Правна същност и белези



Дата21.12.2017
Размер166.74 Kb.
11.2. Правна същност и белези.

Като иконономически субект, АД е типичната форма на организация на стопанската дейност в страните с модерна икономика, осигуряваща юридически възможности ' за разграничаване на функциониращия, от основния паричен капитал. Главното фактическо предимство на акционерното дружество е възможността от една страна да се окрупнят значителни капитали, а от друга да се предвиди и ограничи отговорността на акционерите до ра.иеоа на притежаваните от тях акции. Това е и едно от основа» чта акционерната форма да бъде предложена от Стопанската и социална комисия при Европейския парламент като търговско дружество на бъдещото делово сътрудничество /Проект на комисията от 1991 година/.

Легалното определение за АД е твърде лаконично. 'Акционерно е дружеството, гласи чл.158 /1/ на ТЗ, чийто капитан е разпредепен на акции, и което отговаря към кредиторите с имуществото си." От това, най- общо следва, че акционерната дружествена форма покрива общите представи за търговско дружество и същевременно има самостоятелна правна физиономия.

Най-важните характеристики на АД, са в следните направления.

- Акционерното дружество е юридическо лице.

Това му качество е безусловно свързано с неговия характер ма търговско дружество, респ. с чл. 63/3/ ТЗ.

- АД има корпоративно устройство.

По начало, това предполага наличието на членствена маса, както при уредяването, така и при функционирането на дружеството. Законът дава възможност да се образува акционерно дружество и от едно лице (ЕАД).

- АД е самостоятелен вид търговец;

В това си качество акционерното дружество притежава всички белези и атрибути, съпътстващи субектите на търговското право, като фирма, седалище, адрес на управление, предмет на дейност и др.

- капитанът на АД е разпределен на равни дялови вноски-акций, като акционерите отговарят за задълженията на АД до размера на притежаваните акции;

Това допринася за прецизиране и разграничаване на имуществените права и задължения на отделните акционери и регулиране отношенията им с дружеството.

- членството в АД възниква с придобиването на акции и се загубва с тяхното прехвърляне;

Това обстоятелство определя характера му на "отворено дружество". Юридически погледнато, придобиването на акции прави приобретателите акционери /съдружници/, но не ги прави съсобственици на дружественото имущество. Това имущество е собственост на самото дружество, като отделна от акционерите юридическа личност. По тази причина, когато един акционер излиза от дружеството, той получава единствено цената за прехвърлените от него акции и никаква част от дружественото имущество. Величината на това имущество, обаче косвено влияе върху формирането на цената на акциите, както на фондовата борса, така и извън нея.

- АД е юридическо лице, отделено от акционерите.

Това е една от най-важните особености на акционерното дружество, което го различава от всички останали търговски дружества. Дружеството не отговаря за задълженията на акционерите, а последните отговарят за задълженията на дружеството до размера на притежаваните от тях акции. Това имуществено разграничаване намира свое изражение и във възможността, при определени условия, акционерното дружество да притежава акции от самото себе си (собствени акции).

Посочените характерни белези, ни дават основание да определим акционерното дружество като търговско сдружение на лица, притежаващо основен капитал, разпределен на дялови вноски /акции/, посредством които съдружниците /акционери/ участват в разпределянето на печалбата, и до размера на които е ограничена тяхната имуществена отговорност.

11.3. Учредяване на акционерното дружество

Учредяването на АД, по правило преминава през четири етапа, всеки от които притежава самостоятелна характеристика и изисквания.



А/ Приемане на устава

Началната фаза е свързана с приемането на устава от учредителите. Това става на специално събрание за образуване на дружеството- учредително събрание. На учредителното събрание присъстват всички лица. които записват акции. Минималният брой ма учредителите, когато дружеството се създава по общия ред, е две физически или юридически лица. Учредителното събрание решава следните въпроси:



а) взема решение за учредяване на дружеството:

б) приема устава:

в) установява размера на разноските по учредяването'

г) избира надзорен съвет, съотв. съвет на директорите. Съществува нормативна възможност АД да бъде учредено

по общия ред от едно лице. В този случай, се изготвя учредителен акт.

Една от най- важните задачи на учредителното събрание е приемането на устава на дружеството. Към основните реквизити на Устава се отнасят:

- фирма, седалище и адрес на управление; - предмет на дейност и срок на учредяване;



- размер на капитала, вид и брой на акциите, правата за отделните класове акции, както и номиналната стойност на една акция;

- органите на дружеството, техния мандат и броя на членовете им;

- начин за разпределение на печалбата;

- начин за свикване на общото събрание;

други условия, свързани | с учредяването, съществуването и прекратяването на дружеството.

По. нормативен път са определени законовите рамки, в които трябва да се вместят най- важните еле менти на устава, като минимален брой акционери, минимален капитал и номинална стойност на една акция и др.



Б) Формиране на капитала

Познати са два начина за формиране на капитала:



1) чрез обявяването на т. н. "публична подписка за акции" /сукцесивен способ/, и

2) чрез разпределянето му между самите учредители /симултантен спососб/.

Задължителният нормативен минимум, независимо от начина на учредяване е 50000 лв.



В) Определяне на първите органи за управление За създаването на АД е нужно и първоначалното конституиране на управленските органи. Търговският закон предвижда две възможни системи, измежду които учредителите могат да избират - едноствпенна и двустепенна. В съответствие с предпочетената система, трябва да бъдат избрани и първите органи за управление При едностепенната система, това е съставът на членовете на Съвета на директорите, а при двустепенната- на Надзорния съвет (който от своя страна избира Съвет на директорите). Статутът на органите, техният брой, състав компетенции и ред на дейност са уредени в устава и в закона

Г) Регистрация на дружеството

Последният етап е свързан с вписването на акционерното дружество в Търговския регистър. За вписване на дружеството в регистъра е необходимо: а) да е приет уставът; 6) да е записан целият капитал; > в) да са внесени най-малко 25% от номиналната, респ. емисионната стойност на всяка акция; г) да са избрани съвет на директорите (надзорен съвет), и д) да са изпълнени останалите изисквания на закона и устава.

Съдът проверява по представените документи начина на приемане и редовността на устава, начина на записване на акции и набиране на капитала, избирането на органите и изпълнението на специалните изисквания от страна на учредителите. В регистъра се представят учредителният протокол и списък на лицата, записали акции при учредяването, удостоверен от СД, респ. УС. За вписване извършването на банкова и застрахователна дейност, дейност на фондова борса, инвестиционен посредник, инвестиционно дружество, управляващо дружество и други дейности, за които е нормативно е предвидено разрешение на държавен орган, е необходимо представянето и на съответното разрешение.

Следва да се прави разлика между "създаване" и "възникване" на АД. Дружеството на практика е създадено след приключване на процеса по разпределяне на акциите, но се смята за възникнало след вписването му в специална партида към съответния регистър. От създаването на дружеството, до възникването му като юридическа личност, извършените от името на дружеството правни действия ангажират акционерите, които са ги извършили, в съответствие с общите разпоредби на гражданското право. Вписването, с необходимите данни и датата на съдебното решение, се обнародва в Държавен вестник.



11.4. 1. Правна същност на акциите

Акцията представлява ценна книга, която удостоверява че нейният притежател /акционер/ участва с нейната номинална стойност в капитала на дружеството.

Акциите могат да бъдат, групирани на основата на различни критерии, най- важни от които са следните:

а) в зависимост от начина на придобиване и прехвърляне поименни и на приносител. Поименните акции се прехвърлят с пълно джиро, като на обратната част на акцията се изписват имената на джиранта и джиратара и се полагат саморъчен подпис на джиранта и датата. Прехвърлянето има сила спрямо дружеството само след като бъде отразено в книгата на акционерите. Акциите на приносител се прехвърлят с тяхното обикновено предаване и като собственик се легитимира техният държател.



б) Р зависимост от.съдържащото се в тях право на глас, акциите биват- със и без право на глас. Единствено притежателите на акции с право на глас имат право да участват в Общото събрание на акционерите. Акциите без право на глас, още се наричат амортизирани. Съществува нормативна забрана повече от половината от акциите да бъдат без право на глас.

в) В зависимост от съдържащите се в тях допълнителни привилегии:- обикновени и привилегировани акции. Привилегиите, най- често имат имуществен характер и са свързани с възможността за получаване на допълнителен или гарантиран дивидент.

Акционерното дружество може да издава и безналични акции при спазването на определени нормативни условия.

В акционерното дружество всички акции се издават с еднаква номинална стойност, независимо от вида им. Акциите по начало са неделими, но те могат да бъдат притежавани и в съсобственост. Акциите могат да бъдат издавани в купюри от по 1, 5, 10 и кратни на 10 акции.

Всяка акция притежава определена стойност, която според смисъла, вложен в нейната същност, може да има различно значение:



а) номинална- обозначена е на самата акция и съставлява съответна част от капитала на дружеството;

б) емисионна- стойността, по която се придобиват акциите при тяхното първоначално или последващо емитиране. Тази стойност не може да бъде по- малка от номиналната, като разликата между двете стойности (ажио) обикновено се използува за покриване на разходите, свързани с емитирането. Разликата между номиналната и продажната стойност на новите акции може да бъде отнесена и във фонд "Резервен", който дружеството е задължено да образува и поддържа.

в) пазарна (борсова). По същество, става дума за реалната стойност на акцията, по която тя може да бъде продадена. Тя е обвързана с ефективната дейност и имущественото състояние на акционерното дружество. От това следва, че тази стойност може да бъде над и под номинала.

Всяка акция дава право на един глас в Общото събрание на акционерите, право на дивидент и право на ликвидационна квота.

Всеки акционер може да се разпорежда с притежаваните от него акции, само след изплащане на тяхната стойност. При закупуване на акции от новите емисии, приобретателите са длъжни да внесат пълния размер на стойността на акциите. Срещу направените вноски за сметка на записаните акции, акционерите получават временно удостоверение. Впоследствие, срещу представяне на това удостоверение, акционерът получава и съответните акции.

Основните реквизити на акцията са следните:

- означението "акция", респ. съответния брой акции за купюра с повече акции; - номер на купюрата и поредни номера на включените в нея акции; - фирмата и седалището на АД:

- размера на капитана; - общия брой на акциите единичната им номинална стойност и купюрния строеж купоните и техния падеж;



- подписите на две лица, които могат да задължават дружеството.

11.5. Управление на акционерното дружество Системата от органи за управление на АД следва класическата пирамидална схема, използувана при корпоративните юридически лица, с някои особености. За разлика от всички използувани досега у нас модели, в Търговския закон е възприета диференцирана схема, предоставяща на учредителите на АД правото на избор между едностепенна и двустепенна система на управление. И при двете системи съществува еднакъв орган- общо събрание на акционерите. При едностепенната система, освен, него съществува само един орган /затова тя е едностепенна/- Съвет на директорите, а при двустепенната, има два съвета- Управителен съвет и Надзорен съвет. В това отношение, нашето право следва решението, което .дава френското право и се отдалечава от германския вариант, при който задължително съществуват три органа- общо събрание, надзорен съвет и управителен съвет.

Ще .разгледаме последователно общите правила, за двете системи, и особеностите при всяка една от тях.



11.5. 1. Общо сьбрание на акционерите

Общото събрание на акционерите /ОС/ включва само акционерите, притежаващи акции с право на глас, които участвуват в него лично или чрез представител. Членовете на различните видове съвети вземат участие в работата на Общото събрание без право на глас, освен ако не са акционери.

Компетентността на ОС произтича от закона и устава на дружеството, и включва решаването на определен кръг въпроси от дейността на АД. Най- важните от тях са:

1. Изменяне и допъпванв устава на дружеството.

2. Увеличаване и намаляване на капитана.

3. Преобразуване и прекратяване на дружеството.

4. Избиране и освобождаване членовете на Съвета на директорите, респ.НС и определяне на възнаграждението им.

5. Назначаване и освобождаване на дипломирани експерт-счетоводитепи.

6. Одобряване на годишния счетоводен отчет след заверка от назначените експерт-счетоводители.

7. Решаване издаването на облигации.

8. Назначаване ликвидаторите при прекратяване на дружеството, освен в случаите на несъстоятелност.

9. Освобождаване от отговорност членовете на Съвета на директорите, реел. на НС и УС.

10. Решаване на всякакви други въпроси от неговата компетентност, предвидени в Търговския закон и Устава.

Общото събрание се провежда най-малко веднъж годишно, като оторизиран за свикването му е Съветът на директорите, респ. Управителният съвет. Първото общо събрание трябва да бъде проведено до 18 месеца от учредяването. ОС може да бъде свикано и по искане на акционерите, притежаващи поне 1/10 от капитала. Ако в срок от един месец искането на акционерите не бъде удовлетворено, Окръжният съд по седалище на дружеството свиква Общото събрание, или овластява акционерите, поискали свикването, или техен представител, да свика събранието.

Свикването се извършва чрез покана, обнародвана в Държавен вестник. Ако няма издадени акции на приносител, Уставът може да предвиди свикването да става само с писмена покана Поканата съдържа задължителните реквизити, посочели в чл. 223 /4/ (фирма и седалище на дружеството; място, дата и час на събранието; вид на общото събрание съобщение за предвидените в устава формалности, които трябва да бъдат изпълнени за участие в събранието и за упражняване правото на глас).

Срокът за провеждане на Общото събрание не може да бъде по- малък от 30 дни от датата на обнародването на поканата Писмените материали, свързани с дневния ред на Общото събрание се поставят на разположение . на акционерите в деловодството на дружеството най-късно до датата на обнародването, респ. поканите за свикване на Общото събрание При поискване, те се предоставят на всеки акционер безплатно.

Акционерите трябва да се легитимират с притежаваните акции, временни удостоверения или с депозитен сертификат издаден от банка, в която са депозирани акциите им. Всеки акционер има право да упълномощи с писмено пълномощно лице, което да го представлява на Общото събрание, като няколко акционери могат да упълномощят общ представител.

За провеждане на Общото събрание Уставът обикновено определя необходим минимален кворум. При липса на кворум се насрочва ново заседание в срок до един месец и то е законно, независимо от ' представения на него капитал (чл.227 ТЗ). В теорията, тази хипотеза е известна като правило на спадащия кворум.



Решенията на Общото събрание се приемат с обикновено мнозинство от представените акции, освен ако в Устава или в закона не е предвидено друго. Решенията на Общото събрание влизат в сила незабавно, освен ако за действието им не бъде определен друг срок.

Протоколите от Общото събрание се подписват от председателя и секретаря на събранието и от преброителите на гласове и се подшиват в специална книга.

11.5.2. Общи правила за съветите

Членовете на съветите се избират за срок до 5 години, като могат да бъдат преизбирани без ограничения. Членовете на първия съвет на директорите, респ. надзорен съвет, се определят за срок до три години. Член на съвет може да бъде само дееспособно физическо лице, освен ако Уставът не разпорежда друго. Съставът на съвета се определя от устава, но не може да противоречи на нормативно установените лимити- от 3 до 9 за съвета на директорите и управителния съвет, и от 3 до 7 за НС.

Дружеството се управлява и представлява от Съвета на директорите, респ. от Управителния съвет, които могат да възложат представителството на един или няколко от своите членове имената на които се описват в Търговския регистър и се обнародват. Няма нормативни препятствия едно и също лице да бъде изпъпнитепен член и същевременно Председател на съответния съвет.

Компетентността на съветите обикновено се опредепя в устава на дружеството. Съветите могат да вземат решения ако присъствуват най-мапко половината от членовете им лично или представлявани от друг член на съвета.

Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите, освен ако уставът не предвижда нещо друго. При вземането на някои решения се изисква предварителното съгласие от Надзорния съвет, респ. приемането им става с единодушие от съвета на директорите при едностепенната система. Тези случаите са посочени в чл. 236 (1) ТЗ.

Членовете на съветите имат еднакви права и задължения независимо от вътрешното разпределение на функциите между членовете на съвета и разпоредбите, с които се предоставя право на управление на изпълнителните членове;

Членовете на съветите са длъжни да изпълняват задълженията си в интерес на дружеството и да пазят тайните на дружеството и след като престанат да бъдат членове на съответния съвет. Те отговарят солидарно за виновно причинените на дружеството вреди. '

11. 5. 3. Двустепенна система

При нея, оперативното управление се съществява от Управителния съвет, като неговите членове се избират от Надзорния съвет, който определя и тяхното възнаграждение и може по всяко време да ги смени. Едно и също лице не може да бъде едновременно член и на двата съвета.

Най- малко веднъж на три месеца УС докладва за дейността си пред НС, както и го уведомява периодично за всички новонастъпили обстоятелства, от съществено значение за дейността на дружеството. Надзорният, съвет, от своя страна, се отчита пред Общото събрание.

Заседанията на двата съвета се свикват и се ръководят съответно, от техния председател.

За начина на функциониране на съветите и за техните компетенции, се приемат вътрешни правилници от тях самите.

V). 5.4 Едностепенна система

При нея, ЛД се управлява и представлява от съвет на директорите, който избира от своя състав председател и заместник-председател. За дейността си, СД приема правилник, в който се определя редът на дейност, компетенциите, и разпределението на функциите измежду членовете на съвета.

Съветът на директорите се събира на редовни заседания най-малко веднъж на три месеца, за обсъждане състоянието и развитието на дружеството и решаване на конкретни въпроси от неговата компетентност.

11.6. Прекратяване и ликвидация Акционерното дружество се прекратява:

а) по решение на Общото събрание на акционерите;

б) с изтичане на срока, за който е образувано;

в) при обявяването му в несъстоятелност;

г) с решение на съда по регистрацията но иск на прокурора, ако дружеството преследва забранени от закона цели,

д) когато капиталът спадне под изискуемия минимум в течение на една година;

е) в други случаи, предвидени от закона или в устава.

В случаите на б. "д", ако Общото събрание на акционерите не вземе решение за прекратяване, се прилага редът по б. "г", предвиждащ съдебно решение. С решение на ОС на акционерите, дружеството може да се преобразува в дружество с ограничена отговорност, като съдружниците придобиват дялове пропорционално на притежаваните от тях акции.

Реорганизацията и прекратяването, съответно смъртта и поставянето под запрещение на акционери, не е основание за прекратяване на дружеството.

Ликвидацията на дружеството се извършва след неговото прекратяване по нормативно установения ред.


Глава дванадесета

КОМАНДИТНО ДРУЖЕСТВО С АКЦИИ



12,1. Обща правна характеристика

Командитното дружество с акции /КДА/ съчетава елементи на командитното и акционерното дружество, с надмощие на капиталовия елемент. По тази причина нормативно е предвидено.

че за него се прилагат съответните разпоредби за акционерното дружество, доколкото законът не разпорежда нещо специално.

Исторически, КДЛ се /появява като разновидност на обикновеното командитно дружество. Преследваните цели, от една страна са свързани с привличане на повече капитали, а от друга с ангажирането на личната отговорност на лицата, управляващи тези капитали и дружествените работи. Това обяснява и ограниченото му използуване днес, при наличие на далеч по- надеждните капиталови структури на АД и ООД, а и възможността неограничената отговорност да бъде ангажирана чрез други правни способи.

По правната си същност, КДА представлява обединяване на две групи лица, като едните /комплементари/ отговарят за задълженията на дружеството солидарно и неограничено, а другите /командитисти- акционери/, отговарят до размера на направените от тях вноски, за които са издадени акции.

Различията, в статута на двете групи съдружници предопределят и всички останапи специфики, свързани с учредяването, управлението и начина, на разпределяне на печалбата.



12. 2. Учредяване на дружеството

Учредяването на КДА става от комплементарите, които, в качеството си на учредители изработват дружествен устав, и това дава основание КДА да бъде отнесено към уставния тип търговски дружества.

За разлика от акционерното дружество, тук е невъзможен симултантният способ за учредяване, с разпределяне на капитала между учредителите, тъй като такива могат да бъдат само неограничено отговорни съдружници. По тази причина, учредяването може да бъде извършено само чрез подписка, като из кръга на лицата, участвали в подписката, комплементарите избират акционерите. Съществува законово изискване минималният брой на командитистите да не бъде по- малък от три, и това е единственото задължаващо комплементарите условие за техния избор.

Капиталът на дружеството се набира единствено по пътя на подписката, като неограничено отговорните съдружници не са задължени да участват с дялови вноски. / В тази връзка, съществувалото по ТЗ /до неговата промяна от 1993 год./ изискване, комппементарите да участват с поне 1/10 от капитала, бе лишено и от формална правна логика. Няма пречка това да стане, но не в топа е смисълът на съществуването на дружеството/. Минималният размер на капитала в разпоредбите за КДА не е определен, и това означава, че ще бъдат приложени съответните правила за акционерното дружество. Следователно, това означава че минималният му размер трябва да бъде поне 50000 лева

Интересна комбинация се получава когато неограничено отговорен съдружник придобие и качеството на акционер при закупуване на акции от дружеството ако уставът на дружеството допуска това. В този случай комплементарът ще ползува единствено, имуществените права, свързани с получаването на дивидент и ликвидационна квота, съразмерно с притежаваните 'акции. Пълноценни лични права, свързани с участие в Общото събрание на дружеството, комплементарът не ще получи, тъй като в него право на глас имат само акционерите, които не са неограничено отговорни съдружници. Комплементарите имат само съвещателен гпас.

Фирмата на дружеството трябва да съдържа означението "командитно дружество с акции", или "КДА". Не съществува изискване в нея да бъде включено име на неограничено отговорен съдружник, което едва ли е най- удачното нормативно разрешение.

12. 3. Управление на КДА

Управлението на дружеството се осъществява по едностепенната система за управление на АД, като са в сила разгледаните вече за тази система правила и принципи. Съществуват, обаче, и важни особености, които заслужава да бъдат отбелязани.

На първо място съществува диференциране на участието на двете категории съдружници в двата управленски органа, командитистите участват в Общото събрание на акционерите, а комплементарите формират Съвета на директорите. И тъй като минималният брой на членовете на СД е три, това означава че и комплементарите трябва да бъдат най- малко трима /т. е. минималният брой съдружници в КДА е три ппюс три, или общо шест/. Формално погледнато, броят на комплементарите не, би могъл да надхвърля 9, защото тълкуването на чл. 258.ТЗ показва, че всички неограничено отговорни съдружници трябва да влязат в състава на СД. На практика обаче, проблем не съществува, тъй като тази цифра далеч надхвърля оптималния брой комплементари, който обикновено не е по- различен от минималния.

Втората особеност на управлението иа КДА, е свързана с обстоятелството, че единствено неограничено отговорните съдружници определят съдържанието на дружествения устав. По такъв начин, естествено е да се предположи, че ключовите правомощия ще бъдат предвидени за оперативния орган- Съвета на директорите, а не както е при останалите търговски дружества, за Общото събрание.

На трето място, разпределянето на печалбата извършват неограничено отговорните съдружници, като командитистите (акционери) получават дивидент, съобразен с притежаваните от тях акции.



И на последно място, прекратяването и реорганизацията на дружество стават по решение на комплементарите, които по правило са и ликвидатори на дружеството.

Съгл. чл. 260 от ТЗ, ликвидационният; дял на всеки съдружник се определя съразмерно с вноските му в дружеството. Тази формула, обаче, не е особено справедлива за неограничено отговорните съдружници, които по правило участват в дружеството без дялови вноски. Въпросът обикновено се третира в по-благоприятна за комппементарите насока, в Устава; на дружеството.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница