Поток психология на оптималното преживяване
Влиянието на семейството върху формирането на автотелната
Изтегляне 2.24 Mb. Pdf просмотр
|
| Влиянието на семейството върху формирането на автотелната личност Неврологичното предимство при обработването на информация може да не е единственият ключ към въпроса защо някои хора си прекарват добре, чакайки на автобусната спирка, докато други се отегчават, независимо колко забавна е обстановката, в която се намират. Влиянията в ранното детство вероятно са също сред факторите, определящи дали човек ще преживява поток лесно или не. Изобилни данни свидетелстват, че начинът, по който родителите взаимодействат с детето си, оказва траен ефект върху формирането на неговата личност. В едно от четирите изследвания, които провел в Чикагския университет, Кевин Ратунде установил, че тийнейджъри, които имали определен тип взаимоотношения с родителите си, били значително по- щастливи, удовлетворени и устойчиви в повечето жизнени ситуации от своите връстници, чиито отношения с родителите не били такива. Способстващият оптималното преживяване семеен контекст би могъл да бъде очертан посредством пет характеристики. Първата е яснотата: юношите знаят какво очакват от тях родителите им – целите и обратната информация в семейните взаимодействия са недвусмислени. Втората характеристика е центрирането, или увереността на детето, че родителите му се интересуват от онова, което прави в настоящето и от реалните му чувства и преживявания, а не са прекалено загрижени дали ще постъпи в добър колеж, или ще си намери добре платена работа. Следва изборът: детето чувства, че има различни възможности, сред които да избира, включително да наруши родителските правила – при положение че е готово да понесе последствията от това. Четвъртата отличителна характеристика е отдадеността, или доверието, което позволява на детето да се чувства достатъчно сигурно, за да изостави защитите си и да се отдаде без стеснение на онова, от което се интересува. И накрая, предизвикателството, или ангажиментът на родителите да осигуряват на детето си все по-комплексни възможности за действие. Наличието на тези пет условия формира така наречения „автотелен семеен контекст“, 99 тъй като с тяхна помощ детето най-добре може да се научи да се 99 Изследването на автотелните семейства е описано в Rathunde (1988). Неговите открития са в съзвучие с много предходни данни, например, че сигурно привързаните деца по-често демонстрират изследователско поведение (Ainsworth, Bell, & Stayton 1971, Matas, Arend, & Sroufe 1978) или че оптималният баланс между любов и дисциплина е най-добрият контекст за отглеждане на дете (Bronfenbrenner 1970, Devereux 1970, 113 наслаждава на живота. Петте характеристики съвсем точно отговарят на петте измерения на потоковото преживяване. Децата, растящи в семейна сре- да, характеризираща се с яснота на целите и обратната информация, способ- стваща чувството за контрол, концентрацията върху дадената задача, вът- решната мотивация и предизвикателството, в повечето случаи имат по-добър шанс да уредят живота си така, че преживяването на поток да е възможно. Освен това семействата, осигуряващи автотелен контекст, спестяват много психична енергия на своите членове и така увеличават възможността всички да изпитват наслада. Децата, които знаят какво е позволено и какво не е позволено да правят, не трябва постоянно да спорят за правила и граници и не се терзаят заради тегнещите върху им родителски очаквания за успешно бъдеще, до голяма степен са освободени от натиска върху вниманието, който по-хаотичните домакинства предизвикват. Те са свободни да развиват интереса си към дейности, които ще разширят Аза им. В недотам уредените семейства голяма част от енергията си децата изразходват в постоянни преговори и спорове и в опити да предпазят своя крехък Аз от напора на чуждите цели. Не е изненадващо, че според изследванията на Ратунде разликите между юношите, раснещи в автотелен семеен контекст, и онези, чиито семейства не съумявали да им го осигурят, се откроявали най-ясно, когато децата били у дома със семейството: в тази ситуация раснещите в автотелен контекст били много по-щастливи, уверени, радостни и доволни от връстниците си в другата група. Но разликите били налице и когато юношите учели насаме или в училище: и в тази ситуация оптималното преживяване било по- достъпно за децата от автотелни семейства. Различията изчезвали единстве- но в компанията на приятели: с приятели децата и от двете групи се чувствали еднакво положително. Вероятно е също определени родителски поведения още в бебешка възраст да създават у децата предразположеност към лесно или трудно извличане на наслада. Но в тази посока все още не са правени дългосрочни изследвания, проследяващи причинно-следствените отношения. Разумно е да се допусне обаче, че едно малтретирано или често заплашвано с оттегляне на родителската обич дете – а за жалост напоследък се трупат все по- обезпокояващи данни за броя на децата, подложени на подобно отношение – ще е дотам заето да брани идентичността си, че ще му остава малко енергия да преследва вътрешни награди. Вместо да търси комплексността на насладата, малтретираното дете най-вероятно ще се превърне във възрастен, който се задоволява да извлича възможно най-много удоволствие от живота. Baumrind 1977). Системният подход в изследването на семействата, много сроден с раз- вития тук, е въведен в клинична среда от Bowen (1978). |