Права на собственост1
Изтегляне 101.15 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Property Rights
| Права на собственост1
Армен А. Алчиан2 Едно от най-фундаменталните изисквания на капиталистическата икономическа система – и една от най-неразбираните концепции - е силна система от права на собственост. В продължение на десетилетия критиците в САЩ и в целия западен свят се оплакваха, че правата на собственост имат предимство пред човешките права, а в резултат хората са третирани неравнопоставено и нямат еднакви възможности. Неравенството съществува във всяко общество. Но претенциите за наличието на конфликт между правата на собственост и човешките права са мираж – правата на собственост са човешки права. Установяването и защитата на правата на собственост е една от най-комплексните и най-сложни съвкупности от въпроси, които всяко общество трябва да разреши по някакъв начин. В действителност по-голямата част от критиците на правата на собственост не искат премахването на тези права. По-скоро те искат трансформирането им от частна собственост в правителствена собственост. Някои от трансферите в държавна собственост (или контрол, което е същото) прави икономиката по-ефективна. В други случаи подобен трансфер прави стопанството по-неефективно. Най-лошият резултат се получава тогава, когато правата на собственост наистина бъдат премахнати (виж The Tragedy of the Commons). Правото на собственост представлява изключително пълномощие да се определя как ще бъде използван даден ресурс, независимо дали ресурсът е собственост на правителството или на отделен индивид. Обществото одобрява начина на използване, избран от този, който притежава правото на собственост, чрез администрирана от правителството сила или чрез обществен остракизъм3. Ако ресурсът е собственост на правителството, агентът, който определя неговото използване, трябва да спазва набор от правила, определени (в САЩ) от Конгреса или от изпълнителната агенция, която го е натоварила с тази роля. Правата на частна собственост имат две други качества в допълнение на определянето на това как ще се използва ресурса. Първото е изключителното право върху ползите от дадения ресурс. Така например, собственикът на апартамент, който има пълното право на собственост върху този апартамент, има правото да определи дали да го отдаде под наем, на кой наемател да го даде, дали да живее в него или да го използва по някакъв друг мирен начин. Това е правото да определя употребата. Ако собственикът отдаде апартамента под наем, той също така има правото на целия доход от наем, който се реализира от конкретната собственост. Това е правото върху ползите от ресурса (в случая наем). Накрая, правото на частна собственост включва правото на собственика да делегира, отдава под наем, или продава всяка една част от правото чрез размяна или даряване на каквато и да е определена от него цена (при условие, че някой е съгласен да плати тази цена). Ако не ми е позволено да закупя някакви права от вас, и ако на вас не ви е позволено да ми продадете правата, то правата на частна собственост са ограничени. Или, трите основни елемента на частната собственост са: (1) изключително право на избор на начина на използване на ресурса, (2) изключително право върху ползите от ресурса и (3) правото на размяна на ресурса при взаимно приемливи условия. Върховният съд на САЩ демонстрира известно колебание по отношение на третия аспект на правата на собственост. Но независимо какви думи използват върховните съдии за рационализиране на решенията си, факт е, че такива ограничения като ценовия контрол и ограниченията на правото да се продава при взаимно приемливи условия представляват ограничаване на правата на собственост. Много икономисти (включително и аз) смятат, че повечето подобни ограничения на правата на собственост са определени от обществото. Ето някои от причините за това. При системата на частна собственост пазарните стойности на собствеността отразяват предпочитанията и търсенето от страна на другите членове на обществото. Независимо от това кой е собственикът, използването на ресурса се влияе от това какво другите членове на обществото мислят за най-ценно като употреба. Причината е, че собственик, който избере някаква друга употреба, трябва да се откаже от най-високо оценената употреба – и цената, която другите биха му платили за ресурса или за неговото използване. Това създава интересен парадокс: въпреки, че собствеността се нарича “частна”, частните решения се основават на обществена оценка. Фундаменталната цел на правата на собственост и тяхното фундаментално постижение е, че елиминират разрушителната конкуренция за контрол върху икономическите ресурси. Добре дефинираните и добре защитените права на собственост заменят конкуренцията чрез насилие с конкуренция по мирен път. Степента на уреждане на правата на частна собственост засягат фундаментално начинът, по който хората се конкурират за контрол върху ресурсите. При наличие на по-пълни права на частна собственост стойностите при пазарната размяна стават по-влиятелни. Персоналният статус и персоналните качества на хората, които се конкурират за даден ресурс, имат по-малко значение, защото тяхното влияние може да се компенсира чрез нагаждане на цената. С други думи, по-пълните права на собственост правят дискриминацията по-скъпа. Да вземем например случая, когато тъмнокожа жена иска да наеме апартамент от бял собственик. Тя ще има повече шансове да наеме този апартамент, ако собственикът има правото да определя каквото иска за наема. Дори ако собственикът предпочита бял квартирант, чернокожата жена може да компенсира своя недостатък (по отношение на предпочитанията на хазяина, бел.пр.) като предложи по-висок наем. Собственик, който предпочита бял квартирант при по-нисък наем, винаги плаща за дискриминирането. Но ако правителството наложи контрол върху равнището на наемите, който поддържа наемът под неговата пазарна стойност, цената, която собственикът плаща за дискриминирането, намалява, вероятно до нула. Контролът върху наемите не намалява по магичен начин търсенето на апартаменти. Вместо това, този контрол намалява способността на всеки потенциален наемател да се конкурира като предложи повече пари. Собственикът, вече неспособен да получи пълната цена, ще дискриминира в полза на наематели, чиито персонални характеристики – като възраст, пол, етническа принадлежност и религия – той предпочита. В този случай тъмнокожата жена, търсеща апартамент, не може да компенсира недостатъка си (т.е.цвета на кожата си) от гледна точка на хазяина като предложи да плаща по-висок наем. Конкуренцията за апартаменти не се елиминира чрез налагането на контрол върху наемите. Това, което се променя, е “монетната система” на конкуренцията. Ограничаването на правата на частна собственост намалява конкуренцията, основана на паричната размяна на стоки и услуги, и увеличава конкуренцията, основана на персонални характеристики. По-общо, отслабването на правата на частна собственост увеличава ролята на персоналните характеристики, като принуждава продавачите да дискриминират сред конкуриращите се купувачи и купувачите да дискриминират сред продавачите. Двете крайности при ограничаването на правата на частна собственост са социализма и “общото владение” на ресурсите. При социализма правителствените агенти – тези, които правителството определя – упражняват контрол върху ресурсите. Правата на тези агенти да вземат решения по отношение на собствеността, която контролират, са доста ограничени. Хората, които смятат, че ще могат да намерят по-полезно използване на ресурсите, не могат да го постигнат, като закупят правата, защото правата не се продават на никаква цена. Поради факта, че социалистическите управници не могат да спечелят, когато стойността на управляваните от тях ресурси се повиши и не губят, когато стойността падне, те имат малко стимули да вземат под внимание промените в пазарните стойности. Следователно, използването на ресурсите е повлияно повече от персоналните характеристики и качества на служителите, които са натоварени със задачата да контролират тези ресурси. Нека вземем за пример социалистически управител на колективна ферма. Ако този управител работи всяка вечер в продължение на една седмица, той може да спечели за фермата допълнително 1 млн. рубли чрез уреждане на транспортирането до Москва на произведеното от фермата жито, преди да е изгнило. Но ако нито управителят, нито работниците във фермата нямат право да задържат дори и част от тази допълнителна печалба, по-вероятно е управителят да си ходи вкъщи рано и да остави житото да изгние. По същия начин общата собственост върху ресурсите – независимо дали в бившия Съветски съюз или в Съединените щати – не създава за никого силни стимули да опазва ресурса. Например, съществува голяма вероятност ресурсите в риболовната зона, която не е собственост на никого, да бъдат изчерпани. Причината е, че рибарят, който улови малка рибка и я хвърли обратно, за да изчака да порасне, няма да извлече никаква полза от подобно изчакване. Вместо това някой друг рибар ще улови рибата. Същото важи за оставалите общи ресурси, независимо дали са стада бикове, нефт или чист въздух. Всичко ще бъде изчерпано. В действителност една от основните причини за грандиозния провал на икономическите реформи в Съветския съюз е, че ресурсите бяха прехвърлени от държавна собственост към де факто обща собственост. Как? Чрез трансформирането на правителствените приходи де факто в общ ресурс. Харвардският икономист Джефри Сакс, който съветваше съветското правителство, посочва, че когато се разрешава на ръководителите на социалистически предприятия да започнат свой собствен бизнес едновременно с управляването на правителствения бизнес, тези ръководители са източили печалбите на държавните предприятия и са ги насочили към собствените си частни корпорации. Когато хиляди подобни менажери направят това, съветското правителство реализира огромен бюджетен дефицит. В този случай ресурсът, който никой ръководител няма стимул да съхранява, са приходите в държавния бюджет. По същия начин, когато премиите за гарантирането на депозитите в САЩ са определени на неподходящо ниво, банките и спестовните и заемни асоциации имат стимул да отпускат изключително рискови заеми и да третират фонда за гарантиране на депозитите като “общ” ресурс. Не е необходимо правата на частна собственост върху определен ресурс да бъдат притежавани само от един човек. Те могат да бъдат съвместни на група хора, като всеки притежава специфичен дял от пазарната стойност на ресурса, а решенията по повод използването му се вземат с процедура, която съсобствениците смятат за подходяща. Един основен пример за такива съвместни права на собственост е корпорацията. При дружество с ограничена отговорност дяловете са определени и правата за решаване на това как да бъдат използвани корпоративните ресурси са делегирани на управителните органи. Всеки акционер има неограниченото право да продава неговите или нейните акции. Ограничената отговорност изолира богатството на всеки акционер от задълженията на останалите акционери, което пък улеснява анонимната продажба и покупка на акциите. При други видове дружества, особено когато богатството на всеки съдружник е обвързано с поведението на останалите съдружници, правата на собственост в групата обикновено могат да се продават, само ако останалите членове одобрят купувача. Това е типично за т.нар. joint ventures. Въпреки че по-пълните права на собственост са за предпочитане пред по-ограничените, всяка една система от права на собственост води след себе си множество въпроси, чието решаване е трудно. Ако управлявам фабрика, която изхвърля над вашата земя дим, неприятна миризма, или химикали, то използвам ли земята ви без разрешение? Трудно е да се отговори на този въпрос. Цената на установяване на правата на частна собственост - така че да мога да ви платя взаимно договорена цена, за да замърсявам въздуха ви – може да бъде прекалено висока. Въздухът, подпочвените води и електромагнитните излъчвания, например, са скъпи за наблюдение и контрол. Следователно, един човек няма ефективно приложими права на частна собственост над качеството и състоянието на определен парцел от въздуха. Невъзможността за ефективно от гледна точка на разходите наблюдение и използване на ресурсите ви означава, че “вашите” права на собственост върху “вашата” земя не са така обширни и силни, както правата ви върху други ресурси като мебели, обувки или автомобили. Когато правата на частна собственост не са налични или установяването и прилагането им е прекалено скъпо, се търсят заместващи средства за контрол. Едно такова често прилагано средство е държавният контрол, упражняван от правителствени агенти. Така се създават законите, свързани с околната среда. В зависимост от обстоятелствата определени действия могат да се смятат за намеса в личните дела, злоупотреба или правонарушения. Ако търся подслон и сигурност за лодката си на вашия док по време на внезапна силна буря в езерото, то нахлувам ли във “вашата” собственост, или с други думи, съдържат ли вашите права и правото да предотвратите подобно използване на собствеността ви? Сложността и разнообразието на обстоятелства правят невъзможно точното разграничаване на съвкупността от права на собственост върху определени ресурси. По подобен начин не е добре дефинирана и разграничена съвкупността от ресурси, върху които могат да се притежават права на собственост. Например, идеите, мелодиите и процедурите могат да бъдат прекопирани без почти никакви разходи подробно (почти нулеви разходи за производство) и безусловно. В резултат те обикновено не са защитени като частна собственост, освен за фиксиран брой години като патент или авторско право. Правата на частна собственост не са абсолютни. Аз не мога да определя точно как ще бъде използван притежавания от мен ресурс в неопределено далечно бъдеще. Съгласно правната ни система мога единствено да определя използването му за ограничен период от време след смъртта ми или смъртта на живеещи днес хора. Не мога да изолирам ресурса от влиянието на пазарната цена за всички бъдещи поколения. Обществото разпознава пазарните цени като мерки на относителната желателност на различните начини за използване на ресурса. Пълното разкриване на тези стойности зависи от степента на продаваемост на правата. В съпровод и в конфликт със желанието за сигурни права на частна собственост за себе си е желанието за придобиване на повече богатство чрез “вземане” от другите. Това се осъществява чрез военно завладяване или чрез насилствено преразпределение на права върху ресурсите (известно също така като кражба). Но подобна принуда e по-скоро противоположна, отколкото характерна за една система от права на частна собственост. Насилственото преразпределение означава, че съществуващите права на собственост не са били достатъчно защитени. Правата на частна собственост не са в конфликт с човешките права. Те са човешки права. Правата на частна собственост са правата на хората да използват и разменят определени блага. Всяко ограничаване на правата на частна собственост измества баланса на влияние от неперсонални качества към персонални атрибути и към поведение, което се одобрява от политическите власти. Това е фундаментална причина за отдаване на предпочитание на система от силни права на частна собственост: правата на частна собственост защитават индивидуалната свобода. 1 Property Rights by Armen A. Alchian, The Concise Encyclopedia of Economics (http://www.econlib.org/library/Enc/PropertyRights.html ). Преводът на български е с разрешението на David Henderson, ed., The Concise Encyclopedia of Economics. Преводът е дело на Асенка Христова. 2 Армен Алчиан (1914-) е професор emeritus по икономика, в Калифорнийския университет, Лос Анжелис (UCLA). Повечето от научните му постижения са в областта на икономиката на правата на собственост. Повече за него може да прочетете на http://www.econlib.org/library/Enc/bios/Alchian.html 3 Гонене, изгонване, изпъждане на някого от дадена среда, общество (гр.) – бел. пр. Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 101.15 Kb. Сподели с приятели:
|