Поток психология на оптималното преживяване

211 дървета около колибата са заковани табели с весели стихове, популярни шеги или избелели рисувани ръце, сочещи към няколкото други постройки.
За идещия от града посетител островът е може би въплъщение на кича. Но в ролята си на изразно средство за вкуса на Дороти всичките тези „вехтории“ създават позната среда, в която умът ѝ може да се чувства спокоен. Дълбоко в неопитомената природа тя е внесла своя характерен стил, създала е собствена цивилизация. Вътре в жилището любимите вещи напомнят на
Дороти за целите ѝ. Тя е поставила отпечатъка на своите предпочитания върху хаоса.
По-важно от структурирането на пространството е може би структурира- нето на времето. Дороти има стриктно разписание с дейности, което спазва всеки ден в годината: ставане преди пет сутринта, събиране на яйцата от полозите, издояване на козата, нацепване на дърва, приготвяне на закуска, душ, шиене, риболов и т. н. Подобно на английските колонизатори, които всяка вечер се бръснели и обличали безупречно в своите самотни постове,
Дороти също знае, че за да поддържаш контрол в чужда среда, трябва да наложиш свой ред. Дългите ѝ вечери са заети с четене и писане. Книги с всевъзможна тематика опасват стените на двете ѝ стаи. От време на време пътува, за да попълни хранителните си запаси, а през лятото разнообразие в живота ѝ внасят посещенията на минаващите покрай острова рибари. Дороти сякаш харесва хората, но предпочита да контролира собствения си свят.
Човек може да оцелява в самота, но единствено ако открие начин да управлява вниманието си така, че да попречи на ентропията да деструктурира ума му. Сюзън Бутчър
176
развъжда и обучава кучета и участва в продължителни състезания с кучешки впрягове в района на Северния полярен кръг, където често става обект на нападенията на лосове и вълци.
Преди години от Масачузетс тя се преместила да живее в колиба в Аляска, на четирийсет километра от най-близкото населено място, селцето Мандали
(с шейсет и двама жители). Преди да се омъжи, живеела сама със сто и петдесетте си хъскита. Няма време да се чувства самотна: ловува, за да си осигурява прехраната, и се грижи за кучетата, които се нуждаят от вни- манието ѝ по шестнайсет часа в денонощието, седем дни в седмицата. Знае името на всяко куче, както и имената на предците му. Познава темперамента, предпочитанията, хранителните навици и настоящото им здравословно състояние. Сюзън твърди, че не би заменила с нищо друго този начин на живот. Ежедневните ѝ задачи налагат съзнанието ѝ да бъде фокусирано през цялото време и това превръща живота ѝ в нескончаемо потоково преживя- ване.
Един приятел, който обича да прави солови презокеански плавания с
176
От носно Сюзън Бутчър (Susan Butcher) вж. The New Yorker (Oct. 5, 1987, pp. 34).

212 платноходка, ми разказа един анекдот, който илюстрира докъде са готови да стигнат понякога самотните мореплаватели, за да поддържат ума си фокусиран. Веднъж, преплавайки Атлантическия океан на изток, в близост до Азорските острови, на около осемстотин мили от португалския бряг, той съзрял малка яхта, плаваща в противоположна посока. От много дни не бил срещал друг плавателен съд и това било прекрасна възможност да поговори с някого. И така, двете платноходки се насочили една към друга. Мъжът в другата лодка търкал палубата, отчасти покрита с нещо жълтеникаво, лепкаво и ужасно миризливо. „Какво се е случило, та лодката ти е толкова мръсна?“, попитал моят приятел, за да поведе разговор. „Това са просто развалени яйца“ – свил рамене другият. Приятелят ми изразил недоумението си как толкова много яйца са се озовали размазани на палубата на лодка насред океана. „Ами – отвърнал мъжът, – хладилникът ми престана да работи и яйцата се развалиха. В продължение на дни дори не полъхваше вятър и започна да ме хваща скуката. Затова реших, вместо да изхвърлям яйцата зад борда, да ги счупя на палубата и след това да я почистя. Известно време ги оставих да засъхнат, за да ми е по-трудно, но не подозирах, че ще се вмиришат така.“ При нормални обстоятелства соловите ветроходци имат предостатъчно задачи, които да държат ума им ангажиран. За да оцелеят, те трябва винаги да следят условията на лодката и в морето. Именно постоянната концентрация върху някаква практична цел внася такава наслада във ветроходството. Но по време на безветрие тези хора трябва да извършат същински геройства, за да открият какво да е предизвикателство.
Дали ненужните, но изискващи усилие ритуали, които някои хора възприемат, за да се справят със самотата, въвеждат в ума организация, по- различна от тази под въздействието на наркотици или при постоянното гледане на телевизия? Може да се твърди, че Дороти и останалите отшелници се откъсват от „реалността“ толкова сполучливо, колкото и наркозависимите. И в двата случая психичната ентропия бива избегната посредством отклоняване на ума от неприятните мисли и чувства. Но най- същественото е това как човек избира да се справя със самотата. Ако възприема усамотението като шанс да осъществи цели, които не би постигнал в присъствието на други, тогава, вместо да се чувства самотен, той ще се наслаждава на самотата и вероятно ще е способен да усвои нови умения. От друга страна, ако приема самотата като условие, което трябва да избягва на всяка цена, а не като предизвикателство, той ще изпадне в паника и ще прибегне до развлечения, за които не са характерни високите нива на комплексност. Отглеждането на кучета и състезанията с кучешки впрягове през арктическите гори може да се сторят на някои примитивни занимания в сравнение с ефектните лудории на презадоволените богаташи или буйствата на изпадналите в кокаинова еуфория. И все пак, що се касае до психичната

213 организация, първите са несравнимо по-комплексни от вторите.
Хедонистичният стил на живот е възможен единствено в симбиоза с комплексна култура, основана на усиления труд и насладата. Но когато тази култура стане способна или вече не желае да поддържа непродуктивни хедонисти, пристрастените към удоволствието, които не притежават умения и дисциплина и поради това са неспособни да се грижат за себе си, изпадат в безпомощност.
Това не означава, че единственият начин човек да постигне контрол над съзнанието си е да се пресели в Аляска и да започне да ловува лосове.
Потокови занимания могат да се практикуват в почти всякаква среда.
Малцина имат потребността да живеят в пустошта или да плават сами в океана. Повечето хора биха предпочели да са сред вдъхващата увереност суматоха на човешките взаимодействия. Самотата обаче е проблем, с който човек трябва да се изправи лице в лице, независимо дали живее в Южен
Манхатън, или в северните райони на Аляска. Ако не се научи да извлича от нея наслада, голяма част от живота му ще отиде в отчаяни опити за избягване на зловредните ѝ ефекти.

Изтегляне 2.24 Mb.

Сподели с приятели: