Европейски комитет за социални права
Изтегляне 67 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Твърдения на страните
- Решението на Комитета
|
Европейски комитет за социални права Европейски център за правата на ромите срещу Гърция (European Roma Rights Center v. Greece) Решение от 8 декември 2004 г.по съществото на жалба № 15/2003Европейска социална харта (ревизирана): чл. 16: право на семейството на социална, правна и икономическа защита (резюме)1 Твърдения на страните11-12. Европейският център за правата на ромите (ERRC) иска от Комитета да постанови, че правителството на Гърция не е приложило по задоволяващ начин чл. 16 от Хартата, разгледан в светлината на Преамбюла, на основание, че на лицата от ромски етнически произход е отказано ефективно право на жилище. Правителството оспорва оплакването. То подчертава още, че спорното законодателство е било изменено и са били предприети мерки за подобряване на ситуацията с жилищното настаняване на ромите. Решението на КомитетаІ. Твърдяното нарушение на чл. 1617-18. Комитетът счита, че жалбата по същество се отнася до правото на жилище на ромите и по-конкретно до три елемента: недостатъчен брой постоянни жилища с приемливо качество, които да отговорят на нуждите на трайно установилите се роми; недостатъчен брой места за престой за ромите, които са избрали или са принудени да водят скитнически начин на живот; системна евикция на роми от площадки или жилища, които те обитават незаконно. Комитетът отбелязва, че ERRC се позовава на чл. 16 разгледан самостоятелно и във връзка с Преамбюла на Хартата. 1. Предварителни въпроси а) Обхват на чл. 16“19. Комитетът подчертава, че една от основните цели на социалните права, защитени от Хартата, е да се изрази солидарност и да се способства за социалната интеграция. Следователно, държавите трябва да зачитат различията и да гарантират, че социалният ред не е такъв, че реално да доведе или да засили социалната изолация. Това изискване се онагледява в забраната за дискриминация в Преамбюла, както и във взаимодействието му с материалните права в Хартата. 20. Императивът за зачитане на различието и избягване на дискриминацията и социалната изолация наскоро бе предмет на важно решение на Европейския съд за правата на човека (виж решението по делото Конърс с/у Обединеното кралство2 от 27 май 2004 г., § 84), в което Съдът заявява, че уязвимото положение на ромите като малцинство означава, че трябва да бъде отдадено известно специално значение на техните нужди и начин на живот както в релевантната законодателната рамка, така и при вземането на решения по конкретни случаи. Ето защо, в това отношение е налице позитивно задължение, наложено на държавите от чл. 8, да подпомагат ромския начин на живот. 21. Практиката на Комитета дава подобен отговор на въпроса как различието между отделните лица следва адекватно да бъде взето предвид. В тази връзка Комитетът цитира § 53 от решението си по жалба № 13/2002, Аутизъм-Европа с/у Франция3, където е приел, че изпълнението на Хартата изисква от държавите да предприемат не просто правни действия, но също и практически действия за да приведат в действие правата, признати в Хартата. Когато реализирането на някое от разглежданите права е изключително сложно и особено обширно, държавата трябва да предприеме мерки, които й позволяват да постигне целите на Хартата в разумен срок, с измерим напредък и в степен, която съответства на максималното използване на наличните ресурси. Държавите трябва да бъдат особено внимателни относно въздействието, което техните решения ще окажат върху групите в особено уязвимо положение... 22. Комитетът отбелязва, че ако е възможно придобиването на социални права да е подчинено на изпълнението на определен брой условия, тези условия не трябва да бъдат такива, че в повечето случаи тяхното изпълнение да не е възможно и това да води до забавяне в реализирането на правата. 23. Императивът да се избягва социалната изолация, да се зачитат различията и да не се провежда дискриминационно третиране се прилага към всички групи роми, независимо дали водят странстващ или установен начин на живот. 24. Правото на жилище позволява упражняването на много други права – граждански и политически, както и икономически, социални и културни. То също е от първостепенно значение за семейството. Комитетът напомня, че в практиката си е приемал, че за да отговорят на изискванията на чл. 16 държавите трябва да подпомагат предоставянето на достатъчно семейни жилища, да вземат предвид нуждите на семействата при провеждането на жилищната политика и да осигурят, че съществуващите жилища съответстват на подходящ стандарт и имат поне минимални удобства (като например отопление и електричество). Комитетът е заявявал, че подходящо жилище означава не само жилище, което трябва да отговаря на установените стандарти и да е снабдено с основни удобства, но също и жилище, което има подходящ размер съобразно с броя на членовете на настаненото семейство. Освен това, задължението за оказване на съдействие и предоставяне на жилище се разпростира и по отношение на защитата срещу незаконна евикция. 25. Прилагането на чл. 16 по отношение на номадските групи, включващи странстващи роми, изисква осигуряването на достатъчно места за престой. В това отношение чл. 16 съдържа подобни задължения на тези по чл. 8 от Европейската конвенция. 26. В допълнение Комитетът подчертава, че принципът за равенство и недискриминация съставлява неразделна част от чл. 16 в резултат на Преамбюла на Хартата.” Изтегляне 67 Kb. Сподели с приятели:
|