Правила и норми за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни системи част І общи изисквания



страница13/15
Дата19.05.2017
Размер3.05 Mb.
#21531
ТипПравила
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15

*За тръби с некръгло напречно сечение минималната скорост се приема съгласно таблица 1 при хидравлична проводимост, равна на проводимостта на тръба с кръгло напречно сечение
7. Допустимите максимални скорости за тръбопроводите и каналите за отпадъчни води са както следва:

  1. при битови отпадъчни води

за метални тръби – 8 m/s

за други видове тръби – 4 m/s



  1. при дъждовни и смесени отпадъчни води

за метални тръби – 10 m/s

за други видове тръби – 7 m/s.


8. Минималната оразмерителна скорост в гравитационни канализационни мрежи, при която не се отлагат суспендирани вещества по дъното на колекторите (т.н. “незатлачваща скорост”) при протичане в тях на водното количество в сухо време, се определя със следната формула на Федоров:
,
където



Rхидравличен радиус, m

9. Минималният наклон на гравитационните канализационни колектори при цялостно запълване на сечението на тръбата, съответстващ на минималната скорост, при която не се отлагат суспендирани вещества по дъното на колекторите (т.н. “незатлачваща скорост”), се определя с формулата:



,

където


DN е номиналният диаметър на тръбата, mm
За тръби с некръгло напречно сечение минималният наклон трябва да бъде равен на минималния наклон на тръби с кръгло напречно сечение, чиято хидравлична проводимост е еднаква на проводимостта на тръбите с некръгло сечение.

10. Срязващите напрежения по намокрения периметър на потока - се определят по формулата:


, N/m2,
където

е обемното тегло на водата, kg/m3

R – хидравличният радиус, m

I – хидравличният наклон.

11. Загубите на напор от местно хидравлично съпротивление (местата на промяна на напречното сечение на тръбите, вход и изход на потоците в шахти, при фитинги, арматури и др.) се изчисляват по формулата на Вайсбах:


където hм са загубите на напор от местно хидравлично съпротивление, m;



ζ – коефициентът на местното съпротивление;

v – скоростта на движение на отпадъчните води пред (или след) хидравличното

съпротивление, m/s;

g – земното ускорение, m/s2.

12. Общите загуби на напор се изчисляват по два начина:



  1. загубите на напор по дължината и тези от местните съпротивления се сумират;

  2. загубите на напор от местните съпротивления се вземат предвид чрез приемане на по-голяма стойност на хидравличната грапавина.

Когато се използват препоръчваната хидравлична грапавина или коефициентът на скоростта, трябва да се изясни дали в тях са включени загубите на напор от местни съпротивления.


Приложение № 3

към чл. 10, ал.2, чл. 23, ал.2, чл. 29, ал.4 и чл. 164, ал.2




Препоръки

относно използването на съвременни оразмерителни и симулационни програмни продукти за хидравлично оразмеряване и моделиране на гравитационни канализационни мрежи

(в съответствие с БДС EN 752-4)
1. Общи сведения

За проектиране и изследване на канализационни мрежи са създадени множество методи, модели и програмни продукти. При много от тях формалното описание (моделиране) на дъждовния отток по терена и в тръбната мрежа е опростен в различна степен, което ги прави приложими за различни обекти, в зависимост от тяхната големина, значение и конкретни изисквания, както и от наличните данни или възможностите за тяхното получаване. Това приложение предлага кратък преглед на основните методи за моделиране на дъждовния отток в урбанизираните територии и канализационните мрежи и дава упътване за тяхната област на приложение.

2. Методите за моделиране на дъждовния отток могат да се систематизират в следните три основни групи (БДС EN 752-4):

2.1. Опростени методи

Те са свързани с множество груби опростявания и хипотези относно водосборната област и процесите на формиране и движение на дъждовния отток, предизвикан от силно идеализиран линеен хиетограф (зависимост между интензивност и времетраена на дъжда), съответстващ на дъжд с постоянна интензивност. Към тях се отнася и т.н. “рационален метод” (“метод на пределната интензивност”), съгласно Приложение 1, т. 1. Този метод се използва главно при проектиране на малки канализационни системи (виж БДС EN 752-4, т.11.3.2.)

2.2. Хидрологични методи

Те биват концептуални или физически базирани. При концептуалното моделиране, сложните хидравлични (физични) процеси на повърхностно оттичане се апроксимират чрез по-прости физични обекти, реализиращи същите функции (т.н. “концепция”, приемане). При съвременните симулационни модели, най-често повърхностният дъждовен отток се моделира опростено чрез каскада от резервоари. При някои модели и програмни продукти канализационната мрежа може също да бъде включена в концептуалния модел (Фиг. 1), но при повечето от съвременните програмни продукти тя е моделирана на физическа основа (чрез уравненията на Сен-Венан, описващи нестационарни, нервномерни движения на вода в открити легла).


Фигура 1. Схема на концептуален модел на канализационната мрежа като система от резервоари
Физически базираните модели описват реалното протичане на хидравличните (физичните) процеси, при което се допуска и различна степен на опростяване. Към последните се отнася и т.н. “метод на диаграмата за нарастване на площите” и неговите модификации. С този метод може да се симулира дъждовен отток, предизвикан от хиетограф с избрана (нелинейна) или произволна форма. Могат да бъдат отчетени задържащата и акумулираща функция на канализационната мрежа, но не и т.н. “обратен поток”, предизвикан от появата на хидравлично претоварване на канализационната мрежа. Този метод е подходящ за проектиране на по-големи канализационни мрежи, при проверка на хидравличния капацитет (без хидравлично претоварване) на съществуващи мрежи, както и за симулации с реални дъждове, наблюдавани в продължителен перииод от време.

2.3. Хидродинамични методи

Обикновено те включват концептуални модели относно повърхностния дъждовен отток, комбинирани с физически базирани модели (базирани на уравненията на Сен-Венан) относно оттока в канализационната мрежа. С тези методи (модели) може да се симулира дъждовен отток, предизвикан от хиетограф с избрана или произволна форма. С тях могат да бъдат отчетени както задържащата и акумулираща функция на канализационната мрежа, така и т.н. “обратни потоци”, предизвикани от появата на хидравлично претоварване на канализационната мрежа при препълване и подприщване. Затова те могат да се използват при проверка на канализационната система относно условията и честотата на препълване и наводняване.

3. При хидрологичните и хидродинамичните методи, повърхностният отток може да се моделира опростено (концептуално – “Е”) или подробно (физически базирано – “D”), съгласно означенията и препоръките в Таблица 1 относно областта на приложение на различните методи (БДС EN 752-4):

Таблица 1. Област на приложение на методите за симулация на оттока (по БДС EN 752-4)

Обхват на използване

Методи

Опростени

(емпирични)



методи

Хидрологични методи

Хидродина-мични методи

Проектиране на малки канализационни мрежи

Е

Е

*

Проектиране на големи канализационни мрежи

-

Е

*

Проверка честотата на препълване и наводняване

-

-

Е или D

Преизчисляване на съществуващи мрежи

-

Е или D

Е или D

Проектиране на дъждопреливници/преливници

-

Е или D

Е или D

Влияние върху качествата на постъпващата във водоприемника вода

-

Е

Е или D

Влияние върху количествата постъпващата във водоприемника вода

-

Е

Е или D

Диспечерна система на контрол на мрежата (контрол в реално време)

-

Е или D

*

Забележки:

Е Оттокът от повърхността се взема предвид по опростен (концептуален) начин

D оттокът от повърхността се взема предвид по детайлен (физически базиран) начин

- Не се прилага

* Общо взето не се препоръчва




Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница