Ученик: Разбира се, трябва да има някакъв момент, когато ще осъзнаем, защо продължаваме да се връщаме.
Рамта: Да, съществува. Той се нарича щастие. И този момент настъпва когато не искаш да бъдеш никой друг, освен самия себе си, и когато мястото в което предпочиташ да се намираш е същото това място, в което се намираш. Това е моментът на осъзнаване.
И още нещо, Мастер. Това, което за теб може да е тъга, нещастие или болка, често се оказва щастие за друг. Всеки тук е щастлив в своя живот, но хората не го разбират, защото техният идеал за щастие е подобен на клоун или прехвръкващ елф, променящ цветовете около себе си ту в синьо, ту в сиво, ту в розов цвят.
Всички тук са щастливи, защото правят това, което искат, съгласно желанията си. Ако искат да боледуват, те боледуват. Ако искат да бъдат нещастни, те са нещастни, защото искат това, защото това ги прави щастливи. Знаеш, че ако искаш насила да накараш някое създание да се смее, то няма да издържи и ще се разплаче.
Всички тук явно се наслаждават на живота. Ако не се наслаждаваха, биха умрели веднага. Когато дойде тяхното време, те умират, защото мислят, че са длъжни да умрат. Някога, Мастер, в радостта и спокойствието на битието, докато гледаш всичко наоколо ще осъзнаеш, че всеки човек е безгранично щастлив, независимо как изразява себе си.
Сподели с приятели: |
