Предговор 2
Изтегляне 275.08 Kb.
|
| Първо. Трябва да поемете отговорност за живота си, за болестта си и за здравето си.
Второ. Необходимо ви е силно желание да живеете. И най-важното - да решите за какво. Помислете за целта и смисъла на живота си. Трето. Трябва да освободите съзнанието си от всичко чуждо. От негативните мисли, емоции и черти от характера, които ви водят към смъртта. Започнете да работите върху себе си. Обърнете внимание не само на стереотипа си на мислене. Променете и начина си на живот: храненето, работата, физическата активност. Внесете в живота си живото, светлото, радостното начало. Има специални техники за активна визуализация, които се използват в съвременните ракови центрове. Сега се събират все повече и повече сведения и примери за успешно лечение на ракови заболявания. Всички са чували за писателя Солженицин, на който лекарите му открили рак. Но той успял да преодолее болестта. Мисля, че в това отношение му е помогнала неговата творческа дейност. Той успял да изрази в книгите си чувствата, които буквално го „изяждали". Има и други известни примери. Ще цитирам един откъс от книга на Луиза Хей, в която .се описва историята на нейната болест и успешното й лечение. „...Един прекрасен ден ми откриха рак. Ракът се появи при мен по женски, в областта на влагалището. Изпаднах в паника. Въпреки че работата ми беше свързана с оказването на помощ на хората, аз разбирах, че ми се предоставя уникална възможност да изпитам принципите, които проповядвах, на свой гръб. В края на краищата аз самата бях написала книга за това, че ракът е просто натрупана обида и че ако се избавим от нея, болестта може да бъде преодоляна. Разбирах, че още не бях успяла да се справя с натрупаните в детството обиди и в този смисъл ми предстоеше много работа. Думата „неизлечимо" лично за мен означава само едно: това е състояние, което не може да бъде излекувано по традиционния начин. Затова трябва буквално да се потопим във вътрешното си „аз", за да намерим начин за лечение. Ако се бях съгласила да ми направят операция и не бях направила нищо, за да преодолея старите убеждения, лекарите щяха да продължат да режат бедната Луиза, докато от нея не останеше нищо. Ако се бях съгласила на операция и освен това бях променила начина си на мислене, който бе провокирал рака, болестта нямаше да се върне при мен. Ако ракът или някаква друга болест се повтарят, мисля, че проблемът не е в това, че не са били премахнати изцяло. Причината е, че човек не е променил нищо в съзнанието си и по такъв начин отново е създал същата болест, макар, може би, и в друга част на тялото. Също така вярвах, че ако прочистя психологическото си поле, операция няма да ми е необходима. Казах на лекуващия лекар, че в този момент нямам пари за операция, а той на свой ред ми съобщи, че са ми останали само три месеца живот. Веднага се захванах за работа. Започнах много да чета за нетрадиционните начини на лечение. Отидох в специализиран здравен магазин и си купих всички книги за рака. В библиотеката прочетох всичко, което можах да открия за тази болест. Особено ме заинтересува науката за кожните рефлекси. Мислех да се свържа с някой, който се занимава с това. Веднъж отидох на една лекция. Обикновено обичам да съм отпред, но този път седнах по-назад. Към мен се приближи един човек и седна до мен. Оказа се, че именно това беше човекът, когото аз търсех (занимаваше се с кожни рефлекси). Той започна да ме посещава в дома ми три пъти седмично и много ми помогна. Също така добре разбирах, че трябва да се науча да се обичам и уважавам много повече. В детството си получавах много малко любов и никой не ме бе научил как да се обичам. Просто бях възприела отношението към мен с постоянните критики и това се превърна в моя втора природа. Когато започнах да работя в Църквата на религиозната наука, разбрах колко е важно да одобряваме постъпките си. Но аз постоянно отлагах всичко за утре, на принципа „От утре съм на диета." Отначало ми беше невероятно трудно да кажа на отражението си в огледалото: „Луиза, обичам те. Аз наистина те обичам." Въпреки че бях решила да продължа упражненията пред огледалото и бях открила, че сега вече възприемах по друг начин ситуации, в които преди обикновено се чувствах унизена. И така, стана ми ясно, че не тъпча на едно място. Най-трудното за мен беше да престана да обвинявам другите. Да, аз имах трудно детство и всички ме обиждаха психически, физически и сексуално. Но това беше толкова отдавна и по никакъв начин не оправдаваше отношението ми към себе си сега. Аз буквално изяждах тялото си чрез рака, защото не можех да простя. Намерих си добър психиатър и с негова помощ започнах да освобождавам натрупалия се в мен гняв. Удрях по възглавници и крещях яростно. Това в определена степен ме прочисти. После, благодарение на откъслечните спомени на родителите ми за тяхното детство, си изградих някаква представа за него. И изпитах безумно съжаление към тях. Вината им за всичко, което бях преживяла, започна да се разтваря. Освен всичко това, намерих и добър лекар-диетолог, който ми помогна да освободя организма си от натрупваните в течение на години отпадъчни продукти. Той ми изготви строга диета, която се състоеше само от зелени зеленчуци. През първия месец три пъти в седмицата прочистваха дебелото ми черво. Не ми направиха операция и след шест месеца лекарите бяха принудени да ми съобщят, че ракът ми е напълно излекуван (нещо, което аз и сама вече знаех). Сега вече от собствен опит знам, че всяка болест може да бъде излекувана, стига да искаме да променим мислите си, убежденията си и да действаме в съответната насока. Понякога най-голямата трагедия се превръща в щастие за нас. Не можете да си представите до каква степен ме промени болестта. Аз напълно преосмислих ценностите си. Започнах да възприемам живота по друг начин и повече да ценя нещата, на които не бях придавала никакво значение, преди да се разболея..." Изтегляне 275.08 Kb. Сподели с приятели:
|