Поток психология на оптималното преживяване

226 телевизия и въпреки че е по-комплексно, поради активността на участниците, действията и разговорите при него обикновено са предска- зуеми, сякаш се развиват по строг сценарий.
Социализирането от този род наподобява приятелските взаимоотношения, но притежава малко от предимствата на реалната дружба. Всекиму е приятно от време на време да побъбри с някого, но мнозина стават крайно зависими от дневната „доза“ повърхностни контакти. Това важи особено за хората, които са неспособни да понасят самотата и получават слаба емоционална подкрепа у дома.
Тийнейджърите без силна връзка със семейството могат да станат дотам зависими от обществото на връстниците си, че да са готови на всичко, за да си осигурят тяхното приемане. Преди двайсетина години в Туксон, щата
Аризона, цял клас в една голяма гимназия в продължение на месеци криел факта, че техен по-голям „приятел“, наскоро изключен от училището, убивал съученици и заравял труповете им в пустинята. Никой от тях не съобщил за престъпленията му на властите, които разкрили убийствата случайно.
Въпросните ученици, всичките деца на семейства от средната класа, твърдели, че не можели да съобщят за убийствата поради страх да не ги изо- лират приятелите. Ако тези туксонски юноши се бяха радвали на топли семейни отношения или силна връзка с други възрастни от общността, изолирането от страна на връстниците не би било за тях така немислима възможност. Очевидно между тях и самотата стояла единствено групата на връстниците. За жалост това не е отделен случай; подобни истории научава- ме от медиите често.
Ако обаче младият човек се чувства приет и обгърнат с грижа у дома, неговата зависимост от групата намалява и той може да се научи да контролира взаимоотношенията си с връстниците. Кристофър, който на петнайсет години бил изключително свенливо и мълчаливо момче с очила и малко приятели, се чувствал достатъчно близък с родителите си, за да им сподели, че му е писнало съучениците все да го оставят извън своите групи и е решил да стане по-популярен. За тази цел Крие изготвил внимателно обмислена стратегия: щял да си купи контактни лещи, да носи само модни дрехи, да бъде в течение с най-новите хитове и тенденции сред тийнейджъ- рите и да си направи руси кичури. „Искам да разбера дали мога да променя личността си“, заявил той пред родителите си и започнал ден след ден да упражнява пред огледалото мъжкарски жестове и самоуверена усмивка.
Този методичен подход и подкрепата на родителите дали добър резултат.
В края на учебната година Крие вече бил канен в най-желаните училищни
„клики“, а следващата година спечелил главната роля в училищния мюзикъл.
И тъй като я изпълнил отлично, се превърнал в идол за ученичките от средните класове и те започнали да лепят снимката му на вратичките на

227 шкафчетата си. В годишната книга били отразени успехите му във всякакви съревнования: например победата му в конкурса за „най-секси крака“. Крие действително успял да промени своята външна личност и образа, който връстниците му имали за него. В същото време запазил вътрешната организация на Аза си: останал си чувствителен и великодушен младеж; не гледал отвисоко връстниците си поради факта, че успял да постигне контрол върху тяхното мнение.
Една от причините Крие да успее да си извоюва популярност, при положение че много други се провалят в това, е, че той подходил към тази цел с трезвата дисциплина, с която спортистът подхожда към наближа- ващото състезание или ученият – към замисления експеримент. Той не си поставил непосилна задача, а избрал реалистични предизвикателства, които бил в състояние да преодолее сам. С други думи, трансформирал страхови- тото, безформено чудовище на популярността в постижима потокова дейност, която започнала да му носи наслада, да повишава самоуважението му и да служи като основание за гордост. Взаимодействието с връстниците, подобно на всяка друга активност, може да бъде преживявано на различни нива: на най-ниското ниво на комплексност то е приятен способ за временно отблъскване на хаоса; на най-високо ниво осигурява интензивно чувство на наслада и израстване.
Най-интензивните преживявания обаче възникват в контекста на близките приятелства. Става въпрос за онзи род взаимоотношения, за които Аристотел е писал: „Защото без приятели никой не би избрал живота, пък бил той наситен с всичките други блага“. За да изпита човек наслада от подобни камерни отношения, се изискват същите условия, както при другите потокови активности. Необходимо е не само наличието на споделени цели и реципрочна обратна информация, които дори взаимодействията по кръчмите и партитата осигуряват, но и откриването на нови предизвикателства в рамките на взаимоотношенията. Тези предизвикателства може да се изразяват просто във все по-дълбокото опознаване на другия, в откриването на нови страни на неговата неповторима индивидуалност, в разкриването на все повече от собствената личност. Малко неща доставят такава наслада, както свободното споделяне на най-съкровените чувства и мисли с близкия приятел. И макар да звучи като клише, това всъщност изисква концентрираност на вниманието, откритост и чувствителност. За жалост малко са хората, готови да влагат толкова психична енергия и време в приятелството.
Приятелството ни позволява да изразим страни от своята същност, на които рядко имаме шанса да дадем изява. Едно от възможните деления на

228 уменията, които всеки притежава, е на инструментални и експресивни.
189
Инструменталните умения са онези, които усвояваме, за да се справяме ефективно със средата. Те представляват основни способи за оцеляване, като хитростта на ловеца или сръчността на занаятчията, или интелектуални способи, като умението да се чете и пише и специализираното професионално знание в съвременното технологично общество. Хората, които не са се научили да постигат поток в дейностите, с които се заемат, обикновено възприемат инструменталните задачи като външни – защото не отразяват техните избори, а наложените отвън изисквания. Експресивните умения, от друга страна, касаят дейностите, при които се опитваме да екстернализираме субективните си преживявания. В този смисъл, когато пеем песен, отразяваща душевното ни състояние, въплъщаваме настроението си в танц, рисуваме картина, символизираща чувствата ни, разказваме обичан анекдот или играем боулинг, за да подобрим настроението си, ние използваме различни форми на изразяване. В експресивните активности ние се чувстваме в контакт с истинския си Аз. Човек, който живее единствено посредством инструментални действия, без да вкусва от спонтанния поток на експресивността, в крайна сметка заприличва на робот, програмиран от извънземни да имитира човешкото поведение.
В нормалния живот възникват малко възможности да се преживее чувството на пълнота, което поражда експресивността. На работното място човек трябва да се държи според очакванията за ролята, която изпълнява, и да бъде компетентен механик, добросъвестен съдия, вежлив сервитьор. У дома пък трябва да е грижовна майка или почтителен син. През другото време, в автобуса или метрото, той трябва да носи безстрастното лице за пред света. Единствено в компанията на приятелите повечето хора могат да се отпуснат и да бъдат себе си. И тъй като за приятели избираме хора, които споделят нашите съкровени цели, с тях можем да пеем, танцуваме, разменяме шеги и да играем боулинг. Сред тях можем да дадем свобода на
Аза си и да разберем кои в действителност сме. Днес за идеален се смята онзи брак, в който брачните партньори са приятели. В миналото, когато браковете са се сключвали по фамилна изгода, това се смятало за невъзможно. Но сега, когато бракът не бива налаган от външни обстоятелства, много хора твърдят, че най-добрият им приятел е брачният партньор.
Приятелството няма да ни носи наслада, ако не приемаме неговите експресивни предизвикателства. Ако човек се обгражда с „приятели“, които
189
Разграничението между тези две функции е въведено в социологичната литература от Talcott Parsons (1942). За съвременно приложение на идеята вж. Schwartz (1987), който твърди, че един от основните проблеми при юношите е, че разполагат с твърде малко възможности за експресивно поведение в рамките на обществото, поради което по необходимост прибягват до девиантно поведение.

229 просто затвърждават публичния му образ, без никога да проявяват интерес към мечтите и желанията му и да го тласкат да пробва нови поведения, той се лишава от всичките благотворни възможности, които приятелството предоставя. Истинският приятел е човек, на когото от време на време може да се ядосваме и който не очаква от нас да се държим винаги по един и същи начин. Той подкрепя стремежа ни към себереализация и е готов да понесе рисковете, които води след себе си всяко повишаване на комплектността .
Ако семейството осигурява най-вече емоционална сигурност, за приятелството е характерна тайнствената новост. Когато хората бъдат попитани кои са най-топлите им спомени, те обикновено си припомнят почивни дни и ваканции, прекарани с роднини. Преживяванията с приятели по-често биват споменавани в контекста на силните усещания, откривателството и приключенията.
За жалост малко от зрелите хора днес са способни да поддържат приятелства. Твърде мобилни сме, твърде специализирани и ограничени в професионалните си интереси, за да култивираме подобен род трайни взаимоотношения. Късметлии сме, ако съумеем да опазим семейството си, та какво остава да поддържаме кръг от приятели. Винаги е поразяващо, когато успешни възрастни хора, особено мъже – мениджъри в големи компании, блестящи адвокати и лекари, – разказват колко изолиран и самотен е животът им. Те си спомнят със сълзи на очи старите приятели от средното училище и гимназията, понякога от колежа. Тези приятели са останали в миналото и дори да се случи да се срещнат отново, вероятно единственото общо между тях ще са няколкото горчиво-сладки спомена.
Хората вярват, че подобно на семейния живот и приятелствата се зараждат и развиват от само себе си и ако се разпаднат, нищо не можеш да направиш, освен да тъжиш. В юношеството, когато човек има много общи интереси с другите и свободно време, сприятеляването може да изглежда спонтанен процес. Но по-късно в живота приятелствата рядко възникват случайно: човек трябва да се грижи за тях с усърдието, с което се грижи за работата или семейството си.

Изтегляне 2.24 Mb.

Сподели с приятели: