Предговор 2
Изтегляне 275.08 Kb.
|
| ДЕТСКИ БОЛЕСТИ
Половината от пациентите ми са деца. Ако детето е вече голямо, аз работя директно с него. Винаги ми е приятно да наблюдавам как с оздравяването на детето се променят самите родители. Работата с децата е по-лека и интересна. Мисленето им още не е обременено - не е ангажирано с дребни всекидневни грижи и различни забрани. Те са много възприемчиви и вярват в чудеса. Ако детето е още съвсем малко, аз работя с родителите му. Когато родителите започнат да се променят, детето оздравява.' Вече отдавна е установено, че на информационно-енергийно, полево ниво родителите и децата са едно цяло. Възрастните често ме питат: „Докторе, как детето може да разбере за нашите взаимоотношения, ако ние ги крием от него? Ние не се караме и не спорим пред него." Не е задължително детето да вижда и чува родителите си. В подсъзнанието си то носи пълна информация за родителите си, за техните чувства и мисли. То просто знае всичко за тях. Само че не може да изрази с думи чувствата си. Затова боледува или се държи странно, ако родителите му имат някакви проблеми. Много от вас са чували израза: „Децата отговарят за греховете на родителите си." Това наистина е така. Всички болести на децата са отражение на поведението и мислите на техните родители. Много е важно да сте наясно с това. Родителите могат да помогнат на детето си да оздравее, като променят мислите и вярванията си, поведението си. Веднага обяснявам на родителите, че те нямат никаква вина за болестта на детето си. Вече писах, че болестта изобщо трябва да се възприема като сигнал. А болестта на детето - като сигнал за цялото семейство. Децата са бъдещето на родителите си и отражение на техните взаимоотношения. По реакцията на децата можем да си направим извод за това дали ние, възрастните, действаме правилно. Болестта на детето е сигнал за родителите. Нещо в отношенията им не е наред. Време е да се изясните и със съвместни усилия да постигнете мир и хармония в семейството. Болестта на детето е сигнал за бащата и майката, че те самите трябва да се променят. Какво правят родителите, когато детето им се разболее? Нима възприемат болестта като сигнал за себе си? Съвсем не. Родителите тъпчат детето с лекарства, като потискат сигнала. Подобно сляпо отношение към болестта на детето утежнява положението, тъй като болестта не изчезва, а продължава да руши фините полеви структури на детето. Децата сами избират родителите си. Но и родителите сами избират децата си. Вселената подбира за всяко дете съответните родители, които най-много му подхождат. Детето е отражение на бащата и майката. В него присъстват и се развиват мъжкото и женското начало на Вселената. В подсъзнанието на детето се отразяват мислите, емоциите и чувствата на родителите. Бащата олицетворява мъжкото начало на Вселената, а майката - женското. Ако мислите им са агресивни и разрушителни, детето не може да обедини двете начала, а и не знае как да стори това. Тогава то напомня за себе си или чрез странното си поведение, или с болести. Затова от отношенията на родителите един към друг, към себе си и към заобикалящия ги свят зависи здравето и личният живот на тяхното дете. Ще дам пример. Едно съвсем малко дете започнало да страда от епилепсия. То получавало пристъпи много често. В подобни случаи медицината е безсилна. Лекарствата само влошават състоянието. Родителите търсели помощ от народни лечители, знахарки. Но постигали само временен ефект. На първия сеанс при мен детето дойде с баща си. - Вие сте много ревнив човек - обясних аз на бащата. - А ревността носи в себе си мощен заряд от подсъзнателна агресия. Когато взаимоотношенията със съпругата ви са били на прага на разпадането, не сте възприемали ситуацията като създадена от Господ и от вас, не сте се опитали да промените нищо в себе си, а сте изпитвали невероятна агресия. В крайна сметка, синът ви от първия брак е станал наркоман, а това дете от втория брак получава епилептични пристъпи. Болестта на детето блокира подсъзнателната ви програма за унищожение на жените и себе си. Изтегляне 275.08 Kb. Сподели с приятели:
|