Ученик: Добре, но не ви разбирам напълно. Струва ми се, че казвате, че живота се движи в кръг. И този кръг няма край? Рамта

Защо хората се връщат тук? Защото те искат това. Не мисли, че някой те заставя да дойдеш тук, че някой те избутва от този план, на който се намираш и след това те напъхва обратно в тяло, само за да минеш с мъка през родилния канал и да станеш напълно зависим от всяко едно его около теб.

Дошъл си тук не според някакъв закон, Мастер, защото никой не може да те застави да направиш нещо против волята ти. Ти си решил да се върнеш тук. Ти си пожелал да се изразиш отново на този план. Следователно, ако търсиш виновен за своите нещастия, то трябва да се погледнеш сам в очите. Ти си абсолютно отговорен за своята красота, за самия себе си, за своя тъжен или прекрасен живот. Време е да разбереш, че това е така.

Никой никого не заставя да се реинкарнира на този план. Пребивавайки дълъг период от време тук, човек започва да мисли, че това е всичко, което съществува. Когато загуби тялото си и се откъсне от емоционалните си привързаности и играчки на този план, той скоро пак бърза да се върне, защото мисли, че това е единствения рай, който съществува. И то е така.... , но за него.

Тук си, защото ти искаш това, защото в дълбините на своето същество, ти се нуждаеш от нещо, с което да допълниш и обогатиш себе си на този план. Това е нуждата да изразиш радост, или тъга, или състрадание, или гняв, или болка, или нещо друго, което искаш да изпиташ на този план на илюзиите, за да се наситиш на това чувство до краен предел. Когато се умориш и ти стане скучно, тогава можеш да промениш нагласата си и да изпиташ други емоции. Ето колко е просто.

Може ли идеалът да живее заедно с тъгата, болката и адските мъки? Разбира се, че може. Той се намира от тях на разстояние само една нагласа.

Знаеш ли защо си такъв, какъвто си в този момент? Защото ти вече си изиграл повечето роли и сега играеш тази. Защо не си се родил гладно дете, а такова великолепно създание? Защото вече си бил гладно дете, което е искало да стане великолепно създание. И ето ти си тук. Защо не си хлебар, който прави хляб, за да храни семейството си? Защото, Мастер, вече си бил такъв. Сега ти си това създание, което купува хляб от него.

Най-забележителното в това царство е, че то се променя непрекъснато, и ти можеш да станеш който и да е персонаж. Според твоят напредък на сцената на живота, ти се издигаш до висини, които ти позволяват да изиграеш илюзиите, които ще ти дадат най-добрите уроци. Така ти имаш свободата да станеш крал или нищожество, обичащ или обичан, роб или свободен човек, всяка илюзия ще ти донесе разбиране, от какво се нуждае твоята душа, за да допълни своята опитност.

Ти, Мастер, не си изпитал много, защото има още много неща, които не си вършил и много същности, които никога не си бил. В този свят има същества, които живеят в състояние на възвишено спокойствие и техните потребности са много прости. Всичко, което им е необходимо, всичко, което искат, те просто го материализират. Те живеят в щастие и радост, Мастер, с такова отношение към живота, което на теб тепърва ти предстои да избереш за своя опит.

Предстои ти да изживееш много разбирания. Знаеш ли кое от тях е най-важното? Живей, за да живееш. Това е най-великото достижение в разбирането на живота, защото само тогава ще познаеш мира и покоя. Само тогава ще разбереш радостта. Само тогава, Мастер, ти отново ще станеш Бог в своята цялост.

Все още ти предстои да изпиташ това разбиране за живота, защото ти си позволил да се почувстваш застрашен и си приел роли на помощник, на работник, съперник, идеалист, страдалец и неврастеник. Ти си ги приел като своя съдба и те са станали такива. Ако си позволиш да видиш и другата страна на живота, ще осъзнаеш, че тези роли са само едни мънички частици от твоите жизнени възможности.

Този живот, независимо от всичко, което се е случило в историята на вашето човечество, все пак е прекрасен. За съжаление тези, които живеят в големите градове сред застоя и плътността на масовото съзнание, смятат това място за мизерно и нещастно за живот. Ако ти изпълниш с храброст своето същество, дистанцирайки се от идеалите, заплашванията и ограниченото съзнание на човека, и заживееш в уединение сред природата, насаме с Бога вътре в теб, ще разбереш, че живота в действителност е чудесен, прекрасен и безкраен, безграничен.

Целта на твоето завръщане тук, Мастер, е да живееш. Но ти не си се освободил от привързаностите, които те притеглят към този план. Без да стане това, ти не можеш да изпиташ великолепието на живота и Бога. Ти не си вървял по ледник, не си се крил под каменни мостове. Не си гледал зимата през прозореца, за да видиш червенушката, искряща на снега. Не си бил в дълбоки пещери, не си крачил през пустиня. Не си прекарал самотна нощ във великата пирамида и не си изследвал места, където не е стъпвал човешки крак.

Не си правил още много неща, които са вълнуващи и прекрасни. Това са тези предели в живота, които ти предстои да изпиташ.

Когато престанеш да живееш заради обществения имидж и започнеш да живееш за собствените си идеали и собствената си истина, каквато и да е тя в глъбините на твоето същество, когато обикнеш своето вечно същество, ще станеш едно с флората, с рибите и с целия живот. Тогава ще можеш да кажеш: „Аз завърших този опит. Обикнах тук целия живот и затова съм готов за ново приключение. Готов съм за следващото царство, за ново разбиране и съвършено друго битие". Когато направиш всичко това, Мастер, ти ще напуснеш тази земя в ореола на славата. Така си отидох аз.

Аз обичам този план. Аз често бродя по неговите долини. Аз ставам вятъра в дърветата и детския смях. Живота тук ми е познат, защото не съм пропуснал нищо ценно. Но още по-познати са ми страданията на тези, които обичам най-много от всичко - моите любими братя. Аз имам отговори, но каква полза от тях, ако те не ги прилагат в живота.

Причината, ти и всички други да изразявате себе си тук, е тази, че вие искате това. Това представлява реинкарнацията.