Правила и норми за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни системи част І общи изисквания
Изтегляне 3.05 Mb.
|
Чл. 593. (1) Парокотелната инсталация за загряване и поддържане на температурата на топлоносителя (гореща вода или пара) към метантанковете трябва да се експлоатира при спазване на изискванията на съответните нормативни документи, изискванията на производителите на оборудването и указанията в проекта. (2) Парокотелната инсталация трябва да работи основно на гориво – отделения при изгниването биогаз, с възможност за превключване на друг енергоносител (пропан-бутан, мазут, нафта и др.) в периода на въвеждане на метантанковете в експлатация и при рестартирането им след авария. Чл. 594. (1) Газ-генераторната централа за оползотворяване на отделения биогаз за производство на електроенергия и топлинна енергия на територията на пречиствателната станция трябва да се експлоатират при спазване на изискванията на съответните нормативни документи, изискванията на производителите на оборудването и указанията в проекта. (2) Газовият факел за аварийно или основно изпускане чрез изгаряне на биогаза в атмосферата трябва да се следи и управлява непрекъснато чрез предвидената автоматизирана система за контрол при спазване на изискванията за пожарна безопасност и тези в проекта. Раздел ХIХ
Чл. 596. (1) Трябва да се извършва редовно почистване на тръбопроводите и шахтите за утайки и утайковата вода. (2) Периодично трябва да се проверява състоянието на спирателните кранове на тръбопроводите. Чл. 597. (1) Преди зхранването на откритите изгниватели с пресни утайки, първоначално трябва да бъде отстранена съответна част от утайковата вода, която се отвежда пред първичните утаители. (2) Изпускане на изгнилите утайки трябва да започне преди да е приключило окончателно изпускането на утайковата вода. Чл. 598. (1) По време на захранването на откритите изгниватели, неизгнилите утайки трябва да се подават в места, които се намират на възможно най-голямо разстояние от камерата за изпускане на утайките. (2) При необходимост от изпразване на откритите изгниватели се оставя определено количество утайки, с което се улеснява въвеждането отново в експлоатация на изгнивателите. (3) След изпразване на откритите изгниватели трябва да се извърши проверка на състоянието на спирателните кранове и при необходимост да се ремонтират или заменят с нови.
Раздел ХХ Двуетажни утаители Чл. 600. (1) При експлоатацията на двуетажните утаители трябва да се съблюдават основните изисквания при експлоатацията на другите видове утители, дадени в Раздел VІІІ. (2) При експлоатацията на двуетажни утаители с по две изгнивателни камери, периодично (през една или две седмици) трябва да се сменя посоката на подаване на отпадъчната вода с цел равномерно натоватване на изгнивателните камери с утайки. Чл. 601. (1) При експлоатацията на двуетажните утаители трябва да се контролира нивото на утайките, температурата, рН в изгнивателните камери и др. (2) По време на изпускане на утайките от изгнивателните камери трябва да се извършат изследвания на влажността, органичното съдържания на утайките, рН и др. Чл. 602. Трябва да се извършва редовно почистване на наклонените повърхности и процепа на утаителните корита, тръбопроводите за изпускане на утайките, камерите за събиране на извадените утайки, полупотопените прегради, входните и изходните преливници и канали. Чл. 603. (1) При изпускане на утайките от изгнивателните камери трябва да се оставя около 20% от количеството на утайките с цел улесняване на изгнивателния процес. (2) Когато изпусканите утайки имат светъл цвят и са силно разредени с вода, изпускането им трябва да се прекрати и да продължи след няколко часа. Чл. 604. Когато има образувана утайкова кора, тя трябва да бъде разбита механично или със силна водна струя и да се изпусне част от изгнилите утайки. Раздел ХХІ Аеробни стабилизатори Чл. 605. (1) При експлоатацията на аеробните стабилизатори трябва да се извършва постоянен контрол на :
(2) Съдържанието на разтворен кислород в аеробните стабилизатори не трябва да бъде повече от 1,0 mg/l. (3) Температурата в аеробните стабилизатори трябва да бъде над 8о С. Чл. 606. (1) Подаването на утайките в аеробните изгниватели трябва да се извършва непрекъснато или на порции от един до три пъти дневно, в зависимост от количеството на постъпващите утайки и режима на отстраняване на излишните активни утайки от стъпалото за биологично пречистване на отпадъчните води. (2) Изпускането на стабилизираните утайки трябва да се извършва непрекъснато или на порции в съответствие с режима на подаване на пресните утайки, съгласно ал. 1. Чл. 607. (1) При съоръженията за термофилно аеробно стабилизиране трябва да се поддържа стриктно проектната влажност и органичното съдържание на подаваните сурови утайки. (2) При съоръженията за термофилно аеробно стабилизиране трябва да се контролира непрекъснато температурата на утайките в стабилизатора, като се вземат мерки за намаляване на топлоотделянето до възможния минимум. Раздел ХХІІ
Чл. 609. Трябва да се извършва постоянен контрол на действието на вентилационните системи в затворените помещения. Чл. 610. В силозите и резервоарите за съхраняване на химикалите трябва да се контролират напорните изпускателни вентили, филтрите за изпускания въздух, устройствата за дозиране и наблюдаване на пълнежната височина в силозите и резервоарите и др. Раздел ХХIII Механично обезводнявнае на утайките Чл. 611. При механичното обезводняване на утайките трябва да се извършва контрол на:
Чл. 612. Трябва да се вземат мерки срещу замръзване на утайките и филтрата в тръбопроводните системи. Чл. 613. Вентилационните системи в работните помещения трябва да се поддържат в изправност и да се гарантира ефективното им действие. Чл. 614. Съоръженията, тръбопроводите, арматурите, помпите, дозиращите устройства и др. трябва да се почистват и промиват редовно. Чл. 615. При подаване на утайките с помпи трябва да се извършва предварително раздробяване на твърдите вещества в утайките. Чл. 616. (1) Центрофугите трябва да са анкерирани надеждно към масивни фундаменти и да бъдат прецизно балансирани в съответствие с изискванията на производителите и указанията в проекта. (2) Трябва да се спазват изискванията за поддържане и експлоатация, дадени в инструкциите на производителите на съответните съоръжения за механично обезводняване на утайките, както и указанията в проекта. Чл. 617. (1) При топлинно кондициониране на утайките трябва да се извършва механично почистване на топлообменните тръби, последвано от промиване на топлообменниците с техническа вода или смес от вода и въздух. (2) След промивене на топлообменниците със смес от вода и въздух трябва да се извършва дорълнително промиване с 10 процентен разтвор на солна киселина. Чл. 618. Трябва да се извършва периодично регенериране на филтърната тъкан на вакуумфилтрите и филтърпресите в съответствие с инструкциите на производителите. Раздел ХХIV Изсушителни полета Чл. 619. Изгнилите утайки трябва да се изпускат върху изсушителните полета равномерно и с височина, най-много 0,3 m, а утайките от биобасейните с продължителна аерация – най-много 0,1 m. Чл. 620. (1) Периодът между две последователни отстранявания на обезводнените утайки от изсушителните полета трябва да бъде установен по време на експлоатацията, като се имат предвид местните климатични условия, влажността на утайките и състоянието на дренажната система. (2) След отстраняване на обезводнените утайки дренажните слоеве трябва да бъдат прегледани и при необходимост да се замени най-горния дренажен слой. Чл. 621. (1) Периодично трябва да се проверява състоянието на ограждащите диги и да се почистват от трева и други растения. (2) Каналите, шибърите и тръбопроводите на изсушителните полета трябва да се почистват и след прекратяване на изпускането на утайките да се промиват. Чл. 622. През зимата трябва да се вземат мерки срещу замръзване на утайките в каналите и тръбопроводите. Раздел ХХV Съоръжения за изсушаване и изгаряне на утайки Чл. 623. Въвеждането в експлоатация и техническата експлоатация на съоръженията за термично изсушаване и за изгаряне на утайки трябва да бъдат извършвани съгласно изискванията на производителите и съответните технически указания. Раздел ХХVІ Помпени и компресорни станции Чл. 624. (1) При експлоатацията на помпените и компресолните станции трябва да се контролира:
(2) По време на експлоатацията трябва да се записват възникналите нарушения и авариите. (3) При компресорите с ниско налягане и висок въздухообмен (въздуходувките) трябва да се контролира съдържанието на прах и/или масла във въздуха. Чл. 625. (1) Трябва да се извършва ежедневен контрол на състоянието на помпите, кжмпресорите, двигателите, арматурите, измерителните устройства и др. (2) По време на работа на помпите, респективно на компресорите, трябва да се проверява херметичността на тръбопроводи и арматурите. Чл. 626. При започване на експлоатацията или след ремонт или смяна на помпен или компресорен агрегат трябва да се провери дали посоката на въртене на работното колело съответства на изискваната. Чл. 627. Най-малко веднъж на шест месеца трябва да се проверява разстоянието между работното колело и корпуса на помпите, респективно на компресорите. Чл. 628. Трабва да се извършва редовно почистване, смазване и контрол на количеството на водата или маслото в хидравличните затвори на уплътнителите на вала. Чл. 629. Пускането и спирането на помпите и компресорите трябва да се извършват в съответствие с инструкциите на производителите. Раздел ХХVІІ Площадкови комуникации Чл. 630. (1) По време на експлоатацията на площадковите комуникации трябва да се контролира състоянието на откритите канали и при необходимост да се извършва ремонт и/или почистване. (2) При открити канали с големи размери трябва да бъдат монтирани предпазни парапети, спасителни пояси, въжета или други подходящи предпазни средства. Чл. 631. (1) Тръбопроводите трябва да бъдат проверявани за наличие на аварийни изтичания и за повреди на топлоизолацията, ако има такава. (2) Металните тръбопроводи трябва да бъдат почиствани периодично от ръжда и да бъдат боядисвани отново. Чл. 632. (1) Когато някой тръбопровод няма да бъде използван през зимата, той трябва да бъде изпразнен, а спирателните кранове да бъдат отворени. (2) Когато тръбопроводите или спирателните кранове са замръзнали, за размразавянето им не трябва да се използва източник на открит пламък поради опасност от запалване или взрив. Чл. 633. Маркировката за обозначаване на вида на тръбопроводите трябва да бъде поддържана ясна и четлива. Чл. 634. (1) Когато спирателните кранове не се използват ежедневно, техническото им състояние трябва да бъде проверявано периодично. (2) При тръбопроводи за утайки, изгнили в метантанкове, се допуска да бъдат монтирани два спирателни крана – вътрешен (авариен) и външен (експлоатационен). Чл. 635. Херметичността на газопроводите трябва да се проверява посредством сапунена вода, измерителни устройства или по друг начин, но без използване на източник на открит огън. Чл. 636. (1) Пътищата, площадките и пътеките до сградите и съоръженията трябва да бъдат поддържани чисти, а установените повреди да бъдат своевременно остранявани. (2) През зимата трябва да се извършва почистване на снега и/или леда от пътищата, площадките и пътеките. Допълнителни разпоредби &1. Техническите термини по смисъла на тази наредба са съгласно БДС EN 752-1 “Общи положения и определения” и БДС EN 1085 “Пречистване на отпадъчни води. Речник”. &2. За целите на тази наредба, относно Част I и Част II, важат следните термини и определения: канализационна шахта с пад - шахта за свързване на тръбопроводи и канали за отпадъчни води, които са разположени на различна дълбочина, чрез вертикална тръба или директно до дъното на по-дълбоко разположения тръбопровод или канал; водосборна област - територия с отток към един тръбопровод или канал за отпадъчни води или към дадено водно течение или басейн; дъждопреливник - съоръжение към смесена или полуразделна мрежова канализационна система или в пречиствателна станция, което я разтоварва хидравлично; смесена мрежова канализационна система - канализация, състояща се от тръбопроводна и/или канална система за общо отвеждане на замърсените и дъждовните води; общ изкоп - изкоп, в който се разполагат повече от един тръбопроводи; оразмерително сечение - напречно сечение в една канализационна мрежа с дадени хидравлични условия, при което всяка промяна на тези условия води до изменение на водното ниво преди и/или след това сечение; дъждозадържателен резервоар - закрит или открит резервоар за временно съхранение на отпадъчни води; битови отпадъчни води - замърсени води от кухни, перални, мивки, бани, тоалетни и други подобни инсталации; канализационна мрежова система - тръбна система за отвеждане на различните видове отпадъчни води от урбанизирана водосборна област; наводняване - Състояние, при което дъждовни отпадъчни води излизат от канализационната система или не могат да постъпят в нея и/или остават на повърхността или проникват в сградите (виж също заливане на терена); симулиране на оттока - Моделиране на потоците в канализационните системи; гравитационна канализационна система - канализационна система, при която оттичането се осъществява под действието на земното притегляне и която обикновено работи при частично напълване (безнапорна система). подземни води - води под земната повърхност; инфилтрация - проникване на подземни води в канализационната система; ревизионен отвор - отвор с подвижен капак, монтиран върху тръбопровод или канал за отпадъчни води, позволяващ достъп само от повърхността, без възможност за влизане на хора; дюкер - участък от безнапорен тръбопровод или канал, който е положен по-ниско от предхождащия и следващия участък и по този начин се преодолява препятствие и който работи под напор; поддръжка - рутинни мерки за осигуряване на постоянна хидравлична проводимост на канализационната система; шахта - съоръжение на трасето на тръбопровод или канал за отпадъчни води с подвижен капак, осигуряващ възможност за влизане на хора; отвеждащ канал; Канал за отпадъчни води чрез който отпадъчните води се отвеждат в пречиствателната станция или във водоприемника; полуразделна мрежова канализационна система - канализационна мрежова система, състояща се обикновено от две тръбопроводни/канални мрежи, при които чрез едната се отвеждат замърсените води заедно с точно определена част от дъждовните води, а чрез другата – останалата част от дъждовните води; съоръжение с пад (каскадна шахта) - шахта, в която се осигурява връзка между тръбопроводи или канали за отпадъчни води с различно дълбочинно разположение чрез силно наклонен тръбопровод или улей; повърхностно водно тяло (водоприемник) - естествен повърхностен воден поток или басейн (море, река, езеро) в който се изпускат отпадъчните води от канализационната система; напорна канализационна мрежа - канализационна мрежа, в която отпадъчните води се движат под напор чрез припомпване; повърхностен дъждовен отток - дъждовни води, които се оттичат от повърхност в канализационна система или във водоприемник; отточен коефициент - фактор, зависещ от степента на благоустроеност на урбанизираната водосборна област, с който се умножава количеството на падналите дъждовни води, за да се получи дъждовният отток, който постъпва в канализационната система; разделна мрежова канализационна система - мрежова канализационна система, която обикновено се състои от две тръбопроводни мрежи за разделно отвеждане на замърсени (битови и производствени) и дъждовни отпадъчни води; канализационна мрежа - мрежа от тръбопроводи и съоръжения, които отвеждат битови, производствени и/или дъждовни отпадъчни води от от урбанизирани територии; хидравлично претоварване (препълване) - състояние, при което отпадъчните води протичат под напор в една безнапорна тръбна система, без да залеят повърхността и да предизвикат наводнение; заливане на терена - състояние, при което отпадъчни води излизат от канализационната система или не могат да постъпят в нея и остават върху терена или нахлуват в сградите (виж също наводняване); дъждовни отпадъчни води - дъждовен отток, който не попива в почвата, а от почвената повърхност или от външните повърхности на сградите се отвежда в канализационната система; производствени отпадъчни води - замърсени изцяло или отчасти води от производствени дейности; битови отпадъчни води - води, променени вследствие употреба за биови нужди и отведени в канализационна система. &3. За целите на тази наредба, относно Част I и Част III, важат следните термини и определения: еутрофикация - ускорен растеж на алгии и други по-висши растителни форми в сладки и солени води обогатени с хранителни вещества, по-специално с азотни и фосфорни съединения; нитрификация - oкислението на амониеви соли чрез бактерии‚ обикновено до краен продукт нитрати; денитрификация - редукция чрез бактерии на нитрати или нитрити предимно до газообразен азот; реактор с идеално постъпателно движение (бутален реактор) - реактор с цялостно смесване в напречното сечение на потока и без дифузия в надлъжната посока на протичане; реактор с пълно смесване (идеален смесител) - реактор с еднаква концентрация на компонентите във всяка точка от неговия обем; изчислителен времепрестой - теоретичното време на престой на дадена течност в определен резервоар или система, което се изчислява като съотношението между обема на резервоара и водното количество, без рецикулационните потоци; утаител - съоръжение за отделяне на суспендирани вещества от отпадъчни води под действието на гравитацията; утайкочистач - механично устройство за почистване на утаени или плаващи утайки от дъното на утаителите; флотация – процес на изплаване към повърхността на плаващи вещества в течности чрез прикрепването им към газови мехурчета; дезинфекция - третиране на отпадъчни води или утайки за намаляване на активността и броя на патогеннните микроорганизми под предварително зададена стойност; класификатор за пясък - механично устройство за отстраняване на пясъка в пясъчния сепаратор с едновременно намаляване на съдържанието на вода и органични вещества в пясъка; усреднител – резервоар за задържане и намаляване на колебанията на дебита на потока и концентрациите на замърсителите в него; биореактор с прикрепена биологична маса - реактор с носещ материал, върху който е образуван биофилм‚ реализиращ биологичното пречистване; биореактор с флуидизиран пълнеж - реактор с прикрепена биологична маса върху инертни зърна, който се поддържа в плаващо състояние от възходящ течен и/или газов поток; активни утайки – агргати (флокули) от биологична маса в плаващо състояние, образувана при пречистване на отпадъчни води от растежа на суспендираните бактерии и други микроорганизми при аеробни, анаеробни или безкислородни условия; рециркулиращи активни утайки - активни утайки, отделени от сместа във вторичния утаител и подавани след това обратно в биобасейна; излишни активни утайки - активни утайки, отстранявани от съоръжение за пречистване с активни утайки; аериране - вкарване на въздух или кислород в аеробен биореактор; биобасейн – аеробен биореактор със суспендирана биомаса (активни утайки); лагуна (езеро) за отпадъчни води - земен басейн с опростена конструкция за пречистване на отпадъчни води; химично утаяване - превръщане на съдържащите се в отпадъчните води разтворени вещества в неразтворени чрез химическа реакция с реагент; Каталог: ftp -> fhe -> Normi za KS 2006-2013 ftp -> Population: 1 million ftp -> Сфери на дейност ftp -> Цветанка Маринова Московска 33, с ftp -> Д о к л а д за оценка за съвместимостта на инвестиционно предложение: развитие на рудник “елаците” до 2022 година fhe -> Относно хомогенизирането на биореакторите със суспендирана биомаса Румен Арсов Normi za KS 2006-2013 -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството Изтегляне 3.05 Mb. Сподели с приятели:
|