Порядък в съзнанието: състояние на поток

54 когато човек все пак се замисли дали нещата вървят както трябва, отговорът е окуражаващ: „Всичко е наред“. Положителната обратна информация укрепва Аза и така бива освободено повече внимание за външната и вътреш- ната среда.
Друг участник в нашите проучвания, Рико Меделин, много често изпитваше това чувство на работното си място. Той работеше във фабриката на Хулио на същата поточна линия. Операцията, която трябваше да изпълнява, отнемаше четирийсет и три секунди и трябваше да бъде извършена почти шестстотин пъти в работния ден. Подобна работа много скоро би отегчила повечето хора. Но Рико я вършеше вече над пет години и все още ѝ се наслаждаваше. Причината бе, че подхождаше към задачата си също както олимпиецът подхожда към състезанието – задавайки си въпроса:
Как бих могъл да подобря рекорда си? Подобно на бегача, който в продължение на години тренира, за да подобри с няколко секунди своето най-добро постижение на пистата, Рико тренираше, за да подобри времето си на поточната линия. Със съсредоточеността и старанието на хирург той използваше инструментите си, изпълняваше движенията по точно определен начин. След пет години практика най-доброто му средно време в рамките на един работен ден бе двайсет и осем секунди на елемент. Рико се опитваше да подобри това постижение отчасти за да спечели премия и уважението на своите ръководители. Най-често дори не даваше на останалите да разберат, че е напред с работата, и оставяше успехът му да мине незабелязан.
Достатъчно му бе да знае, че може да го прави, защото когато работеше с пълния си капацитет, преживяването му бе така завладяващо, че всяко забавяне едва ли не му причиняваше болка. „Това е по-хубаво от всичко друго – казваше Рико. – Много по-хубаво от гледането на телевизия.“ Рико знаеше, че скоро ще достигне предела, отвъд който вече няма да е способен да подобрява времето си в тази работа. Затова два пъти седмично той посещаваше вечерен курс по електроника. Щом получеше дипломата си, щеше да си потърси по-предизвикателна работа, която би вършил със същия ентусиазъм.
За Пам Дейвис бе много по-лесно да постигне това хармонично състояние в работата. Като млад адвокат в малка кантора тя имаше щастието да участва в разрешаването на сложни, нелеки случаи. Прекарваше часове в библиотеката, правейки справки и обмисляйки възможни подходи, за да по- могне на по-опитните си колеги. Често концентрацията ѝ бе така дълбока, че пропускаше обяда, а когато осъзнаеше, че е гладна, навън вече се бе стъмнило. Докато беше потопена в работата си, всяко късче информация намираше с лекота мястото си в цялостната картина: дори когато бе във временна фрустрация, тя знаеше каква е причината и бе убедена, че препятствието в крайна сметка ще бъде преодоляно.

55
Тези примери илюстрират смисъла, който влагаме в понятието оптимално преживяване. В тях става дума за ситуации, в които вниманието може да бъде свободно влагано в постигането на личните цели, защото в съзнанието не цари безпорядък, който трябва да бъде оправян, не съществува заплаха, срещу която Азът трябва да се брани. Нарекли сме това състояние поток, защото това е понятието, което много от хората, които интервюирахме, използваха, за да опишат какво означава да бъдат във върхова форма: „Сякаш плавах“, „Носеше ме поток“. Това състояние е противоположността на психичната ентропия – затова понякога бива наричано негентропия – и онези, които го постигат, развиват по-силен, по-уверен Аз, тъй като по- голямата част от психичната им енергия е била успешно вложена в цели, избрани от самите тях.
Когато човек е способен да организира своето съзнание така, че да преживява поток възможно най-често, качеството на живота му неизбежно ще се подобри, защото, както в случая с Рико и Пам, дори обикновено отегчителната работа става смислена и носи радост. В състояние на поток ние контролираме психичната си енергия и всичко, което правим, допринася за порядъка в съзнанието. Друг участник в нашите проучвания, известен катерач от Западния бряг, обяснява накратко връзката между любимото занимание, което му осигурява поток, и обичайния му живот:
„Въодушевяващо е да развиваш самодисциплината си. Караш тялото си да пълзи по скалата и всяко мускулче те боли; после мислиш със страхопочитание за своя Аз, за онова, което си постигнал, и просто ти иде да литнеш. Това води до екстаз, до чувство за себеосъществяване. Ако спечелиш достатъчно от тези отделни битки, ако успееш в битката срещу собствения си Аз, поне за момент, ти става по-лесно да печелиш битките в света“.
42
„Битката“ в действителност не е срещу Аза, а срещу ентропията, която води до безпорядък в съзнанието. Битката е всъщност за Аза; това е борба за установяване на контрол над вниманието. Не е задължително тя да бъде физическа, както в случая с катерача. Но всеки, който е преживявал поток, знае, че дълбоката наслада, която той доставя, изисква също толкова дълбока
42
Поток. Първоначалните изследвания и теоретичният модел на потоковото преживяване бяха за първи път публикувани в Beyond Boredom and Anxiety
(Csikszentmihalyi 1975). Оттогава идеята за поток се използва в множество трудове, а изследователските данни в тази област не спират да се множат. Няколко примера за приложението на идеята в различни области са: в антропологията – Victor Turner (1974), в социологията – Mitchell (1983), в еволюционната наука – Crook (1980). Използвана е и за разработването на мотивационни теории: Eckblad (1981), Amabile (1983) и Deci &
Ryan (1985). За обобщение на различните изследвания вж. Massimini & Inghilleri (1986) и Csikszentmihalyi & Csikszentmihalyi (1988).

56 дисциплинирана концентрация.

Изтегляне 2.24 Mb.

Сподели с приятели: