Право и държава – единство и взаимодействие Увод
Изтегляне 12.41 Kb.
|
1 2
Държавата и правото|
Право и държава – единство и взаимодействие Увод Безспорно правото е едно от най-големите постижения на човешката мисъл. То е резултат от желанието на обществото да намери противодействие на произвола и хаоса в човешките взаимоотношения и да въведе определен ред и стабилност в тези отношения, да закрепи и защити определени човешки ценности. Теза Правото възниква още в древността и е тясно обвързано с появата на първите държавни образувания. Право и държава са взаимносвързани и взаимнообусловени. Правото създава подреденост и законност във всички аспекти на социалното битие, като така гарантира функционирането на държавата. Тя от своя страна чрез властовите елементи обезпечава съществуването на правопорядъка. Изложение Историята на правото е тясно свързана с историята на цивилизацията. Правото възниква в Древен Египет и Месопотамия. В Египет в 3-то хилядолетие пр.н.е. е създаден граждански кодекс от 12 книги, които обхващат различни аспекти на социалния живот. През 2200 г.пр.н.е. в Древен Шумер е създаден първият законник. През 1760 г.пр.н.е. цар Хамурапи доразвива и систематизира вавилонското право и го записва върху камък. Поставя копия на законите си из цялото Вавилонско царство, за да се виждат от всички поданици. Тези плочи (стели) са известни като „Законника на Хамурапи“. На една от плочите има фреска, изобразяваща месопотамския бог Шамаш, който диктува законите на цар Хамурапи, чрез което се внушава божествения произход на писаните правила. Старият Завет на Библията също съдържа морални императиви и препоръки за устройство на обществото. В Древна Индия в 3 в. пр.н.е. възникват сборници с обществени, религиозни и морални норми, наречени законите на Ману. В древногръцкия полис Атина е застъпено демократичното устройство, при което гражданите широко се включват в управлението на града-държава. И въпреки, че в древногръцка Атина няма наука за правото, атиняните разграничават три вида закони: божествени, човешки и обичаи. Най-голямо развитие юриспруденцията получава в Древен Рим. Юриспруденцията е теорията, философията и съвкупната наука за правото. Римското право е силно повлияно от гръцката философия, но професионални юристи изработват детайлни разпоредби, които през вековете се адаптират към променящата се социална обстановка. При императорите Теодосий Втори и Юстиниян Първи римското право е систематизирано в кодекси. Институтите на Римското право се използват и до днес и латинският език е основа на съвременната юридическа фразеология. През Средновековието се наблюдава замяна на кодексите от обичайното право и прецедентите. Но през 11 век средновековните учени започват да преоткриват и изучават римското право и адаптират неговите концепции. В средновековна Англия кралските съдии развиват съвкупността на прецедента и по-късно на основата на прецедента се развива общото право, т.нар. Common law. Наполеоновият кодекс и германският граждански кодекс, за разлика от английското право на прецедента, развиват във Франция и Германия гражданското право. То се различава от английското право, което е съществувало в огромни сборници от прецеденти, а в Германия и Франция нормите на гражданското право се излагат в малки книжки, които могат лесно да се разпространяват между съдиите и да се прилагат. В обобщение на тези кратки исторически бележки може да се заключи, че нуждата от право, от писани закони за регулиране на обществените отношения датира още от древността и еволюира заедно с развитието на държавната организация. Съществуват различни теории за възникването на правото. Според договорната теория правото е резултат от обществения договор, от постигане на съгласие между хората и налагане чрез договор на определени правила, задължителни за всички. Тази теория е популярна през Ренесанса. Тя се опитва да обясни задължителния характер на правото чрез понятията за обща народна воля и народен суверенитет. Според божествената теория правото е резултат или следствие от Божията воля. Тази теория датира от дълбока древност. Тя обяснява задължителния характер на правото чрез авторитета на Бога. Най-голямо развитие тези схващания получават в трудовете на философите Свети Августин и Свети Тома. Според теорията за правото като средство за принуда от друга страна, правото е възникнало за налагане едностранно на волята на по-силния икономически и физически субект над по-слабия. По силата на това учение държавната власт упражнява диктат върху членовете на обществото чрез правото. Недостатък на теорията е, че тя не отчита социалната функция на правото. Икономическа теория развива идеята, че правото възниква в резултат на икономическото развитие на обществото. Търговските отношения се нуждаят от регулиране чрез норми и правила, които да имат принудителен или задължителен характер. Тази теория разглежда правото като продукт на икономическата необходимост, като следствие от размяната на стоки и блага и като средство за защита на собствеността. Недостатък на тези идеи е, че не се отчитат другите неикономически функции на правото, защото то регулира не само икономическите отношения, но и един много по-широк спектър от социални, политически, културни, личностни и прочее зависимости и връзки. По въпроса кое е възникнало първо – държавата или правото, в науката няма единно становище. Формирани са три теории. Според едната първо възниква държавата, а правото е следствие на държавната организация. Тази теория третира правото като зависимо от държавната власт и като инструмент, който се използва от държавната власт за постигане на определени цели. Според тази теория правото има второстепенна роля. Другата теория гласи, че двете явления възникват паралелно и са продукт на едни и същи политически, икономически, обществени фактори. Според нея държавата и правото са равностойни величини. Третото учение прогласява, че правото възниква преди държавата и появата му е свързана с търсенето на справедливост, а оттук и с налагането на наказания, с разпределянето на средствата за производство, разпределянето на продуктите за потребление. След появата на съвременните държави възниква едно ново право, което е одобрено и признато от политическата власт и на него започват да се подчиняват всички правни субекти (държавни органи, стопански организации, граждани). Въз основа на тези теории могат да бъдат изведени предпоставките за възникването на правото. Институционална предпоставка е възникването на държавата като институция. Икономическа предпоставка е разделението на труда, размяната на стоки и услуги, навлизането на стоково-паричните отношения и защитата на частната собственост. Групата на социалните предпоставки включва разслоението на обществото на различни класи и прослойки. Не бива да се забравят и духовните предпоставки, които включват идеята на хората сами по разумен начин да се самоуправляват и да организират ред в битието си. Според съвременните възгледи, възникването на правото не може да се разглежда отделно от възникването на държавата. Това е двустранен процес. Държавата е властнически и правово организирана общност. Тя се формира въз основа на общи правила за поведение на базата на правов ред. Държавата предполага съществуването на правов ред. От своя страна правото съществува, за да гарантира функционирането на държавата. Така те са взаимно свързани и обусловени. Според древноримските юристи „Ius est ars boni et aequi” – правото е изкуство за доброто и справедливото. Тези думи издигат правото до нивото на нравствена парадигма. Правото е изкуство, защото този, който създава правните норми трябва така да уреди обществените отношения и да ги съобрази с идеята за социална справедливост, че в крайна сметка да се получи добър и справедлив за всички ред. А добър и справедлив може да бъде само онзи ред, който се възприема от широките маси, от мнозинството, има авторитет, и способства за разгръщане на социалната активност на индивидите. Днес приемаме, че правото е един от основните социални и обществени регулатори. Правото регулира поведението на лица, които се наричат правни субекти, чрез намиращите се в него правни норми – предписания за извършване или въздържане от извършване на определени действия, дейности и постъпки. Съвременната наука определя правото като стройна система от общи правила за поведение, които се създават от определени държавни органи и чието изпълнение се гарантира от други държавни органи. От това определение бихме могли да направим няколко извода. Правото е неразделно свързано с държавата. Право и държава са генетично обусловени. Правото се създава от определени държавни органи, за да обезпечи функционирането на самата държава, а изпълнението на правните норми се гарантира от други държавни органи. Правото е система, съвкупност от норми. Това са общи, валидни за всички правила за поведение, които регулират всички сфери на обществения живот. От дефиницията за право стигаме до идеята за разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Трите власти са независими една от друга, но и взаимно обвързани. Между тях трябва да има баланс. Този баланс е основание една държава да се определи като правова. Правовата държава е тази, която се основава на гражданското общество и пазарната икономика, зачита върховенство на закона, признава и гарантира основните права и свободи на гражданите. Можем да изведем и двете основни функции на правото: регулативна и санкционна. Правото регулира и регламентира обществените отношения: икономически, политически, социални, културни, религиозни и др. Но то също така има за цел да предотврати и коригира неправомерното отклонение на реалните обществени отношения от тяхното нормативно уреждане, има за задача да коригира и санкционира неправомерното поведение и да изпълни целите на генералната и специалната превенции. Изтегляне 12.41 Kb. Сподели с приятели:
|
1 2