– подпомага поставянето на диагнозата, провеждане на адекватно лечение, избор на подходящ антибиотик след направена антибиограма и определяне на прогнозата на бъбречното заболяване. Урината се изследва качествено и количествено. Физичните свойства, които се изследват, са: количество, цвят, миризма, прозрачност, пяна, вискозитет, точка на замръзване, реакция и pH на урината, относително (специфично) тегло.
макроскопско – цвят, миризма, прозрачност, пяна;
химическо - има за цел да докаже наличието и количеството на съдържащите се в нея: белтък, захар, кетонни тела, кръв, билирубин, уробилиноген, уробилин, ацетон, pH, специфично тегло;
микроскопско – определя се нейният седимент: органични – еритроцити, левкоцити, епителни клетки, цилиндри, туморни клетки; и неорганични – утаени в амфорно и кристално състояние соли на урината;
изследване на химичния състав – за наличие на пикочни камъни; те биват еднородни (оксалатни, уратни, фосфатни, карбонатни, цистинови) и смесени (ядрото им е съставено от оксалати и урати, а обвивката – от фосфати);
микробиологично – цели изолирането на болестотворни микроорганизми и изработване на антибиограма за качествено изследване на уроинфекциите.
За микробиологично изследване на урината е нужно стерилно шише, като за целта е направен предварително тоалет на гениталиите и се взема средна порция урина. При вземане на урина за урокултура е необходимо стерилно шише за направа на антибиограма, като изследването продължава в 3 последователни дни, прави се сутрин след тоалет на гениталии.
