Член 35, ал. 2
|
1. В ал. 2 т. 1 и 2 предвиждат различни способи за
|
от ЗМ
|
установяване на приемливостта на договорната стойност.
|
|
2. Алинея 2, т. 1 предвижда, че когато купувачът и продавачът
|
|
са свързани, следва да се проучат обстоятелствата около продажбата и при условие,
|
|
че свързаността не е повлияла върху цената, договорната стойност следва да се приеме като
|
|
митническата стойност. Няма се предвид, че би следвало да се проучват обстоятелствата
|
|
при всички случаи, където купувачът и продавачът са свързани. Такова проучване
|
|
ще се изисква само когато има съмнения относно приемливостта на цената. Когато
|
|
митническото учреждение не се съмнява в приемливостта на цената, тя следва да се приеме,
|
|
без да се изисква друга информация от вносителя. Например митническите органи може да
|
|
са проучвали предварително връзката или може да имат вече подробна информация за купувача
|
|
и продавача и да са установили от проучването или информацията, че връзката не е
|
|
повлияла върху цената.
|
|
3. Когато митническите органи не са в състояние да приемат договорната стойност без
|
|
допълнително проучване, те следва да дадат възможност на вносителя да представи такава
|
|
допълнителна подробна информация, каквато е необходима, за да имат възможност да проучат
|
|
обстоятелствата около продажбата. В тази връзка митническите органи следва да бъдат готови
|
|
да разгледат съответните аспекти на договора, включително начина, по който
|
|
купувачът и продавачът организират търговските си връзки, и начина, по който се достига до
|
|
въпросната цена, с оглед да се определи дали връзката е повлияла върху
|
|
цената. Ако може да се докаже, че купувачът и продавачът, въпреки че са свързани съгласно
|
|
разпоредбите на чл. 67 от този правилник, купуват (продават) един от (на) друг, както
|
|
ако не бяха свързани, това би доказало, че цената не е била повлияна от връзката. Например,
|
|
ако цената е била договорена по начин, съответстващ на нормалната ценова практика във
|
|
въпросния отрасъл, или по начин, по който продавачът договаря цени за продажби на
|
|
купувачи, които не са свързани с него, това би следвало да докаже, че цената не е била
|
|
повлияна от връзката. Или например, когато се установи, че цената е в състояние да
|
|
осигури възстановяване на всички разходи плюс процент печалба, който е равен на
|
|
този, реализиран от фирмата за определен представителен период (например за 1 година),
|
|
при продажба на стоки от същия клас или вид, това би доказало, че цената не е
|
|
била повлияна.
|
|
4. Алинея 2, т. 2 предвижда възможност за вносителя да покаже, че договорната
|
|
стойност "е много близка" до стойност, която е била вече приета от митническо
|
|
учреждение и поради това е приемлива съгласно разпоредбите на чл. 35. Където
|
|
обосновката по ал. 2, т. 2 е направена, не е необходимо да се проучва въпросът за
|
|
влияние по ал. 2, т. 1. Ако митническите органи имат вече достатъчно информация, за да
|
|
считат, че една от обосновките по ал. 2, т. 2 може да бъде направена, те нямат основание
|
|
да изискват от вносителя да докаже, че обосновката може да бъде направена.
|
Член 35, ал. 2,
|
При определянето дали една стойност "е много близка" до
|
т. 2 от ЗМ
|
друга стойност, трябва да се вземат предвид множество фактори. Тези
|
|
фактори включват: естеството на внесените стоки, естеството на самия отрасъл,
|
|
сезонът, в който са внесени стоките, и дали разликите в стойностите са значителни. Тъй
|
|
като тези фактори могат да варират в различните случаи, би било
|
|
невъзможно да се прилага единен стандарт, като например фиксиран процент при всеки случай.
|
|
Например при определянето дали стойността е много близка до "една" стойност
|
|
по чл. 35, ал. 2, т. 2, малка разлика в стойността при един тип стоки
|
|
може да бъде неприемлива, докато голяма разлика при друг тип стоки може да бъде приемлива.
|
Член 35, ал. 4
|
Като пример за косвено плащане може да бъде
|
от ЗМ
|
погасяването от купувача, било изцяло или частично, на задължение на продавача.
|
Член 36, ал. 2,
|
При прилагането на този член митническите учреждения,
|
т. 1 и 2 от ЗМ
|
когато е възможно, следва да използват продажби на идентични или
|
|
сходни стоки на същото търговско ниво и приблизително в същото количество като
|
|
остойностяваните стоки. Където не може да се намери такава продажба,
|
|
може да се използва продажбата на идентични или сходни стоки, която отговаря на едно от
|
|
следните 3 условия:
|
|
а) продажба на същото търговско ниво, но на различно количество;
|
|
б) продажба на различно търговско ниво, но приблизително на същото количество, или
|
|
в) продажба на различно търговско ниво и на различно количество.
|
|
2. При положение че се намери продажба, отговаряща на едно от
|
|
горните условия, следва да се направят корекции съответно:
|
|
а) само за количествените фактори;
|
|
б) само за факторите, имащи отношение към търговското ниво, или
|
|
в) и за количествените фактори, и за тези, имащи отношение към търговското ниво.
|
|
3. Изразът "и/или" позволява гъвкавост - да се използват продажбите и да се правят
|
|
необходимите корекции по които и да било от описаните по-горе условия.
|
|
4. Условие за извършване на корекция вследствие на различни търговски нива или различни
|
|
количества е, че такава корекция, независимо дали води до увеличение или намаление на
|
|
стойността, следва да бъде направена само на базата на данни,
|
|
които ясно установяват основателността и точността на корекцията, като например
|
|
ценова листа, съдържаща цени за различни нива и различни количества. Така например, ако
|
|
внасяните стоки, подлежащи на остойностяване, представляват доставка от 10
|
|
единици и единствените идентични вносни стоки, за които съществува
|
|
договорна стойност, представляват продажба на 500 единици, и е проучено, че продавачът дава
|
|
количествени отстъпки, желаната корекция може да бъде извършена, като се прибегне
|
|
до ценовата листа и се използва отстъпката, приложима за продажби от 10 единици. За това не
|
|
е наложително да е имало продажба от порядъка на 10 единици, тъй като за продажби на
|
|
други количества е било установено, че ценовата листа е автентична и действаща. При липсата
|
|
на такива обективни измерители обаче прилагането на този член за
|
|
определянето на митническа стойност е неподходящо.
|
Чл. 36, ал. 2,
|
1. Като общо правило митническата стойност по тези
|
т. 4 от ЗМ
|
разпоредби се определя на базата на информация, която е на
|
|
разположение в Република България. При определянето на изчислената стойност
|
|
може да се окаже необходимо да се проучат разходите за производство на
|
|
стоките, подлежащи на остойностяване, и друга информация, която би следвало да се
|
|
придобие от чужбина. При това в повечето случаи производителят ще бъде
|
|
извън правните разпоредби на Република България. Използването на
|
|
метода на изчислената стойност, общо взето, ще се ограничи до тези случаи, където
|
|
купувачът и продавачът са свързани и производителят е готов да предостави на
|
|
властите в Република България необходимите разходи и да предостави
|
|
възможности за всяка последваща проверка, която би била необходима.
|
|
2. "Разходите", посочени в чл. 36, ал. 2, т. 4, буква "а", следва
|
|
да се определят на базата на информация относно производството на
|
|
стоките, подлежащи на остойностяване, предоставена от производителя или
|
|
от негово име. Тя следва да се базира на търговското счетоводство на производителя,
|
|
при положение че това счетоводство е в съответствие с общите счетоводни принципи,
|
|
прилагани в страната, където стоките са били произведени.
|
|
3. "Сумата за печалба и общи разходи", посочена в чл. 36, ал. 2, т. 4,
|
|
буква "б", следва да се определи на базата на информация,
|
|
предоставена от производителя или от негово име, ако неговите
|
|
данни са съвместими с онези, които обикновено се отразяват в
|
|
продажби на стоки от същия клас или вид като стоките, подлежащи
|
|
на остойностяване, които стоки са изработени от производители в страната
|
|
на износа за износ в Република България.
|
|
4. Не се допуска двойно калкулиране на разходите за елементите,
|
|
упоменати в този член, при определяне на изчислената стойност.
|
|
5. В този контекст би следвало да се отбележи, че "сума за печалба и общи
|
|
разходи" следва да се разбира като цяло. Следователно, ако в който и да е случай
|
|
размерът на печалбата на производителя е нисък и неговите общи разходи са високи,
|
|
неговата печалба и общи разходи, взети заедно, могат въпреки
|
|
всичко да бъдат в съответствие с тези, които обикновено се отразяват в
|
|
продажби на стоки от същия клас или вид. Такава ситуация може да
|
|
възникне, например, ако стока се въвежда на пазара в Република
|
|
България и производителят приема нулева или ниска печалба, за да компенсира
|
|
големите общи разходи, свързани с въвеждането. Където производителят може да
|
|
покаже, че той е приел ниска печалба по своите продажби на
|
|
внесените стоки поради специфични търговски обстоятелства,
|
|
неговите реални стойности за печалба следва да се вземат
|
|
предвид, при положение че той има действителни търговски
|
|
основания да ги обоснове и неговата ценова политика отразява
|
|
обичайната ценова политика в бранша на съответния отрасъл.
|
|
Такава ситуация може да възникне например, когато
|
|
производителите са били принудени към по-ниски цени временно
|
|
вследствие на непредвидим спад на търсенето или когато те
|
|
продават стоки за допълване на гама от стоки, произвеждани в
|
|
страната на вноса, и възприемат ниска печалба за поддържане
|
|
на конкурентоспособност. Когато собствените данни на
|
|
производителя за печалба и общи разходи не съответстват на
|
|
тези, които обичайно се отразяват в продажбите на стоки от
|
|
същия клас или вид като стоките, подлежащи на остойностяване,
|
|
които са изработени от производители в страната на износа за
|
|
износ за Република България, сумата за печалба и общи разходи
|
|
може да се базира на подходяща информация, различна от тази,
|
|
предоставена от производителя на стоките или от негово име.
|
|
6. Дали определени стоки са "от същия клас или вид" като
|
|
други стоки трябва да се определя отделно за всеки конкретен
|
|
случай с отчитане на съответните обстоятелства. При
|
|
определянето на обичайната печалба и общи разходи според
|
|
разпоредбите на чл. 36, ал. 2, т. 4 следва да бъдат
|
|
разглеждани продажби за износ за Република България и на
|
|
най-тясната група или гама от стоки, която включва
|
|
остойностяваните стоки, за които необходимата информация може
|
|
да бъде осигурена. За целите на чл. 36, ал. 2, т. 4
|
|
"стоки от същия клас или вид" трябва да бъдат от същата
|
|
страна, от която са остойностяваните стоки.
|
Член 37, ал. 1
|
1. Митническата стойност, определена според разпоредбите на
|
от ЗМ
|
чл. 37, ал. 1, във възможно най-голяма степен следва да се
|
|
основава на предварително определени митнически стойности.
|
|
2. Методите за остойностяване, които се използват при чл. 37,
|
|
ал. 1, следва да бъдат онези, залегнали в чл. 35 и чл. 36,
|
|
ал. 2, но когато има основание да се прояви по-голяма
|
|
гъвкавост, това би било в съответствие с целите и
|
|
постановките на чл. 37, ал. 1.
|
|
3. Като примери за основателна гъвкавост могат да се посочат
|
|
следните:
|
|
а) идентични стоки - изискването идентичните стоки да са били
|
|
изнесени по същото или в приблизително същото време като
|
|
стоките, подлежащи на остойностяване, би могло да бъде
|
|
тълкувано гъвкаво; биха могли да се използват като база за
|
|
митническо остойностяване идентични вносни стоки, произведени
|
|
в страна, различна от страната на износа на стоките,
|
|
подлежащи на остойностяване; биха могли да бъдат използвани
|
|
митнически стойности на идентични вносни стоки, вече
|
|
определени съгласно разпоредбите на чл. 36, ал. 2, т. 3 и 4;
|
|
б) сходни стоки - изискването сходните стоки да са били
|
|
изнесени по същото или в приблизително същото време като
|
|
стоките, подлежащи на остойностяване, би могло да бъде
|
|
тълкувано гъвкаво; биха могли да се използват като база за
|
|
митническо остойностяване сходни вносни стоки, произведени в
|
|
страна, различна от страната на износа на стоките, подлежащи
|
|
на остойностяване; биха могли да бъдат използвани митнически
|
|
стойности на сходни вносни стоки, вече определени съгласно
|
|
постановките на чл. 36, ал. 2, т. 3 и 4;
|
|
в) метод на отчисленията - изискването в чл. 75, ал. 1, т. 1
|
|
на този правилник стоките да са били продадени "в
|
|
състоянието, в което са били внесени" би могло да бъде
|
|
тълкувано гъвкаво; изискването за "90 дни" би могло да бъде
|
|
прилагано гъвкаво.
|
Член 38, ал. 1,
|
1. Има два фактора, които имат отношение при разпределянето
|
т. 2, буква "б"
|
на елементите, уточнени в чл. 38, ал. 1, т. 2, буква "б",
|
от ЗМ
|
върху внасяните стоки - стойността на самите елементи и
|
|
начинът, по който тази стойност следва да се разпредели
|
|
върху внасяните стоки. Разпределението на тези елементи
|
|
следва да се направи по обоснован начин, подходящ за
|
|
обстоятелствата и в съответствие с общоприетите принципи на
|
|
счетоводство.
|
|
2. Що се отнася до стойността на елемента, ако вносителят
|
|
получава елемента от продавач, с който не е свързан по дадена
|
|
цена, неговата стойност е тази цена. Ако елементът е
|
|
произведен от вносителя или от лице, което е свързано с него,
|
|
неговата стойност би била производствената му цена. Ако
|
|
елементът е бил предварително използван от вносителя,
|
|
независимо от това дали е придобит или произведен от такъв
|
|
вносител, първоначалната цена на придобиване или на
|
|
производство следва да бъде коригирана надолу, за да отрази
|
|
неговата употреба и се достигне до стойността на този
|
|
елемент.
|
|
3. Един път определена стойността за елемента, тя е
|
|
необходимо да се разпредели върху внесените стоки.
|
|
Съществуват различни възможности. Например стойността може
|
|
да бъде разпределена върху първата експедиция, ако вносителят
|
|
е съгласен да плати мито върху цялата стойност наведнъж.
|
|
Като друг пример вносителят може да поиска стойността да бъде
|
|
разпределена на определен брой единици, произведени до
|
|
момента на първата доставка. Друг вариант е, ако той пожелае
|
|
стойността да бъде разпределена върху цялата предвиждана
|
|
продукция, при положение че съществуват договори или твърди
|
|
ангажименти за такава продукция. Използваният метод на
|
|
разпределяне ще зависи от документацията, предоставена от
|
|
вносителя.
|
|
4. Като илюстрация на горното вносител предоставя на
|
|
производителя матрица, която да бъде използвана при
|
|
производството на внасяните стоки, и се договаря с него да
|
|
купи 10 000 единици. До времето на пристигане на първата
|
|
доставка от 1000 единици производителят е бил произвел вече
|
|
4000 единици. Вносителят може да пожелае митническите органи
|
|
да разпределят стойността на формата върху 1000, 4000 или
|
|
10 000 единици.
|
Член 38, ал. 1,
|
1. Добавки за елементите, специфицирани в чл. 38, ал. 1,
|
т. 2, буква "г"
|
би следвало да се базират на обективни и т. 2, буква "г",
|
от ЗМ
|
подлежащи на количествена оценка данни. С оглед да
|
|
се намалят до минимум затрудненията и за вносителя, и за
|
|
митническите органи при определянето на стойността, която
|
|
следва да се добави, следва да се използват възможно
|
|
най-пълно данните от търговските записи на купувача, които
|
|
са на разположение.
|
|
2. За онези елементи, доставени от купувача, които са купени
|
|
или взети под наем от купувача, добавката би била стойността
|
|
на покупката или наема. За онези елементи, които са достъпни
|
|
в обществената сфера, не следва да се правят други добавки,
|
|
освен разходите за придобиване на копия от тях.
|
|
3. Лекотата, с която би било възможно да се изчислят
|
|
стойностите, които следва да се добавят, ще зависи от
|
|
конкретната структура и практика на управление на фирмата,
|
|
както и от нейните методи на счетоводство.
|
|
4. Например възможно е фирма, която внася разнообразни стоки
|
|
от няколко страни, да води записите на своя разработващ
|
|
център извън Република България по такъв начин, че да става
|
|
ясно точно колко са разходите, които се падат на даден
|
|
продукт. В такива случаи може да се направи директно
|
|
съответната корекция съгласно разпоредбите на чл. 38.
|
|
5. При друг случай фирма може да води разходите на
|
|
разработващия център извън Република България като общи
|
|
разходи без конкретно отношение към даден продукт. В този
|
|
случай може да се направи съответната корекция съгласно
|
|
разпоредбите на чл. 38 по отношение на внасяните стоки
|
|
посредством разпределение на общите разходи на разработващия
|
|
център върху общата продукция, която ползва разработките на
|
|
този център, и като се прибави този разход на единица
|
|
продукция към всяка единица от вноса.
|
|
6. При отклонения от горните условия ще се налага да се
|
|
отчитат различни фактори при определяне на подходящия метод
|
|
на разпределение.
|
|
7. В случаи, където в производството на въпросния елемент
|
|
участват няколко държави и то продължава известен период от
|
|
време, корекцията следва да се ограничи до стойността, която
|
|
действително е добавена към този елемент извън Република
|
|
България.
|
Член 38, ал. 1,
|
Роялти и лицензни такси, посочени в чл. 38, ал. 1, т. 3,
|
т. 3 от ЗМ
|
могат да включват между другите неща плащания, отнасящи се
|
|
до патенти, търговски марки и авторски права.
|
Член 38, ал. 2
|
Когато няма обективни и подлежащи на количествена оценка
|
от ЗМ
|
данни по отношение на добавките, които се изисква да се
|
|
добавят според разпоредбите на чл. 38, договорната стойност
|
|
не може да бъде определена според разпоредбите на чл. 35.
|
|
Като илюстрация на това, платено е роялти на базата на
|
|
цената при продажбата в Република България на литър от
|
|
определен продукт, който е бил внесен на килограм и е
|
|
приготвен във вид на разтвор след вноса. Ако въпросното
|
|
роялти се базира частично на внесените стоки и частично на
|
|
други фактори, които нямат нищо общо с внесените стоки
|
|
(както когато внесените стоки са смесени с местни съставки и
|
|
не са повече самостоятелно идентифицируеми или когато това
|
|
роялти не може да бъде отделено от специални финансови
|
|
споразумения между купувача и продавача), би било
|
|
несвойствено да се прави опит за добавка за роялти. Впрочем,
|
|
ако сумата на това роялти се базира само на внасяните стоки и
|
|
може да бъде лесно остойностена, добавка към реално платената
|
|
или подлежаща на плащане цена може да се направи.
|
Член 67, ал. 1,
|
Едно лице следва да се смята, че контролира друго,
|
т. 5 от ППЗМ
|
когато първото е в положение законно или оперативно да
|
|
упражнява ограничителни или направляващи въздействия върху
|
|
второто.
|
Член 75, ал. 2
|
1. Когато се използва този метод на остойностяване,
|
от ППЗМ
|
отчисленията, направени за добавената стойност при последваща
|
|
обработка, следва да се основават на данни, подлежащи на
|
|
обективна и количествена оценка, които се отнасят до такава
|
|
дейност. Като основа за калкулацията следва да се използват
|
|
възприети отраслови формули, предписания, методи на формиране
|
|
и друга отраслова практика.
|
|
2. Този метод на остойностяване нормално не би бил приложим,
|
|
когато в резултат на последваща обработка внесените стоки
|
|
губят своята идентичност. При това може да има нива, където,
|
|
въпреки че е изгубена идентичността на внесените стоки,
|
|
добавената стойност на обработката може да бъде определена
|
|
прецизно без неоправдани трудности.
|
|
От друга страна, може да има нива, на които вносните стоки
|
|
запазват своята идентичност, но представляват такава малка
|
|
част от стоките, продадени в страната на вноса, че
|
|
използването на този метод за остойностяване би било
|
|
неоправдано. Предвид горното всяка ситуация от този тип
|
|
трябва да се разглежда конкретно за дадения случай.
|
Член 75, ал. 3
|
1. Като пример за това могат да се посочат стоки, които се
|
от ППЗМ
|
продават по ценова листа, която предоставя изгодни единични
|
|
цени за поръчки на големи количества.
|
|
Продавано
|
Един.
|
Брой на
|
Общо количество,
|
|
количест-
|
цена
|
продаж-
|
продадено по
|
|
во/единици
|
|
бите
|
всяка
|
|
|
|
|
цена
|
|
|
|
|
|
|
1 до 10
|
100
|
10 прод. x 5 един.
|
65
|
|
|
|
5 прод. x 3 един.
|
|
|
11 до 25
|
95
|
5 прод. x 11 един.
|
55
|
|
над 25
|
90
|
1 прод. x 30 един.
|
80
|
|
|
|
1 прод. x 50 един.
|
|
|
Най-големият брой единици, продадени по една цена, е 80, при което единичната цена,
|
|
по която е продадено най-голямото сборно количество, е 90.
|
|
2. Като друг пример за това могат да се разгледат две продажби.
|
|
При първата продажба са продадени 500 единици по цена 95 валутни единици
|
|
всяка. При втората продажба са продадени 400 единици по цена 90 валутни
|
|
единици всяка. В този пример най-големият брой единици, продадени по
|
|
дадена цена, е 500. Поради това единичната цена в най-голямото сборно количество е 95.
|
|
3. Като трети пример може да се посочи следната ситуация, където различни
|
|
където различни количества са продадени по различни цени
|
|
а) Продажби:
|
|
Продадени количества
|
Единична цена
|
|
40 единици
|
100
|
|
30 "
|
90
|
|
15 "
|
100
|
|
50 "
|
95
|
|
25 "
|
105
|
|
35 "
|
90
|
|
5 "
|
100
|
|
б) Общо:
|
|
|
|
|
|
Общо продадени количества
|
Единична цена
|
|
65
|
90
|
|
50
|
95
|
|
60
|
100
|
|
25
|
105
|
|
В този пример най-големият брой единици, продадени по определена цена, е 65. Поради това единичната цена в най-голямото сборно количество е 90.
|
|
|
Приложение № 8 към чл. 65, ал. 2
Прилагане на общоприети счетоводни принципи за определянето на митническа стойност
1. "Общоприети счетоводни принципи" означава признато съгласие или съществена поддръжка от страна на властите в дадена страна за определено време за това, кои икономически ресурси и задължения следва да бъдат осчетоводявани като активи и пасиви, кои промени в активите и пасивите следва да бъдат осчетоводявани, как активите и пасивите и промените в тях следва да бъдат измервани, коя информация следва да бъде разкривана и как следва да бъде разкривана и кои финансови отчети следва да бъдат изготвяни. Тези стандарти може да бъдат както широки напътствия за общо приложение, така и конкретни практически указания и процедури.
2. За целите на прилагането на разпоредбите за определяне на митническа стойност митническите органи следва да използват информация, изготвена по начин, съответстващ на общоприетите счетоводни принципи в страната, която съответства на разглеждания член в конкретния случай. Например определянето на обичайната печалба и общите разходи според разпоредбите на чл. 75, ал. 1, буква "a" от този правилник би следвало да се направи, като се използва информация, изготвена по начин, съответстващ на общоприетите счетоводни принципи в Република България. От друга страна, определянето на обичайната печалба и на общите разходи според разпоредбите на чл. 36, ал. 2, т. 4 от закона би следвало да се направи, като се използва информация, изготвена по начин, съответстващ на общоприетите счетоводни принципи в страната, в която е произведена стоката. Като следващ пример определянето на елемент по чл. 38, ал. 1, т. 2, буква "б" от закона, предприето в Република България, би следвало да се направи, като се използва информация, изготвена по начин, съответстващ на общоприетите счетоводни принципи в Република България.
Приложение № 9 към чл. 93, ал. 1
(Отм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.)
Приложение № 10 към чл. 98, ал. 1
ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА СТОЙНОСТТА ДС-1
|
|
|
1. ПРОДАВАЧ (наименование и адрес)
|
БЕЛЕЖКИ НА МИТНИЦАТА
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
2. а) КУПУВАЧ (наименование и адрес)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
б) ДЕКЛАРАТОР (наименование и адрес)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ВАЖНА ЗАБЕЛЕЖКА
|
3. Условия на доставка
|
|
С подписването и подаването на тази
|
|
|
декларация деклараторът поема отго-
|
|
|
ворност за достоверността и пълно-
|
4. Номер и дата на фактурата
|
|
тата на данните, представени в под-
|
|
|
крепа на същата.
|
|
|
|
5. Номер и дата на договора
|
|
Деклараторът е длъжен при поискване
|
|
|
от митническите
|
|
|
органи да предостави всяка друга
|
|
|
информация или допълнителни докумен-
|
|
|
ти, необходими за определяне на мит-
|
|
|
ническата стойност на стоките.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
6. Номер и дата на приети от митнически учреждения МД-1,
|
Отговорът се
|
имащи отношение към отговорите в клетки 7, 8 и 9.
|
отбелязва с "Х"
|
7. а) Купувачът и продавачът СВЪРЗАНИ ЛИЦА ли са по сми-
|
да не
|
съла на чл. 67, ал. 1 от ППЗМ (при отговор "НЕ" се пре-
|
да не
|
минава към клетка 8)
|
|
в) (Отговорът не е задължителен) Отговаря ли цената
|
|
на внасяната стока на условията на чл. 35, ал. 2,
|
да не
|
т. 2 от Закона за митниците. Ако отговорът по
|
да не
|
буква "в" е "ДА", уточнете на кои условия:
|
|
|
|
|
|
8. а) Съществуват ли други ОГРАНИЧЕНИЯ относно правото на
|
да не
|
разпореждане или на ползване на стоките от купувача,
|
да не
|
освен ограниченията, които:
|
|
- са установени с нормативни актове на РБългария,
|
|
- определят географския регион, в който стоките могат
|
|
да бъдат препродавани, или
|
|
- не засягат съществено стойността на съществените
|
|
стоки?
|
|
|
|
б) Продажбата или цената подчинена ли е на УСЛОВИЯ
|
да не
|
или СЪОБРАЖЕНИЯ, чиято стойност по отношение на
|
да не
|
подлежащите на остойностяване стоки не може да
|
|
бъде определена?
|
|
|
|
Да се посочи видът на ограниченията, условията и
|
|
съображенията:
|
|
|
|
|
|
|
|
В случай че стойността на посочените условия
|
|
или съображения може да се определи, сумата
|
|
да се впише в клетка 11б).
|
|
9. а) Трябва ли купувачът да заплати пряко или косвено
|
да не
|
РОЯЛТИ и ЛИЦЕНЗНИ ТАКСИ като условие за продажбата
|
да не
|
на стоката?
|
|
б) Съществува ли договореност, според която каквато и
|
|
да е част от прихода от всяка следваща ПРОДАЖБА,
|
да не
|
ОТСТЪПВАНЕ ПРАВОТО НА ВЛАДЕЕНЕ или ПОЛЗВАНЕ на
|
да не
|
внасяните стоки от купувача, се връща пряко или
|
|
При отговор "ДА" на поне един от посочените въпроси
|
|
посочете обстоятелствата и ако е възможно, впишете
|
|
сумите в клетки 15 и 16.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ЗАБЕЛЕЖКА КЪМ КЛЕТКА 7
|
10. а) Брой на допълнителните листове
|
1. ЛИЦАТА СЛЕДВА ДА СЕ СЧИТАТ ЗА
|
ДС-2
|
СВЪРЗАНИ, АКО:
|
|
а) са служители или ръководители във
|
б) Място:
|
фирма или предприятие на друто лице;
|
|
б) са законно признати като
|
|
партньори в своята дейност;
|
|
в) са служител и работодател;
|
|
г) някое лице притежава, контролира
|
Дата:
|
или държи, пряко или непряко, 5 на
|
|
сто или повече от дяловете или
|
|
акциите с право на глас в двете;
|
|
д) едното от тях контролира пряко
|
|
или непряко другото;
|
|
е) двете са пряко или непряко
|
|
контролирани от трето лице;
|
|
ж) съвместно контролират пряко или
|
Подпис и печат:
|
непряко трето лице, или
|
|
е) са членовена едно и също
|
|
семейство.
|
|
2. Фактът, че купувачът и продавачът
|
|
са свързани, не е пречка да бъде
|
|
използвана договорната стойност (вж.
|
|
чл. 35, ал. 2 от ЗМ и примерите и
|
|
бележките към тази разпоредба в
|
|
приложение № 7)
|
|
Сподели с приятели: |
