Безпорядъкът в съзнанието: психична ентропия

51 линия. Работникът след него решава да се пошегува с това и Хулио му отвръща с раздразнение. От сутринта в него се трупа напрежение, което се отразява на отношенията му с колегите.
Проблемът на Хулио е прост, почти банален, но го измъчва. Прибирайки се от работа преди няколко дни, той е забелязал, че едната гума на колата му е доста омекнала. На следващата сутрин джантата почти опирала в земята.
Хулио очаквал да получи чек със заработката си чак в края на следващата седмица, а не разполагал с достатъчно пари да се отбие във вулканизатора, та какво остава да купи нова. Кредит така и не се научил да ползва.
Фабриката се намираше в покрайнините на града, на трийсетина километра от дома му, и трябваше да е там най-късно в осем сутринта. Единственото решение, което Хулио измислил, било сутринта внимателно да откара колата до вулканизатора, където да напомпи гумата, след което възможно най-бързо да стигне до фабриката. В края на работния ден гумата отново била спаднала, той я напомпил на близката бензиностанция и се прибрал.
Процедирал по този начин три дни с надеждата така да изкара до следващото плащане. Но във въпросния ден по път към фабриката едва управлявал автомобила си, тъй като спуканата гума спадала твърде бързо.
Ето защо през цялото време на работното място той с тревога се пита: „Ще стигна ли до къщи тази вечер? Как ще дойда на работа утре сутрин?“. Тези въпроси не спират да се натрапват в съзнанието му, нарушавайки концентрацията му и влошавайки все повече настроението му.
Хулио е добър пример за онова, което се случва, когато вътрешният порядък на Аза бъде нарушен. Основният сценарий е винаги един и същ: в съзнанието постъпва някаква информация, която е в конфликт с някоя от индивидуалните цели. В зависимост от това колко важна е тази цел за Аза и доколко сериозна е заплахата за нея, известна част от вниманието ще трябва да бъде мобилизирана за елиминирането на опасността, вследствие на което остава по-малко свободно внимание за справяне с другите задачи. За Хулио запазването на работата беше цел с много висока приоритетност. Ако я загубеше, всичките му други цели щяха да бъдат изложени на риск; ето защо запазването на работата бе от първостепенна важност за поддържането на порядъка в неговия Аз. Спадащата гума застрашаваше работата му и поради това поглъщаше огромна част от психичната му енергия.
Когато дадена информация смути реда в съзнанието, застрашавайки личните цели, резултатът е състояние на вътрешен безпорядък, или психична
ентропия, дезорганизация на Аза, която нарушава неговата ефективност.
Продължителните преживявания от този род могат да отслабят Аза дотам, че той вече да не е способен да влага внимание в преследване на целите си.
Проблемът на Хулио беше сравнително прост и краткотраен. Пример за хронична психична ентропия е случаят на Джим Харис, много талантлив

52 гимназист второкурсник, също участник в едно от нашите изследвания.
Останал сам у дома в сряда вечер, той стоял прав пред огледалото в спалнята на родителите си. Касетофонът в краката му въртял касета на „Грейтфул
Дед“, както било почти без прекъсване от седмица. Облякъл бил една от любимите дрехи на баща си, тъмносиня велурена риза, която той носел всеки път, когато ходели заедно на къмпинг. Прокарвайки ръка по приятната на допир материя, Джим си припомнял усещането за уют, докато, сгушен до баща си в опушената палатка, слушал разнасящите се над езерото крясъци на гмурканите. В дясната си ръка момчето държало чифт големи шивашки ножици. Ръкавите били твърде дълги за него и то се питало дали има смелостта да ги отреже. Баща му щял да побеснее... Всъщност щял ли изобщо да забележи? Няколко часа по-късно Джим лежал в леглото си. На нощното шкафче до него имало шишенце аспирин, вече празно, макар само преди малко да съдържало седемдесет таблетки.
По това време родителите на Джим бяха в процес на развод и от няколко години не живееха заедно. През седмицата, докато ходеше на училище,
Джим живееше с майка си. В петък вечер той си събираше багажа, за да отиде при баща си в новия му апартамент в покрайнините. Един от проблемите в тази организация бе, че Джим никога не можеше да бъде с приятелите си: през седмицата те бяха твърде заети, а през почивните дни той беше на чуждо място, където не познаваше никого. Прекарваше свободното си време на телефона, в опити да поддържа приятелските си връзки. Или слушаше записи, отразяващи самотата, която го гризеше отвътре. Но най-лошото според Джим беше, че всеки от родителите му непрекъснато се опитваше да го спечели на своя страна. Говореха злостно един за друг, опитваха се да го накарат да се чувства виновен, в случай че прояви интерес или топли чувства към единия в присъствието на другия. „Помощ! – бе написал в дневника си няколко дни преди опита за самоубийство. – Не искам да мразя мама, не искам да мразя и татко. Искам да спрат да ми причиняват това.“
За щастие същата вечер сестрата на Джим забелязала празното шише от аспирин и се обадила на майка си. Джим бил откаран в болница, където му направили стомашна промивка и за няколко дни го изправили на крака.
Хиляди негови връстници обаче нямат този късмет.
Събития като спуканата гума, която хвърлила във временна паника Хулио, и развода, който едва не убил Джим, не действат директно като физически причини, водещи до физически следствия – подобно на, да кажем, билярдната топка, която удря друга и я изпраща в предсказуема посока. Те биват представени в съзнанието просто като информация, без към нея непременно да бъде принадена положителна или отрицателна стойност. Азът интерпретира тази сурова информация в контекста на своите интереси и определя дали тя е опасна или не. Например, ако Хулио разполагаше с повече

53 пари или беше изтеглил кредит, проблемът му щеше да е съвършено безвреден. Ако в миналото бе вложил повече психична енергия в спечелването на приятели на работното място, спуканата гума нямаше да породи у него паника, защото винаги би могъл да помоли някой да го вози в своята кола в продължение на няколко дни. А ако притежаваше повече самоувереност, временното неудобство нямаше да му се отрази толкова сериозно, защото нямаше да се съмнява в способността си да го преодолее.
По същия начин, ако Джим беше по-независим, разводът нямаше да го разтърси така дълбоко. На тази възраст целите му трябва да са били все още тясно свързани с целите на родителите му, така че раздялата им е накърнила неговата идентичност. Ако около себе си имаше близки приятели или зад гърба си повече успешно постигнати цели, Азът му щеше да е достатъчно силен, за да поддържа целостта си. Джим имаше късмет, че след случката родителите му осъзнаха сериозността на положението и потърсиха профе- сионална помощ, вследствие на което възстановиха взаимоотношенията си и ги заздравиха достатъчно, за да осигурят на Джим сигурността, необходима за изграждането на един жизнеустойчив Аз.
Всяка информация, която обработваме, бива оценена в контекста на връзката ѝ с Аза. Застрашава ли тя нашите цели, подкрепя ли ги, или е неутрална? Вестта за рухването на стоковия пазар ще разстрои банкера, но би могла да утвърди идентичността на политическия активист. Новата информация може или да създаде безпорядък в съзнанието ни, пораждайки тревожност, или да подкрепи целите ни, освобождавайки психична енергия.

Изтегляне 2.24 Mb.

Сподели с приятели: