Рамта: Първо, защо мислиш, че в бъдеще тук няма да те очаква нещо по-хубаво?
Ученик: Защото тук живота е постоянна борба. Навсякъде има толкова болка и печал, с които трябва да се справяш. Даже самите ние да не страдаме, виждаме това около нас Трудно можеш да си представиш, че в близко бъдеще това положение ще се подобри.
Рамта: Последното нещастие тук е бил гладът. Всички винаги са били гладни. Трябвало е да се работи до изнемога за самун хляб, малко сирене и прокиснало вино, за да напълниш празния си стомах. А погледни сега, всеки се бори да намали тлъстините си. Сега, когато всички са нахранени и са станали дебели, ще се намери някой да каже: „Ай-ай-ай, не може така, не е красиво". Сега пък всички се борят отново да гладуват. Живота е истинско приключение, нали?
Болката на този план, Мастер, се казва „его".
Сподели с приятели: |
