Практически наръчник за тренировки по обич към себе си

СПИСЪК С УПРАЖНЕНИЯТА
Доколко приличате на родителите си?
64
Как са се появили проблемите с ниската ви самооценка?
66
Каква е била целта им?
67
Вашата „достатъчно добър съм“ стойка
86
Как да станем олимпийци по обич към себе си
102
Бъдете себе си
120
Оставете ги на мира
125
Премахването на „аз съм“
131
Смалете го
141
Убедете ме, че мненията са субективни и променливи
164
Отпразнувайте своята неповторимост
165
Какво харесвате у себе си?
166
Изпитанието да обичаме своето аз
175
Бъдете истински
180
Кой сте вие?
190
Променете мисленето
210
Практикувайте изпълнена с обич и добрина медитация
212
Вслушвайте се във Вътрешния си Буда
215
Заемете поза на съчувствие
218

Прошка към себе си
221
Какво беше намерението ми?
224
Процесът на прошка към другиго
226
Вашите желания и нужди
231
Вашите желания и нужди … продължение
232
Установяването на контрол
233
Спомнете си своята смелост
247
Заличаване на пропастта
252
Да се справим по-добре
253

13
ПРЕДГОВОР
Темата за обичта към нас самите е много близка на сърцето ми. Всъщност може да се каже, че обичта към мен самата спаси живота ми.
През 2006 имах преживяване близко до смъртта.
Бях в тежко здравословно състояние, защото имах рак – лимфом в четвърти стадий. Метастазите на рака бяха обхванали цялото ми тяло. Имах тумори и много от тях бяха с размерите на лимон, от основата на че- репа ми, около врата ми, подмишниците, по гърдите и по корема. Тялото ми спря да приема хранителни вещества и навлезе в състояние, при което започна да разгражда мускулната тъкан.
На 2 февруари 2006 година изпаднах в дълбока кома. Лекарите казали на семейството ми, че тялото ми е изпаднало в органна недостатъчност и че текат по- следните часове от живота ми.
Докато тялото ми обаче е било на косъм от смъртта, аз самата се чувствах изпълнена с живот. Почувствах се отделена от тялото си и усещането беше неописуе- мо. Семейството ми се беше събрало около изнуреното

14 ми и умиращо физическо тяло и никой от тях нямаше ни най-малка представа, че виждам всички. В един миг почувствах, че се разгръщам до такава степен, че съз- нанието ми – именно като съзнание – обхвана цялата вселена. Наред с многото други усещания по време на това преживяване усетих и прозрях факт, неразривно свързан с живота ми.
Разбрах, че ракът в организма ми е проявление на моята, обърнала се към собственото си тяло енергия.
С това не твърдя, че същото важи за абсолютно всички останали болни от рак, защото всеки от нас е неповто- рим. Само че аз почти не изпитвах обич към себе си.
През по-голямата част от живота си бях живяла според изискванията на другите. Не живеех като своето истин- ско аз.
Разбрах, че ако от този момент нататък избера да обичам себе си, без преструвки и задръжки, да изра- зявам своето истинско аз, тогава ще се възстановя от болестта. Освен това проумях, че обичта към себе си е най-важното, което трябва да усвоим и че за съжаление много хора не знаят как да обичат себе си.
Това е една от причините толкова да харесвам тази книга на Дейвид Хамилтън. Той реши да разгледа въ- проса след наш разговор от преди няколко години, в който участваше и съпруга ми Дани. В книгата си той открито разказва как е постигнал обичта към себе си и чистосърдечно споделя многото моменти, в които из- глежда такава обич не му е достигала. Разказал е и ня- кои от собствените си битки и съм убедена, че мнозина читатели ще разпознаят в тях и свои битки, защото в крайна сметка ние всички сме хора и споделяме сходни трудности, породени от липсата на обич към себе си.
Дейвид е разгледал няколко подхода към темата и

15
по този начин е предложил по нещо за всеки, който из- питва затруднения да изгради самоуважение. Като чо- век, който в миналото си е бил учен, той предлага съв- сем нов подход, станал възможен благодарение на на- учните пробиви в неврологията. Показва ни как обичта към себе си може да изгради нови мозъчни връзки и споделя по изключително разбираем начин как можем да приложим някои нови научни възгледи в своя живот.
От книгата му научаваме още, че се раждаме със способността да обичаме себе си. Всъщност бебета- та и малките деца излъчват тази любов. Синдромът на недостатъчната обич към себе си, както Дейвид го нарича, е отношение, което усвояваме в живота си. И както Дейвид посочва, усвояването му кристализира в оформянето на мозъчни връзки, което само по себе си говори, че е възможно да се отучим да не обичаме себе си, на негово място да усвоим здравословното умение да обичаме себе си и именно това отношение да пре- върнем в мозъчна структура от неврони.
Наред с тези теми той разглежда и колко е важно да бъдем истински и да се отървем от стените, с които сме се обградили, да имаме смелостта да покажем своята уязвимост и дори ни учи как можем да развием у себе си устойчивост към чувството на срам, което тормози мнозина. В една от главите можем дори да научим как да бъдем по-мили и съпричастни към нас самите.
Много ми допада как в края на книгата Дейвид оп- исва с научни факти, че сме създадени от любов, че всички всъщност сме същества от светлина и споде- ля чрез белязаната с прозрение и смесица от наука и духовност забележителна и изключително лична ис- тория, случила се с него, която той нарича „Чудото с дезодоранта Дав“. И тъй като сме същества, създадени

16 от светлина, той ни окуражава да тръгнем напред, да бъдем истински себе си и да осъществим своето соб- ствено израстване.
Онова, което превръща тази книга в истинска твор- ба за обичта към нас самите е, че самият Дейвид е стра- дал от синдром на недостиг на обич към себе си през по-голямата част от живота си. Както самият той пише в увода, отнело му е повече време да го признае и на- пише, отколкото е очаквал и то защото самият той е трябвало да се научи как да обича себе си.
Разказва от личен опит и съм сигурна, че неговите преживявания ще са ви от полза, че ще почерпите по- знание от неговите прозрения, мъдрост и насърчение, както и от многото упражнения в книгата.
Надявам се да постигнете обичта към себе си и да оцените важността на работата на Дейвид така, както аз го направих!

Изтегляне 0.52 Mb.

Сподели с приятели: