Поток психология на оптималното преживяване

149 на познанието, но тези три могат да служат като пример за останалите. Всяка една от тези умствени „игри“ е достъпна за всеки, който желае да играе.
Майката на науките
Древните гърци персонифицирали паметта като Мнемозина. Те вярвали, че като майка на деветте музи тя дала живот на всичките изкуства и науки.
Паметта с основание може да се смята за най-старото умствено умение, от което произхождат всички други, тъй като, ако не бяхме способни да помним, не бихме могли да следваме правилата, които правят възможни другите умствени операции. Без нея не биха могли да съществуват нито логиката, нито поезията, а елементарните принципи на науките ще трябва да бъдат преоткривани с всяко ново поколение. Първенството на паметта може да бъде доказано най-напред от гледна точка на историята на вида ни. Преди да бъдат създадени писмените знакови системи, всичката придобита информация трябвало да бъде предавана от паметта на един човек към паметта на друг. Това важи и по отношение на индивидуалната история.
Човек, който не може да помни, е откъснат от познанието на предишните си преживявания, неспособен е да структурира съзнанието си така, че да внася порядък в ума си. Както е казал Бунюел: „Животът без памет не е никакъв
живот... нашата памет е нашата съгласуваност, нашият разум, нашите
чувства, дори нашите действия. Без нея ние сме нищо“.
131
Всички форми на умствен поток зависят от паметта, пряко или непряко.
Според историята най-древният способ за организиране на информацията се изразява в припомнянето на предците, на родословието, придаващо на индивида неговата идентичност като член на дадено племе или фамилия.
Неслучайно Старият завет, и особено по-ранните негови книги, съдържа толкова много генеалогична информация (например Битие 10: 26-29: „А на
Йоктан му се родиха Алмодад, Шалеф, Хацармавет, Ярах, Адорам, Узал,
Дикла, Овал, Авимаил, Сава, Офир, Хавила и Иовав...“). Познанието за потеклото било незаменим способ за създаване на социален ред, когато друга основа за това не съществувала. Изреждането на имената на предците е много важна дейност дори днес в безписмените култури и онези, които са способни да го правят, изпитват огромна наслада от това. Помненето носи наслада, тъй като при него се постига определена цел и така се внася порядък в съзнанието. Всички познаваме искрицата удовлетворение, когато си спомним къде сме оставили ключовете за колата или някоя друга, дълго търсена вещ. Да си припомниш дългия списък с имената на своите предци дузина поколения назад носи особена наслада, тъй като задоволява
131
Цитатът от Бунюел е от Sacks (1970 [1987], р. 23).

150 потребността да откриеш свое място в неспирния поток на живота. Паметта за предците превръща помнещия в брънка от верига, която се простира от митичното минало до неведомото бъдеще. Макар в нашата култура знанието за потеклото да е загубило своето практическо значение, хората все още изпитват наслада, мислейки и разговаряйки за своите корени.
Но не само знанието за своя произход дедите ни трябвало да съхраняват в паметта си, а и всякакви други факти, касаещи способността им да контро- лират заобикалящата ги среда. Ето защо те синтезирали в лесно запомнящи се поговорки или стихове знанията за ядивните билки и плодове, здравни наставления, правила за поведение, принципи за унаследяване, закони, гео- графски познания, основни технологични принципи, бисери на мъдростта.
Преди масовото навлизане на книгопечатането през последните няколкосто- тин години голяма част от човешкото познание било кондензирано във форми, подобни на песничката за буквите, която днес пеят куклите в детски телевизионни предавания като „Улица Сезам“.
Според Йохан Хьойзинха, великия нидерландски културолог и историк, сред най-значимите предшественици на систематичното знание били игрите с гатанки.
132
В най-древните култури племенните старейшини се предизвик- вали един друг да се съревновават по следния начин: единият изпявал текст, изпълнен със скрити отпратки, а другият трябвало да разтълкува закоди- рания в песента смисъл. Съревнованието между вещите в разгадаването на гатанки било често най-стимулиращото интелектуално събитие, на което местната общност би могла да присъства. Формите на гатанката подготвили почвата за логическите правила, а съдържанието ѝ било използвано за предаването на фактологическото познание, което предците ни трябвало да съхранят. Някои от гатанките били доста прости и лесни за разгадаване, като например следващото стихотворение, пято от уелските менестрели и преведено от лейди Шарлът Гест:
132
Гатанки. Римуваната гатанка, преведена на английски език от Шарлът Гест, както и материалът на следващата страница са от „Бялата богиня“ на Робърт Грейвс (Изток-
Запад, 2011), където се описва произходът на поезията и грамотността. Грейвс живял в онзи чудесен за британския академизъм период, когато сериозната научна работа била съпровождана от неограничаван порив на въображението – периодът, когато К. С. Луис и Дж. Р. Р. Толкин преподавали класическа литература в Оксфордския университет и пишели фентъзи. Митопоетичните възстановки на Грейвс са спорни, но създават у лаика представа какви са били качествата на мисълта и преживяването в далечното минало – представа, каквато не може да се придобие от научните трудове.

151

Изтегляне 2.24 Mb.

Сподели с приятели: