Предговор от Джей Зи Найт
Ученик: Нима искате да кажете, че даже убийството не е зло и не е порок? Рамта
Изтегляне 0.88 Mb.
|
| Ученик: Нима искате да кажете, че даже убийството не е зло и не е порок?
Рамта: Абсолютно вярно. Казах ти Мастер, че живота е безкраен. Той ще продължава, и продължава, и продължава. Всеки миг, изразявайки себе си на сцената на живота ние имаме безгранични възможности да се изпълним с щастие във всеки един момент. Това, с което човек ще изпълни миговете си става по негова воля, желание и защото по негово мнение то му подхожда най-много от всичко. Ако в един момент съществото избере да убие някой, то в следващия момент то ще живее с чувството на ужасна вина, в самоосъждане и страх, че неговата постъпка ще се обърне срещу него. Затова неговите бъдещи моменти няма да са безопасни, докато не прости на самия себе си за извършеното. Ще се намерят много, които ще бъдат ужасени и ще осъдят убиеца. А аз ще обичам съществото, което е убило друго. Как мога да не го обичам? Възможно ли е то да бъде откъснато от живота и чудото на Бог? Не, Мастер. Убитият ще се връща отново и отново, защото животът е вечен. Ако изпитвам ненавист към постъпката и осъждам убиеца, аз осъждам самия себе си. Убиецът вече е направил собственото си осъждане, защото ще се окаже в капана на това отношение, което той има към своята постъпка и с което ще е длъжен да съжителства в своето царство на мисли и емоции в следващите моменти от живота си. Аз не изпитвам ненавист към постъпката. Аз размишлявах над нея. Аз го разбрах. Аз съм извън него. Ако осъдя убиеца, аз няма да стана по-възвишен, уверявам те, и живота ми ще се окаже под въздействието на това осъждане, защото „Аз съм истината", ще се отдели от моето същество. Тогава вече няма да съм цялостен. Разбираш ли? Когато видиш такива неща, това е добиването на опитност в действие. Всеки момент имаме избор да добием опитност, ръководейки се от импулс или просветление. Това е наш избор. Правителствата ви ще се опитват да управляват масите със закони, правила и механизми, но те никога няма да могат да управляват волята на съществата, която работи в тишината на собствения мисловен процес. Във всеки миг от живота всяко създание балансира момента, съобразявайки се със собствената си емоционалност. Искам да кажа, че няма по-добър учител от вас самите и всеки е отговорен за хармонията в живота си. Кой върши „нещо" в мислите си, ако не самите ние? Можете да поставите човек в затвора, в най-тясната, най-тъмната и мръсна дупка, но никога не можете да поставите в затвор неговия разум и мисловен процес. Човек може да е с неподвижно тяло, но с активен ум. Той може да разсъждава със самия себе си, да се учи и да се осъжда. Аз не признавам нито доброто нито лошото, а само живота. Ако той подтиква едно създание да убие друго или да направи това е душата си, просто мислейки за това, двата случая са равнозначни, защото това, което правите в мислите си, вече го извършвате. Няма създание, което да не е убивало друго в мислите си. И в двата случая на съществото му е необходимо да изрази това, за да го разбере. Искам да разбереш, че този който става съучастник на убиеца в неговото самоизразяване е негова жертва, защото той е размислял за възможността да бъде изгорен, нарязан или по някакъв начин наранен. Тъй като той е мислил за това, а то внушава страх, той привлича това събитие към себе си. Затова този, който има нужда да навреди и този, който има потребността да бъде наранен (защото на него му е необходимо да разбере това), се привличат взаимно, за да придобият този опит. В разбирането, наричано Бог, нищо не се проявява като зло. Всичко е опит, който носи мъдрост. Това е и моя отговор към теб. Когато човек престане да бъде осъждан от своите братя и разбере, че той е непорочен в своята същност, че той е Бог, че е напълно подкрепян от жизнената сила, наричана Бог, той няма да има необходимостта да познава войната, насилието, убийството, за да разбере собствената си цена. И когато човек се освободи от ограничаващото го съзнание с неговите закони, планове и правила, тогава ще се изпълни с радост и покой, което ще му позволи да обича себе си и човечеството и да приеме свободното съществуване на всеки и всичко, според техните собствени замисли. Тогава той ще обича така, както обича Бог. Тогава той ще бъде такъв, какъвто е Бог - поддържащата система на целия живот. Така да бъде. Изтегляне 0.88 Mb. Сподели с приятели:
|