хронична неудовлетвореност е втората пречка по пътя към доволството.
За да се справи с тези препятствия, всяка култура с времето развива предпазни средства – религии, философия, изкуства и утехи, – които ни бранят от хаоса. Те ни помагат да повярваме, че контролираме случващото се, и ни предлагат основания да сме доволни от съдбата си. Но тези защити са ефективни само известно време; след няколко века, понякога само след десетилетия, една религия или вяра се изчерпва и вече не осигурява предишната духовна подкрепа.
Когато хората се опитват да постигнат щастието самостоятелно, без подкрепата на някое вероизповедание, те обикновено се стремят да увеличат удоволствията, които са или биологически програмирани в гените им, или са утвърдени като привлекателни от обществото, в което живеят. Богатството, властта и сексът се превръщат в основните цели, които дават насока на техните стремления. Но качеството на живот не може да бъде подобрено по този начин. Единствено посредством прекия контрол на опита, способността във всеки един момент да извличаме наслада от онова, което правим, можем да преодолеем пречките по пътя към удовлетворението.
7 7
Контрол на собствения живот. Постигането на самоконтрол е една от най-старите цели в човешката психология. При анализ на няколкостотин писмени документа от различни интелектуални традиции, касаещи повишаването на самоконтрола (напр. йога, различни философии, психоанализа, психология на личността, самопомощ), Klausner
(1965) установил, че обектите, към които бил насочен контролът, могат да бъдат обобщени в четири категории: 1) контрол на представянето или поведението; 2) контрол на психологичните мотиви; 3) контрол на интелектуалните функции, тоест мисленето; и 4) контрол на емоциите, тоест чувствата.

16

Изтегляне 2.24 Mb.

Сподели с приятели: