Предговор 2
Изтегляне 275.08 Kb.
|
| - Какво трябва да направим1? - попита бащата на детето.
- Детето може да оздравее само благодарение на едно нещо - да преодолеете ревността си. - Но как? - попита мъжът. - Можете да направите това само ако се научите да обичате. Да обичате себе си, жена си, децата си. Ревността не е любов. Тя е признак на неувереност в себе си. Възприемайте жена си като свое отражение, а не като своя собственост. Преразгледайте целия си живот, ситуациите, в които сте ревнували и ненавиждали, когато сте се сърдели на жените и когато сте подлагали на съмнение мъжествеността си. Помолете Бог да ви прости агресията в тези ситуации и му благодарете за всички жени, които сте имал в живота си, независимо от поведението им. И още нещо, което е много важно - помолете Бог да научи вас, сина ви и всички ваши наследници, които ще имате в бъдеще, на любов. Още един пример. Доведоха ми на преглед едно момиче, което преди половин година внезапно бе изпаднало в депресия. Бяха я пратили в психиатрична клиника, но това само бе влошило състоянието й. Имах дълъг разговор с баща й. Оказа се, че той също отчасти имаше вина за заболяването. В подсъзнанието му действаше мощна програма за унищожение на заобикалящия го свят. Това се проявяваше в честите му обиди, озлобление и омраза към живота, съдбата си, хората. Той бе предал тази програма на детето си. Докато момичето ходело на училище, то се чувствало относително добре. Но след завършването на средното образование тази подсъзнателна програма се активирала с пълна сила и се проявила в липсата на желание за живот. Когато в семейството няма спокойствие, между родителите или близките има постоянни кавги и разпри, детето често реагира с възпаление на ухото или заболявания на дихателните пътища, като по такъв начин то изразява чувствата си и подава на родителите си сигнал: „Обърнете ми внимание! Аз имам нужда от тишина, мир, спокойствие и хармония в семейството." Но дали възрастните винаги разбират това? Много често негативните програми се внедряват в подсъзнанието на децата още по време на бременността. Винаги питам родителите за този период и дори за отношенията им една година преди бременността. - В началото на бременността си сте мислели да направите аборт - казах аз на една жена, която доведе при мен на преглед бебето си. Наскоро детето бе започнало да страда от диатеза. - Да, така е - отговори жената. - Мислех, че бременността е ненавременна, но съпругът ми и неговите родители ме убедиха, че трябва да родя детето. - Вие сте родили детето, но в подсъзнанието ви е останала програмата за унищожаването му. Нежеланието да раждате представлява пряка заплаха за живота на детето. То е реагирало на това с болест. - Какво да правя сега? Мога ли да му помогна по някакъв начин? Лекарите казват, че за тази болест лекарства няма, трябвало само да се спазва диета. - Лекарства има. Ще ви предпиша едни хомеопатични лекарства. Първо симптомите ще се изострят, но после кожата на детето ще се изчисти. Най-важното обаче е вие самата да се „прочистите". В продължение на четиридесет дни трябва да се молите и да искате прошка от Бог за мисълта за аборт, за това, че не сте успели да създадете на детето си пространство, изпълнено с любов. Това ще ви помогне да неутрализирате програмата за неговото унищожаване. Освен това, проявявайте всеки ден любов към себе си, съпруга си и детето си. И още, помнете, че всякакви претенции към съпруга или обидата към него, всеки конфликт в семейството веднага се отразяват на здравословното състояние на детето. Създайте в семейството си пространство, изпълнено с любов. От това ще спечелят всички. Мислите и емоционалното състояние на бременната жена са много важни за здравословното състояние на бъдещото дете. Мисълта за несвоевременната бременност, страхът от раждането, ревността, обидата към съпруга, конфликтът с родителите - всичко това се предава на детето и в подсъзнанието му се преобразява в програма за самоунищожаване. То се появява на бял свят със слаба имунна система и започва да страда от инфекциозни заболявания практически веднага, още в родилния дом. Лекарите нямат никаква вина за това. Причината е както в детето, така и в родителите. Важно е да осъзнаете причините и да се очистите чрез покаяние. Диатезата, алергиите, ентеритът, стафилококовите инфекции - всичко това е резултат от негативните мисли на бащата и майката по време на бременността или след това. Когато детето страда от различни страхове, причината за това отново трябва да се търси в поведението на родителите. Веднъж ме извикаха на домашна визитация с молба да помогна на децата да преодолеят страховете си. По-късно стана ясно, че и майката беше обладана от страхове - страхуваше се да се отдалечава от дома, а бащата употребяваше наркотици. Всъщност, кого трябваше да лекувам? Ще ви дам и друг пример със страхове. Една жена доведе в кабинета ми едно съвсем малко момиченце. От известно време детето се страхуваше да остава само в стаята си и изпитваше ужас от тъмното. С майката изяснихме подсъзнателните причини. Оказа се, че в семейството имало напрегнати отношения и че жената мислела за развод. Но какво означаваше разводът за момиченцето? Раздяла с бащата. А бащата олицетворява опората, защитата. Веднага щом майката бе завладяна от негативни мисли, детето бе реагирало със страховете си, като по този начин показваше на родителите си, че не се чувства в безопасност. Изтегляне 275.08 Kb. Сподели с приятели:
|