117 оцелели от нацистките концлагери, сред които Виктор Франкъл
106
и Бруно
Бетелхайм
107
, които са размишлявали върху източниците на сила в екстремни ситуации. Логън заключава, че най-важната характерова черта на оцелелите е „несебичният индивидуализъм“, или подчертаната насоченост към неегоистична цел. Хората, притежаващи това качество, са склонни да дават най-доброто от себе си
при всякакви обстоятелства, но не са загрижени преди всичко за задоволяването на собствените си интереси. Тъй като мотивацията за действията им е вътрешна, те трудно биват смутени от външни заплахи. С достатъчно свободна психична енергия да наблюдават и анализират обективно заобикалящата ги среда, те имат по-добър шанс да открият в нея нови възможности за действие. Ако трябва да откроим една черта като ключов елемент на автотелната личност, тя би била именно „несебичният индивидуализъм“. Нарцистичните индивиди, чиято основна грижа е предпазването на собствения Аз, рухват, щом външните условия станат застрашителни. Обзелата ги паника не им позволява да направят онова, което трябва; вниманието им се обръща навътре в опит за възстановяване на порядъка в съзнанието и от него не остава на разположение достатъчно за справяне с външната реалност.
Без интерес към света, без желание за активна взаимовръзка с него човек се изолира вътре в себе си. Бъртранд Ръсел, един от най-великите
философи на двайсети век, е описал как е постигнал личното щастие: „Постепенно се научих да бъда безразличен към самия себе си и недостатъците си; започнах да съсредоточавам вниманието си все повече върху външни предмети: състоянието на света, различни клонове на познанието, хора, към които изпитвах обич“.
108
Едва ли би могло да се даде по-добро кратко описание на пътя, по който човек може да си изгради автотелна личност.
Отчасти този род личност е продукт на биологичното наследство и ранните родителски грижи. Някои хора са родени неврологично устроени да бъдат по-концентрирани и гъвкави или са имали щастието родителите да им помогнат в изграждането на несебична индивидуалност. Но
това е способ- ност, която може да се култивира, умение, което човек може да усъвършенства посредством дисциплина и практика. А сега е време да изследваме в по-голяма дълбочина как може да бъде постигнато това.
Extreme Situations“ (1943).
106
Вж. „Човекът в търсене на смисъл“ и
The Unheard Cry for Meaning (1963,1978).
107
Американски психолог от австрийски произход с особен принос в детската психология, лежал в концентрационните лагери Дахау и Бухенвалд. – Б. пр.
108
Цитатът от Ръсел е от статия в списание
Self (Merser 1987, р. 147).