Рамта: Разбира се. Ученик

От този момент всеки от нас е започнал да се развива и разширява. Душата ни е надарила със способността да задържаме мисълта и да я запазваме във вид на емоция. Благодарение на това ние сме могли да се обърнем навътре в себе си, да видим мисълта и да я разширим творчески. Така е възникнал светът, цветето, така са се появили животните.

Мисълта, вашият любим Отец, сама по себе си е непроявена емоция. Мисълта не може да бъде усетена, докато не се прояви в душата като емоция. Само когато мисълта е пропита с емоция и се запечата в душата, тогава става реалност. Тогава тя има форма и структура.

Кой е сътворил всичко, което виждате тук? Това не е била мисълта-Бог. Това сте били вие, Боговете-емоция. Вие сте взели мисълта и сте я преживели чак до най-нисшите форми на материята. Няма реалност докато мисълта не се изпълни с емоция вътре в душата, за да създаде идеал на творението и да се изрази в сътворената форма. Чувствата и емоциите правят мисълта осезаема, придават й форма, която се нарича „реалност". Така Отецът расте всеки миг.

Сътворената форма представлява развитие на мисълта в емоция. Тя позволява да бъде създадена материята. Емоцията е тази, която ви позволява да творите, да се развивате, да се изразявате и да правите това, което пожелаете. Отец не само действа чрез вас, той чувства и съществува посредством вас. Вие - това е той и тази реалност се пресъздава отново всеки миг. Ето защо всичко, което вършите, всичко, което някога сте направили винаги е било прието от Бог. Обичайте, обичайте безкрайно това, което сте, защото вие сте прекрасни същества, сътворили всичко заради чистата радост от творението.

Ученик: Благодаря, Рамта. Имам още един въпрос. Казахте, че човек се намира тук от десет и половина милиона години, но учените имат доказателства, че човек е на Земята само от около един милион години или най-много два.

Рамта: За да разбереш ще ти обясня, че вашите археолози определят времето за произход на човека чрез използване на радиоактивността на предметите, които намират. Но светлината на вашето слънце бомбардира вашата планета директно не толкова години, колкото си мислят вашите учени, защото дълго време Земята е била покрита с вода. Тази вода, това са вашите океани, които по това време са били все още в атмосферата около планетата. Когато светлината на вашето слънце е удряла по водната повърхност, светлината се е разсейвала навсякъде. Така нищо на Земята не е било подложено на радиация за разлика от сега. Като измерват радиоактивността на намерените предмети, учените измерват възрастта на човека, като предполагат, че слънчевите лъчи са имали пряк достъп до този план много по-рано отколкото е в действителност.

Бог в образа на човек се намира тук от десет и половина милиона години в различни форми на телесно въплъщение с цел да бъде усъвършенстван. Нека това, което ти обясних да ти бъде пътеводна нишка в твоите размишления, за да си направиш заключенията сам.

А сега ми кажи защо тази история на сътворението ти допада повече, от другите? Знаеш ли защо?