Практикум по фарм-епи. Тема тема основни методики за клинично проучване на лекарствата. Съдържание



Дата28.05.2017
Размер66.83 Kb.
#22274
ТипПрактикум

ПРАКТИКУМ ПО ФАРМ-ЕПИ. ТЕМА 3.



ТЕМА 3.

Основни методики за клинично проучване на лекарствата.

СЪДЪРЖАНИЕ:

  1. Изясняване на възможните варианти в познатите основни методики за провеждане на клиничните опити. Провеждане на рандомизация на пациентите, според предложен дизайн на проучване.

  2. Примери за проучване на рационалното използване на лекарствата.


1. Основни техники за клинично проучване на лекарствата.

Както е известно лекарството преминава през два големи етапа на проучвания и оценки преди да стигне до пазара и започне неговата широка и масова употреба. От гледна точка на социалната фармация етапите се дефинират като премаркетинг-проучване на лекарството в условията на клиничен опит и постмаркетинг-проучване и наблюдение на лекарството след неговото разрешаване за употреба.

Мястото на фармакоепидемиологичните проучвания е във втория етап с цел своевременното и пълно охарактеризиране на нежеланите реакции на всяко лекарство. Използването на получените данни е както за предприемането на регулаторни мерки, така и за бъдещи решения за други лекарства в първия етап. Ролята на фармацевтите, като най-тесните специалисти, познаващи особеностите на лекарствата изисква най-активното им участие в тези проучвания с цел рационално лекарствено предписване и употреба.

Рандомизираните клинични опити са основна методика за проучване на лекарствата в етапа на премаркетинг и се приемат за “златен стандарт”.



Вероятността даден болен да получи определено лечение е независима от вероятността друг участник да получи същото лечение.

Техниките за провеждането им могат да следват логиката на:


  • Прост сляп опит-пациентите се разделят на две групи, като едната група приема плацебо, а другата проучваното лекарство. Изследователят е информиран за разпределението на пациентите в различните групи, което може да се отрази на обективността на резултатите.

  • Двойно сляп опит-изследователя не знае за предварителното разпределение на пациентите в двете групи и така се изключва субективното му отношение. Разновидност е двойно сляп контролиран опит, при който едната група пациенти приема лекарство-еталон /стандарт/ от същата фармакологична група. По ефекта на последното се оценява изпитваното лекарство.

  • Кръстосан експеримент-пациентите от двете групи получават всяко от сравняваните лекарства в случайно определена последователност. Изследователят има възможност за рандомизиране не само на пациентите, но и на последователността на приемане на лекарствата.

  • Тройно сляп опит-едва след статистическата обработка на резултатите се разкрива принадлежността на пациентите към всяка от изследваните групи.

Обобщените предимства и недостатъци на клиничните и Фарм-епи проучвания са дадени в таблицата и показват обективните основания за провеждането на мащабни наблюдения върху лекарствената безопасност в етапа на постмаркетинг.

Сравнителна характеристика на Клиничните и Фарм-Епи проучвания.




Фарм-Епи проучвания

Клинични изпитвания

Неограничено време на експозиция

Ограничено време на експозиция

Голям брой болни

Ограничен брои болни и/или здрави индивиди

Естествени условия

Хомогенен състав в клинични условия

Оценка на съпътстващи фактори

(пушене, алкохол, екологични и др.)



Откриват ефекти само в момента на приемане на лекарството (обикновено НЛР тип А)

Относително по-малко средства

Скъпи /апаратура, консумативи и др./

Сложният път на въвеждане на нови лекарства в клиничната практика, включващ многоцентровото им клинично изпитване цели гарантиране на ефективност, безопасност и рационалност на предписване и отпускане, осигуряваща промяна в заболеваемостта или последиците от нея. В такъв смисъл добре планираните и проведени клинични изпитвания са тясно свързани със съвременната Фарм-Епи.


2. Примери за проучване на рационалното използване на лекарства.

А). В резултат на навлизането на високо ефективни лекарства в практиката е намалена заболеваемостта и последиците от нея сред населението. Характерен пример в това отношение е рязкото намаляване на смъртността от тежки инфекции след въвеждането в терапията на антибиотиците. С развитието на резистентност на голяма част от патогенните микроорганизми към антибактериалните средства, смъртността от инфекциозни причинители бележи постоянни нива. Резултатите от проучвания, известни като CONSENSUS и други, показват че продължителността на живота на болни със сърдечна недостатъчност се удължава при допълнително включване на лекарства от групата на АСЕ инхибиторите към стандартно провежданото лечение с дигиталисови гликозиди и диуретици. В този случай промяната в смъртността илюстрира терапевтичната ефективност на съвременните антихипертензивни средства. Също така широко известен е класическият факт, че медикаментозното понижаване на болестно повишеното артериално кръвно налягане намалява заболеваемостта от инфаркт на миокарда или мозъчен инсулт сред хипертонично болните, т.е. ефективността на лечението се демонстрира в промяна на заболеваемостта сред населението. Известно е, че около 15% от болните, лекувани с аминогликозидни антибиотици са застрашени от бъбречна недостатъчност поради тяхната нефротоксичност. Следенето на плазмените нива и точното дозиране, съобразено с бъбречната функция могат значително да намалят този процент.

Б). Използването на лекарства неизбежно е свързано и с възникването на НЛР. Качественото и количествено определяне на риска от възникване на НЛР е подход за определяне на безопасността и е основна насока във Фарм-Епи. Например, резултатите от проучването CAST (Cardiac Arrhytmia Suppresion Trials) показаха, че мощните антиаритмични средства като енкаинид, флекаинид и др. позволяват овладяването на камерни тахиаритмии, възникнал инфаркт на миокарда, но същевременно повишават три до четири пъти смъртността в сравнение с плацебо, най-вероятно в резултат на аритмогенната им активност.

Задължително е преминаването на всяко проучване през три етапа:

І. Формулиране на работна хипотеза;

ІІ. Събиране на необходимия материал за проверка;

ІІІ. Установяване на валидността на работната хипотеза.

В разработването на всеки от тези три етапа съществуват задължителни условия, наложени от практиката и препоръчани от ISPE в "Ръководство за добра практика по епидемиология на лекарства и ваксини".

Международно проучване на случаите на агранулоцитоза и апластична анемия и връзката им с употреба на метамизол е т. нар. Бостонска студия, в която участва и България. То е проведено чрез използване на метода случаи-контрола. В него са обхванати около 20 млн. души, живеещи в различни големи градове на Европа, като Берлин, Улм, Барцелона, Милано, Стокхолм, Будапеща и София.

Наличието на данни от проведени в съответната страна клинични опити не е задължително условие при разрешаването на употребата на лекарства. Ако са налични достатъчно данни от проучвания в други страни разрешаването на употребата е възможно да се осъществи по т.нар. облекчена (Mutual) процедура. Тя е възприета в страните от ЕС, т.е. ако лекарството е разрешено за употреба в една от страните-членки, неговата употреба може да бъде разрешена по тази процедура в останалите страни. Справка на Интернет адрес:

От друга страна обаче е възможно да се провеждат малки клинични опити поради разлики в здравните системи, характера на медицинската практика, различие в популациите или от необходимоста да се доказва биоеквивалентност, терапевтична еквивалентност и/или други параметри във всеки отделен случай.

Самостоятелна работа:



  1. Вашият изследователски екип има за цел да проучи отделно и последователно:

а). протективния ефект на аспирина по отношение на сърдечно-съдовите заболявания;

б). благоприятното влияние на -каротена при развитието на неоплазми.

Направена е популационна извадка от 22 000 пациенти.

Предложете схема за рандомизация на пациентите.

Отговор:


  1. В двойно-сляпо проучване Aspirin Myocardial Infarction Study, 1980 е оценена ролята на Аспирина като протективен фактор за предотвратяването на миокарден инфаркт. В резултатите е отчетено, че 23.7% от болните, получаващи 1g Аспирин и 14.9% от приемащите плацебо са съобщили за гастроинтестинални оплаквания.

Определете реалната честота на риска от гастроинтестинални оплаквания при употреба на Аспирин.

Отговор:



  1. При клинично проучване проведено по методиката на кръстосания експеримент са тествани препаратите А и В. Предложете примерен дизайн на проучването.

Отговор:


  1. Какви индивиди ще включите в популационна извадка при проучване на смъртността от исхемична болест на сърцето /ИБС/ и защо?

Отговор:
Каталог: docs -> farmaepi
docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия
docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г
docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”)
docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а
docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий
docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето
farmaepi -> Практикум по фарм-епи. Тема тема бази-данни във Фарм-Епи. Причинност,валидност, надеждност и замъгляващ фактор. Скрининг


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница