Ученик: Да, много. Благодаря. Рамта

Така да бъде.

Бог е съвкупност от мисли и източник на всичко съществуващо. Но вие сте използвали тези мисли и сте създали целия блясък и красота на формите. Благодарение на своята творческа сила и своята независима божественост, вие притежавате способността да приемате, да задържате и наблюдавате мислите. С този разум сте замислили и въплътили всичко, което съществува.

Помечтайте за миг. Представете си нещо, което би ви хвърлило в неописуем възторг. След това усетете емоционално вашата фантазия. Така е била сътворена вашата вселена. Така е бил сътворен човек. Така се сътворява всичко.

Мои любими Майстори, вие сте творци на целия живот. Вие сте сътворили звездите, цветята, аромата, формите. Вие сте велики същества. Вие сте същността на висшия разум - Бога, който изразява себе си чрез собственото си творение, наречено „човек”, и целият живот очаква вашето присъствие, вашите мисли, вашите чувства.

Мои уважаеми братя, вие сте знаменити същества, в чиито дълбини се таят разум и сила, способни да сътворят всичко, а вие не го осъзнавате. Вие сте много повече от въплътените тела. Вие сте велики същества, които изразяват себе си чрез формата като продължение на вътрешните ви способности.

Без вашето творчество би било невъзможно да се опознаят всички предмети и явления в тяхното многообразие. За какво да съществува животът и цялата тази красота, ако наоколо нямаше никой, който да ги оцени. Без вас нищо тук не би имало смисъл.

Без вас тази Земя щеше да бъде безформена планета. Нямаше да има сезони, цветята нямаше да цъфтят, слънцето нямаше да изгрява, нямаше да духа вятър, защото вие сте сътворили това царство в съответствие с вашите целенасочени замисли. Вие сте планирали това забележително място, в което живеете. Тогава нима не сте същества с висш разум? Разбира, че сте. Вие не сте се развивали, за да станете такива. Вие винаги сте били такива.

Аз съм тук, за да ви науча да станете безгранични, но ще започна с това какво представлявате и каква стойност имате. За да познаете своята божественост, за да осъзнаете своя висш разум и огромната сила, които притежавате, за вас е много важно да познавате своето наследство. Много е важно да разберете как в самото начало сте станали искри от светлина с огромна сила и как сте еволюирали, за да станете загадката, наречена „човек”. И така...

Във вашата Книга на Книгите е казано: „В началото бе словото". Съвършено невярно. Словото е нищо без мисълта, защото мисълта е основата и творец на всичко, което Е.

В началото това, което вие наричате начало, всичко е било безкрайна мисъл. Безкрайността на мисълта ще наричам Бог Отец. Това, което наричате Бог, в по-неограничено разбиране, е мисълта - главната причина и основание за целия живот. Всичко, което Е, било е и ще бъде, има своя източник на мисъл и разум, и това е Божественият Разум.

Затова в началото е било безграничното пространство на мисълта. Бог би останал една мисъл без форма, ако не беше видял сам себе си, ако не беше се обърнал навътре в себе си. Когато Бог видял мисълта, която е, той се разширил и станал сам по себе си уникална форма, защото всеки път когато съзерцавал мисълта, самото действие на размишление разширявало мисълта. Мисълта започва да расте и да се размножава. По такъв начин Бог, който по-рано никога не е излизал извън границите на своето същество, чрез самосъзерцание се е разширил.

Какво е предизвикало желанието на Бог да се разшири? Любовта. Същността и целта на съзерцателната мисъл е любовта. Тази любов на Бога към себе си е предизвикала в него желание да се опознае. В следствие на това той се е разширил в уникална форма.

От това движение на любовта сте се родили всички вие, защото когато от любов към себе си Бог се разширил, всички вие сте станали това, в което Бог се е превърнал, разширявайки се.

Всеки от вас в един и същи миг е станал част от първата видима разширена мисъл.

Тъй като вие сте първата сътворена единица от Бога Отец, всеки от вас е Бог от Бога, син на Отеца и част от висшия разум, наричан „Божествен разум”. Вие сте единственото пряко творение на Бога. Вие сте единствените, които сте разширено повторение на това, което е Отец, защото вие сте Отец в разширена форма. Всичко, което е Отец, присъства в състава на неговите любими синове.

Бог Отец е постоянна съзерцателна мисъл, която се нарича „живот", непрекъснатост, която се намира в не по-голям покой, отколкото вашите собствени мисли. За да бъде мисълта или животът в непрекъснато разширение във вечността, трябва да има някаква причина за това. Тази причина сте вие. Всеки от вас е станал част от Божествения разум, за да може чрез вас животът да продължава да се разширява във вечността, която в действителност не се измерва с време, защото вечността е в настоящият момент. Това е непрекъснатото и вечно Сега.

За да можете да се движите напред, на всеки е дадена възможността да е единствен, както е било и винаги ще бъде - съвкупност от мисли, което всъщност е съвкупност от Бога. Всеки от вас притежава висш разум и свободна воля, както и способността да черпи мисли от Бог (всъщност той представлява точно това) и да се разширявате според вашите собствени съзерцателни мисли.

Бог е висш разум, който постоянно се разширява и умножава непрекъснато чрез всеки от вас. Каквито ставате вие в процеса на вашето разширение, такъв става и Бог. Какъвто става Бог чрез разширяването на всеки от вас, същото можете да станете и вие, защото всеки има достъп до това, което представлява той.

Когато в началото мисълта е видяла себе си и се е разширила, тя е станала принцип на мисълта под името „светлина”. Светлината е била създадена първа, защото когато мисълта е видима и разширена, тя намалява вибрацията си до честота, която излъчва светлина. Така светлината е първата форма на видимата разширена мисъл.

Корените на вашето истинско наследство идват от този момент, когато се ражда светлината, защото всяка частица светлина, родена от първата видима мисъл, се е превърнала в индивидуалност - син на Бога. Затова в момента на сътворението всички са се превърнали в така наречените „лъчисти същества".

Всеки е бил роден в един и същи миг. В момента когато Бог е видял себе си, всички същества, които някога са били или някога ще бъдат, са били сътворени от мисъл в светлина. Светлината, излъчена от пространството на мисълта, е станала много близка до Божествения разум, станала е част от него, от потока мисли, наричан река от мисли.

Светлината, в която се е превърнал всеки от вас е била и е разум. Това е Бог, превърнал се в светлина, като следствие от своето разширение. Тази божествена светлина, която е вашето първородно и постоянно тяло, е Духът на вашето същество. И досега вие притежавате истинския Дух, истинското „АЗ" на Бога, истинско светлинно тяло, в което сте се превърнали в мига, когато мисълта, вашият любим Отец, е видяла себе си, разширила се е и се е превърнала в светлина.

В началото, когато мисълта, т.е. Отец, е проникнала в Духа на вашето същество, е била създадена емоцията, но тя е била недоловима. Тогава чрез вашите творчески сили е била създадена душата, за да може да удържа реката от любов, идваща от Бога. Тя е била сътворена с цел да черпи мисли от непрекъснатия поток и във вид на емоция да ги прави неподвижни. Това състояние се нарича памет.

Душата ви дава възможност да бъдете творчески принцип. Защото за да можете да творите, трябва да можете точно и ясно да задържате в паметта си образа на вашата мисъл. По такъв начин вие можете да съзерцавате и разширявате мисълта си, за да стане тя творческа ценност, което вие наричате реалност.

За да създадете например едно уникално цвете, трябва да ви се появи мисълта за него. Тази мисъл се изтегля от непрекъснатия поток мисли, с който Духът или светлината на вашето същество е единно цяло. След това мисълта се задържа в душата като образ под формата на емоция. И когато пожелаете, вие можете да извикате образа на мисълта-цвете, да го видите и разширите до форма каквато пожелаете. Задържайки мисълта в състояние на абсолютен покой в паметта си, вие можете детайлно да нарисувате образа му.

Без душа вие не бихте могли да разширите Отца до създадената форма, защото не бихте могли да задържите мисълта в покой, за да я видите и разширите и превърнете в свое творение.

В сътворението няма начало и край. Вие, които сте творци произлезли от субстанцията на мисълта, сте светлинни същества. Богове.

Всичко, което виждате наоколо се нарича материя. Бог е материя, защото всичко е Бог. Но творците и дизайнерите сте вие.

Всичко произхожда от мисълта, абсолютно всичко. Всичко материално е дошло от мисълта, която е била пропита с емоция, за да бъде сътворен идеалът на творението. Преди да се сътвори каквото и да е, мисълта за него първоначално е намерила образ в душата като идеал.

Материята е заобиколена от светлина. Учените започват да подозират (те са прави в предположенията си), че ако честотата на вибрация на светлината се понижи или забави, тя ще стане груба материя. А от къде е дошла светлината? От мисълта, от Бог.

Когато съзерцавате една мисъл и я пропивате с емоция, тя се разширява до честотата на вибрация на светлината. Ако забавяте движението на светлинните частици и ги уплътнявате, то вие създавате електромагнитно поле, което има положителен и отрицателен полюс. Вие наричате това електричество. Ако забавите и уплътните мисълта още повече, електромагнитното поле ще коагулира в груба материя. Грубата материя на свой ред се коагулира в молекулярни клетъчни структури, които се наричат форма. Формата се задържа от мисълта, чийто образ душата е създала като идеал на творението.

Всичко се създава по следния начин: взима се това, което няма скорост - мисълта, и се разширява до нещо, което има скорост, а това е светлината, след това се намалява скоростта на светлината докато не получите това, което искате.

Вие със своите собствени мисли сте създали красотата и великолепието на всичко, което съществува. Вие сте въплътили това в живота с мислите и чувствата си, защото вие, които сами сте били мисъл, понижена до светлина, сте видели светлината, в която сте се превърнали и сте се влюбили в нея. След това сте понижили още вибрациите на светлината, за да създадете електромагнитно поле и така сте сваляли вибрациите до получаването на грубата материя - най-ниската форма на мисълта, която се явява друго измерение на Бога в самия себе си.

Така вашите първи крачки са били да признаете това, което в науката се нарича превръщане на мисълта в материя. Тази наука е съществувала само като разбиране. От тази наука водят началото си създадените форми.

В началото на раждането на сътворените форми на Бог те видели себе си, видели светлината, която са били и сътворили идеала на светлината в материя, създавайки това, което се нарича „слънца”. Те били огромно количество - трилиони милиарди. Всички тези слънца са били създадени от синтеза на газови вещества, които се образували в резултат от понижаването на стойностите на електромагнитното поле. От тези слънца - главните искри на живота, са били създадени и пуснати по своите орбити въртящи се сфери, наречени планети. Необходими са били еони от време за вашето обучение да създавате дизайн.

Кой е сътворил тази и другите вселени? Разбира се, че вие. Конструирали сте го много просто. Всичко, което сте сътворили посредством съзерцателните мисли е разширило вашия опит, което от своя страна е позволило във вашата душа да се появят чувства. Именно с помощта на вашите чувства е бил изграден вещественият, материален план.

Вашата божественост се състои в това, че вие сте първите искри светлина и като творци със свободна воля сте създали всичко, което Е, Абсолютно всичко. Бог не е сътворил вселените, защото той е Вселените. Вие сте ги създали със своите мисли, предчувствайки и усещайки ги в своята душа.

Много от вас са били сред Боговете дошли на това място, наречено „Земя", преди еони от време и тук сте създали и развили целия живот. В продължение на милиони години сте черпели мисъл от Бог и със своя висш разум и творческа сила сте определяли идеала на своите творения.

Вие, същества от светлина, сте разработили тук живи организми от бактерия, която се е образувала в резултат на реакцията на газообразните вещества с водата. Това е станало строителен материал. В самото начало вашите творения са били просто отделни групи от сгъстена материя. Вашето творчество е било много просто, защото едва сте започвали да разбирате реалността на материята и как да създавате нещо от нея. В продължение на еони вие сте създали растенията, животните и всяко живо същество на този план.

Тези същества са били измислени от вас като израз на вашата творческа емоционалност. Някой от вас е сътворил цвете, някой е създал цветовете, друг аромата. По-късно различните аспекти на цветето са били оформени с различен дизайн.

Трябва да разберете, че вие не сте работили, за да сътворите всичко това, тъй като сте били същества от светлина и не сте имали телесно въплъщение, което да върши работата. Вие просто сте се превръщали в това, което сте искали да сътворите. За да направите материята осезаема, да й придадете характерни черти, да й дадете ум, да й придадете форма и да я изпълните със съдържание, вие сте ставали част от това, което сте създавали. Когато всяко творение се е одухотворявало с разума на своя създател, вие сте го оставяли и сте се устремявали в търсене на други, още по-големи творения.

Всичко, което сте създали тук, нямаше да бъде толкова прекрасно, ако не носеше дъха на своя творец. Вие сте вдъхнали в своите творения разум или модели на генетична памет, наречена „инстинкт”. Това е дало на вашите творения цел за съществуване и средства за развитие на нови видове като размножаването и предаване на гените. Новите видове са наследявали инстинкта - животворния дъх на творческите Богове, които са пуснали в ход модела на еволюцията. Ето защо всичко живо притежава вътре в себе си божествена същност, която представлява онази искра живот, която идва от вас, Боговете, неговия създател.

Тогава, когато тук ясно се е появила борба за живот, Боговете решили да създадат от материята средство, с което да могат да усещат и чувстват своите творения и да изразяват своите творчески способности, но този път лично те, а не чрез творенията си. За тази цел те създали телесното въплъщение, наречено „човек".

Мисълта е всепроникваща честота, тя е същност, преминаваща през материята. По този начин Боговете, които са мисъл във формата на светлина, са могли да се превърнат в цвете, но никога не са могли да го помиришат. Те са били като вятъра, който духа през дърветата, но не може да ги почувства. Те са могли да минат през камъка, но не са могли да го почувстват, защото материята на камъка не въздейства на мисълта, защото мисълта няма чувствителност, за да усети същност с много по-ниски вибрации.

За да могат Боговете да помиришат цветето, да го държат, да опознаят красотата му и да усетят яркостта на багрите му, е трябвало да създадат материално средство, което вибрира с такава честота, на каквато вибрира цветето. Така въплъщението, наречено „човек", е било сътворено след като всичко друго е било вече създадено, за да могат Боговете да чувстват и усещат своите творения и да изразяват своите творчески способности чрез грубата материя - или чрез това, което се нарича „твърда маса^”, чрез мисъл в нейната най-ниска форма.

Човекът е бил създаден чрез мисловния идеал, за да бъде „автомобил”, с който Боговете да се движат, Той е бил идеалното въплъщение за Бога, защото е могъл да побере в себе си душата и да бъде облечен с Духа на Бога. Благодарение на телесното си въплъщение, Боговете вече можели да докоснат цветето, да вдишат аромата му и тези усещания са могли завинаги да бъдат регистрирани в тяхната душа като чувства. Сега те можели да огледат дърветата и да ги съзерцават, да вдъхват аромата им и да се докоснат до тяхната красота. Боговете са можели да се докосват един друг и да общуват, да наблюдават и да бъдат непредсказуеми в отношенията си един към друг. Дошло времето, когато Боговете в образа на човек са се впуснали в съвършено ново приключение в света на материята, в което участник станала невидимата същност наречена „чувство".

Така Боговете, същества от светлина, нямащи плътността на материята, създали плътност, подходяща за своя идеал. Чрез своето въплъщение те можели да изразяват себе си в друга реалност - в мисли, въплътени във форма, която се нарича „материя”. Благодарение на това те станали Богове, божествена мисъл, въплътена в разума на клетъчната материя, наречена „човечество". Така станали Бог-човек и човек-Бог. Бог, който бил изразен в човешки облик и човек, който изразявал Бога, намираш се вътре в него, за да продължи Отецът да се разширява във вечността.

Първите хора се появили след многобройни експерименти. В началото били създадени само мъжки същества, които нямали външни полови белези. Половите органи се намирали вътре в телата, затова те можели да се размножават чрез процес, наречен клониране. По тази причина всички мъжки същества, които били създадени първоначално, изглеждали еднакви. Те били един доста опростен вариант и днес биха изглеждали като карикатура. Но в онези времена те изглеждали красиви. За съжаление те не били достатъчно подвижни и пъргави и много често ставали храна на зверовете. Дълго време се правили тестове и модификации, докато не бил намерен идеалният вариант. Когато телесното въплъщение било доведено до съвършенство, много Богове с радост се въплътили в тела, предвкусвайки новите приключения, които ги очаквали в изследването на живота.

Телесното въплъщение било конструирано така, че имало електрическа структура, която позволявала на съществото от светлина постоянно да подобрява тялото, за да може да живее и съществува в пълната с опасности околна среда. Тялото било така направено, че споменът за всяка мисъл, която Бог е наситил с емоция, да се съхранява във всяка клетка, а също така и в процеса на клониране.

Много по-късно е създадена жената като подобрена форма на човека. Тъй като тя имала утроба, се е появила възможността за предаване на гените и възможност за появата на същества с неповторими въплъщения и възможност за усъвършенстване. Семето на мъжа е станало носител на достигнатото в живота разбиране, а жената го износва в своето яйце. Чрез акта на съвокупление генетичните модели на двамата започнали да се обединяват, за да се появи още по-добро създание, което съчетава достигнатите от родителите знания и разбиране. При този процес се е създавало по-добро тяло. но не по-добър Дух.

Тъй като разбирането на Боговете в тела започнало да расте, както изисквало личното преживяване, първоначалната форма на телата постоянно се е усъвършенствала в продължение на десет и половина милиона години. Толкова години са били необходими, за да станете такива, каквито сте днес.

Вашето тяло е младо, защото човек ходи на два крака само от десет и половина милиона години. Но вие винаги сте били същества от светлина и не може да се определи началото на съзерцателната мисъл, като за мярка се вземе времето, защото то просто не е съществувало. Затова можем да кажем, че вие сте много древни същества. В течение на милиарди години, съгласно вашето измерване на времето, вие сте творили в електромагнитното поле, понижили сте го до груба материя и са започнали нови приключения. Така в продължение на милиарди години конструиране и изследвания, човек е станал живо дишащо същество, състоящо се от коагулирана мисъл и плътна материя.

Вие сте създали целия този план. Без вас нямаше да има реалност. Животните се радват на любовта ви, защото сте техни творци, цветята също се радват на любовта ви, защото в тях е въплътен образеца на вашето разбиране за красота.

Кои сте вие? Велики творци на целия живот. Вие сте безкрайна мисъл, доведена до творческа материя. Вие сте Бог, безсмъртна мисъл, живееща във форма, наречена „човечество".

Вие сте Бог, въплътен в човек, за да продължи разширението на мисълта във вечността.