Правила и норми за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни системи част І общи изисквания

4. В световната практика са утвърдени и се използват масово следните хидродинамични модели и съответните им програмни продукти, предлагани на световния пазар под съответните търговски наименования:

• 
  SWMM – разработка на Американската агенция по околна среда (US EPA); В софтуерния пакет са включени симулационни модели както за хидравлично моделиране на канализационни мрежи, така и за моделиране на качеството на отпадъчните води
  
• 
  Hydra - разработка на US фирма PIZER; В софтуерния пакет са включени симулационни модели само за хидравлично моделиране на канализационни мрежи
  
• 
  Haestad Methods – StormCad/SewerCad - разработка на US фирма Haestad; В софтуерния пакет са включени симулационни модели само за хидравлично моделиране на канализационни мрежи (разделни каализационни мрежови системи), но с имплицитно вградени функции на системата AutoCad за графично проектиране
  
• 
  Hydro Works – разработка на английския изследователски център Wallingford; В софтуерния пакет са включени симулационни модели както за хидравлично моделиране на канализационни мрежи, така и за моделиране на качеството на отпадъчните води, както и модул за управление на мрежата в реално време (чрез диспечерна система)
  
• 
  MOUSE – разработка на датския хидравличен институт DHI; В софтуерния пакет са включени симулационни модели само за хидравлично моделиране на канализационни мрежи, но с възможност за онагледяване развитието на процесите чрез компютърна анимация
  
• 
  Mike Urban - разработка на датския хидравличен институт DHI; В софтуерния пакет са включени симулационни модели както на водоснабдителни и канализационни мрежи, така и на речни системи, всичките моделирани в среда на географска информационна системи (ГИС)
  
• 
  Kanal++ - разработка на германската фирма Pecher-Vassilev; В софтуерния пакет са включени симулационни модели само за хидравлично моделиране на канализационни мрежи
  

4.2. Цитираните по-горе програмни продукти са универсални. Те могат да се прилагат за конкретен обект само след адаптирането им към конкретните условия. За целта се провежда процедурата “калибриране”, включваща остойностяване на управляващите параметри на модела, отразяващи особеносите на конкретния обект. Калибрирането се извършва с набор от независими данни относно синхронно измерените валежни хиетографи и дъждовни водни количества в определени пунктове на водосборната област и на канализационната мрежа. След това калибрираният модел се подлага на процедурата “верификация” (проверка) с която се удостоверява способността на модела да прогнозира адекватно хидравличните процеси в канализационната мрежа. Верификацията (проверката) се извършва с друг набор от независими данни относно синхронно измерените валежни хиетографи и дъждовни водни количества в определени пунктове на водосборната област и на канализационната мрежа, които не са били използвани при калибрирането на модела. За нуждите на процедурите “калибриране” и “ верификация” е достатъчно извършването на синхронно измерване на валежите и дъждовете в определени пунктове на водосборната област и на канализационната мрежа в продължение на 3 – 5 месеца в пролетно-летния сезон, обхващащ и някои интензивни валежи.

към чл. 41, ал.4

1. Общи сведения

Обикновено у нас дъждопреливниците по канализационните мрежи се конструират със страничен преливен ръб и се оразмеряват хидравлично по формулата на Полени за челен преливник, адаптирана към условията на страничен преливник. При това, поради неизбежното допускане на доста груби приемания, както и поради прилагането на конструкции, несъответстващи на приетата изчислителна схема, хидравличното поведение на страничните преливници на практика се отличава значително от проектните условия, със съответните наблагоприятни последствия от това.

Адекватното хидравлично оразмеряване на дъждопреливници със страничен преливен ръб може да бъде извършено само на базата на физически-базирано компютърно моделиране на неравномерното безнапорно движение със странично отдаване на водата при отчитане на енергийното състояние на потока в прилежащите канализационни участъци. Такова моделиране на дъждопреливниците е имплицитна част от общия физично-базиран модел на канализационната мрежа.
3. Хидравлично оразмеряване на страничен преливник

чрез физически-базирано компютърно моделиране

Дълбочината на течението в канала – h в границите на преливника е променливо по неговата дължина - l и се определя със следното диференциално уравнение (Nimmo, 1928 г.), базирано на закона за изменение на количеството на движението (втория закон на Нютон):

l – линейна координата по оста на канала в границите на преливника

Q – (намаляващо) водно количество, протичащо в канала в границите на преливника

- площ на живото сечение на потока в канала в границите на преливника

g - земното ускорение.

Променливото преливащо водно количество – Q_пр по дължината на преливния ръб – l се определя със следното диференциално уравнение, базирано на формулата на Полени:
, (2)
където

m - коефициент на водното количество, зависещо от конструктивното оформяне на

преливника

към чл. 50, ал.2

Определянето на работния обем на дъждозадържателните резервоари трябва да бъде извършвано чрез използване на съвременни оразмерителни методики и програмни продукти, приети и прилагани в световната практика. Във всички случаи обемът на дъждозадържателните резервоари се определя по следната обща формула:

непосредствено преди дъждозадържателния резервоар, m³/min

разглежданото сечение на канализационната мрежа, min

При липса на други данни и изисквания, коефициентът на резервоара - K_p може да бъде определен от Таблица 1 при стойности на периода на еднократно претоварване – Р и избрано съотношение .

към чл. 106, ал. 6

Таблица 1. Минимална ширина на траншеята в зависимост от номиналния диаметър DN

Номинален диаметър DN, mm	Минимална ширина на траншеята (OD* + x)
	При укрепена траншея	При неукрепена траншея
		Ъгъл на откоса на стената на траншеята спрямо хоризонта ß > 60º	Ъгъл на откоса на стената на траншеята спрямо хоризонта ß ≤ 60º
≤ 225	OD + 0,40	OD + 0,40
> 225 до ≤ 350	OD + 0,50	OD + 0,50	OD + 0,40
> 350 до ≤ 700	OD + 0,70	OD + 0,70	OD + 0,40
> 700 до ≤ 1200	OD + 0,85	OD + 0,85	OD + 0,40
> 1200	OD + 1,00	OD + 1,00	OD + 0,40
*OD е външният диаметър на тръбите, m.

Таблица 2. Минимална ширина на траншеята

в зависимост от дълбочината на траншеята

Дълбочина на траншеята, m	Минимална ширина на траншеята, m
< 1,00	не се изисква минимална ширина
≥ 1,00 ≤ 1,75	0,80
> 1,75 ≤ 4,00	0,90
> 4,00	1,00

към чл. 131, ал. 3 и чл. 139, ал.1 и 8

1. 
   Продължителността на изпитване на тръбопроводите, ревизионните шахти и ревизионните отвори е дадена в Таблица 1 в зависимост от диаметъра на тръбопровода и методите на изпитване – L (luft - LA, LB, LC и LD).
   
2. 
   При изпитването трябва да се използват подходящи херметични затворни устройства.
   
3. 
   При изпитването на тръбопроводите отначало трябва да се поддържа в продължение на около 5 min налягане, по-голямо с около 10 % от изискваното налягане за изпитване р_о. След това налягането трябва да бъде регулирано съобразно налягането за изпитване, дадено в Таблица 1 в зависимост от метода на изпитване.
   

4.1.Устройствата, използвани за измерване на понижението на налягането, трябва да позволяват измерване с точност до 10 % от ∆р.

4.2. Точността на измерване на времето трябва да бъде 5 s.
Таблица 1. Манометрично налягане – р_о, понижение на налягането - Δр и продължителност при изпитване с въздух – L (luft)

Материал	Метод на изпит-ване	ро ∆р (КPa)		Продължителност на изпитване – L (min)
				DN 100	DN 200	DN300	DN400	DN600	DN800	DN1000
Ненамокрени бетонови тръби	LA	1	0,25	5	5	5	7	11	14	18
	LB	5	1	4	4	4	6	8	11	14
	LC	10	1,5	3	3	3	4	6	8	10
	LD	20	1,5	1,5	1,5	1,5	2	3	4	5
Намокрени бетонови тръби и всички други материали	LA	1	0,25	5	5	7	10	14	19	24
	LB	5	1	4	4	6	7	11	15	19
	LC	10	1,5	3	3	4	5	8	11	14
	LD	20	1,5	1,5	1,5	2	2,5	4	5	7

Приложение № 8

към чл. 131, ал. 3 и чл. 139, ал.1

1. 
   Налягането при изпитване е това, което се получава при напълването на изпитвания участък от темето на тръбите до нивото на терена. При това, максималното допустимо налягане е 50 КРа, а минималното - 10 КРа.
   
2. 
   За тръбопроводи, които са проектирани за експлоатация при постоянно или временно повишено налягане, могат да бъдат определени по-високи налягания на изпитване.
   

1. 
   След напълването с вода на тръбопроводите и/или ревизионните шахти и прилагянето на изискваното налягане при изпитване, се изчаква около един час.
   
2. 
   Налягането трябва да бъде поддържано в граници от ±1 КРа спрямо налягането на изпитване, установено при напълването с вода.
   
3. 
   За поддържане в посочените граници на изискваното налягане се добавя вода.
   

4. 
   Изискванията при изпитването са изпълнени, когато количеството на добавената вода е по-малко от:
   

6.2. 0,20 l/m² в продължение на 30 min за тръбопроводи, включително ревизионните шахти

6.3. 0,40 l/m² в продължение на 30 min за ревизионни шахти и ревизионни отвори.

Площта в m² се отнася за намокрената вътрешна повърхност.