Поток психология на оптималното преживяване

159 да преживеят състояние на умерен поток, докато са принудени да чакат на летището, пътуват до работа или просто желаят да запълнят времето в неделната сутрин. Но ако човек се ограничи до простото решаване на кръстословици, той става зависим от един външен стимул: предизвикателството, което е заложил авторът на кръстословицата в неделното приложение на вестника или някое списание. За да стане наистина автономен в тази област, алтернативата е да започне сам да съставя кръс- тословици. Тогава ще отпадне необходимостта от наложена отвън структура; той ще е напълно свободен. А и насладата му ще е по-дълбока. Не е толкова трудно човек да се научи да съставя кръстословици; познавам едно осемгодишно дете, което след като пробва силите си с няколко кръстословици в неделното приложение на „Ню Йорк Таймс“, започна да съставя доста сполучливи кръстословици. Разбира се, както всяко умение, което си струва да бъде развито, и това в началото изисква влагането на психична енергия.
Една по-съществена потенциална употреба на словото за подобряване на живота е забравеното изкуство на разговора. Утилитарните учения в изминалите около два века ни убедиха, че основната цел на разговора е да се предаде полезна информация. Ето защо сега ние ценим стегнатото общуване, при което се предава практическо познание, и смятаме всичко останало за лекомислено прахосване на време. В резултат на това хората са станали почти неспособни да разговарят един с друг извън ограничените теми за непосредствените си интереси и онова, в което са се специализирали.
Малцина от нас все още са способни да разберат ентусиазма на халифа Али
Бен Али, който е писал: „Изкусният разговор, това е райската градина“. И жалко, защото би могло да се твърди, че основната функция на разговора е не да служи за практически цели, а да подобрява качеството на преживяването.
Влиятелните социолози Питър Бъргър и Томас Лукман пишат, че усетът ни за вселената, която обитаваме, бива поддържан посредством разговора.
140
Когато сутрин срещна свой познат и му кажа „Денят е приятен“, основното, което правя, е не да му предам метеорологична информация – от каквато той може и да не се нуждае, тъй като има на разположение същите източници като мен, – а постигам ред други неизказани цели. Например, заговаряйки този човек, аз признавам неговото съществуване и изразявам готовността си да бъда дружелюбен с него. Второ, утвърждавам едно от основните правила за взаимодействие в нашата култура, според което да поведеш разговор за времето е надежден начин да установиш контакт с някого. Накрая,
140
Теорията, че разговорът спомага за поддържането на символичната вселена, е на
Berger & Luckmann (1967).

160 подчертавайки, че времето е приятно, аз загатвам споделената ценност, че
„приятността“ е желан атрибут. Така че небрежното подмятане се превръща в послание, което спомага за поддържането на обичайния порядък в съзнанието на моя познат. Неговият отговор „Да, наистина приятен“ пък ще спомогне за съхраняването на порядъка в моето съзнание. Без подобно преповтаряне на очевидното, твърдят Бъргър и Лукман, хората скоро ще започнат да се съмняват в реалността на света, който обитават. Съдържащите очевидни факти фрази, които разменяме, баналните разговори, които се леят от радиото и телевизията, ни уверяват, че всичко е наред, че условията за съществуване са в рамките на обичайното.
Жалко, че в много случаи разговорите приключват дотам. Защото, когато думите са добре подбрани и добре подредени, те пораждат удовлетворяващи преживявания у слушателя. Не само по утилитарни причини богатството на речника и развитите речеви способности са сред ключовите качества на успешния бизнес администратор. Умението за добро боравене с думите обогатява всяко взаимодействие, а то може да бъде усвоено от всекиго.
Можем да научим децата да оползотворяват потенциала на словото, като още от ранна възраст започнем да ги запознаваме със словесните игри.
Каламбурите и двусмислията може да са най-нисшата форма на хумор за хората с изтънчен вкус, но те осигуряват на децата добра тренировка в контрола на езика. Всичко, което трябва да правим, е по време на разговор с дете да внимаваме и щом ни се предостави възможност – когато невинна дума или израз могат да бъдат изтълкувани по алтернативен начин, – да се престорим, че сме го разбрали иначе.
Когато детето първоначално осъзнае, че изразът „да вечеряме с баба“ може да означава или да изядем баба, или да се нахраним в нейната компания, то вероятно ще бъде озадачено, все едно е чуло идиом от рода на „имам бръмбари в главата си“. Подобно нарушаване на привичните очаквания от- носно смисъла на думите може в началото да бъде леко травматизиращо за децата, но обикновено съвсем скоро те схващат играта и започват да ни го връщат, често карайки ни да се чувстваме в разговора като пате в кълчища.
Така те се учат да извличат наслада от контрола на думите и впоследствие, като възрастни, биха могли да възродят забравеното изкуство на разговора.
Основната креативна употреба на езика, спомената вече няколко пъти дотук в различен контекст, е поезията. Тъй като позволява на ума да съхранява преживявания в кондензирана и трансформирана форма, тя е идеална за оформяне на съзнанието. Четенето на стихове всяка вечер е за ума същото, каквото е фитнес тренировката за тялото – способ за поддържане на форма. Не е необходимо да четем „велика“ поезия, поне не в началото. Не е необходимо дори да прочетем цяло стихотворение. Важното е да открием поне един стих или строфа, които предизвикват отклик у нас. Понякога е

161 достатъчна само една дума, за да придобием нов поглед към света, да поеме умът ни на вътрешно пътешествие.
Но и в поезията няма причина да оставаме пасивни консуматори. Всеки може с малко дисциплина и постоянство да се научи да подрежда личните си преживявания в стихове. Както поетът и социален реформатор Кенет Кох доказа, дори деца от гетата и полуграмотни жени в старчески домове са способни с минимална подготовка да пишат красива, затрогваща поезия.
Несъмнено овладяването на това умение подобрява качеството на живота на подобни хора, тъй като те не само се наслаждават на преживяването, но в резултат на него значително повишават самоуважението си.
Писането на проза оказва сходен ефект и въпреки че при него липсва характерният за голяма част от поезията порядък, налаган от метриката и римите, то е едно по-леснопостижимо умение. (Да пишеш отлична проза обаче е вероятно също толкова трудно, колкото да пишеш отлична поезия.)
Напоследък все повече започнахме да занемаряваме навика да пишем, защото множество средства за комуникация го изтласкаха на заден план.
Телефоните и диктофоните, компютрите и факс апаратите са по-ефективни в предаването на вестите. И ако единствената цел на писането беше

Изтегляне 2.24 Mb.

Сподели с приятели: