Глава 3 ДУХОВЕ, ПРИЗРАЦИ И НЕВИДИМИЯТ СВЯТ

Ралф Уолдо Емерсон

Обичам да ходя на срещи за холистични алтернативи на лечение и на изложения, свързани с различните психич­ни явления. Винаги е забавно да видиш какво правят дру­гите в областта и да откриеш нови идеи. Някои от нещата, които се показват на тях, са смешни, но винаги е добре да бъдеш непредубеден.

Преди няколко години се разхождах в една експо зала, след като бях представил книгата си "Животните гово­рят". Минах покрай един щанд, на който имаше мъж с вся­какви странни геометрични приспособления и електронни джунджурии. Докато подминавах, той ми подвикна и аз се приближих към щанда му. След като се ръкувахме и той ми се представи, спомена колко му харесала моята беседа, но после добави, че видял нещо смущаващо, докато съм говорел. Попитах го какво точно е усетил и с мек, бащинс­ки тон, той каза: "Видях обсебване от около двадесет духо­ве."

Аз замълчах, усмихвайки се любезно, несигурен дали човекът се шегува или не. Когато не отговорих, той про­дължи: "Ако искате", каза той, "ще съм щастлив да ви отърва от тях. Имам страхотен уред за такива явления. Всъщност, при всички хора, с които общувате, би било добре да имате един от тях, за да изчистват аурата ви от всичко, което прихващате от тях."

Погледнах го, а усмивката замръзна на лицето ми. Колко нелепо беше предположил, че с всичките си книги, демонстрации и лекции аз няма да усетя, ако нещо се е лепнало към мен. Беше доста смущаващо. И още повече да допусне, че ще се уловя на такава смехотворна въдица и ще купя нещо, без да попитам какво е. Беше почти обидно.

Аз продължих да се усмихвам любезно, вдигнах пог­лед нагоре, огледах се и около себе си, все едно виждам всички тези "прилепили се духове". После казах със серио­зен, любезен глас: "Благодаря ви. Много мило от ваша страна, но не е необходимо. Всички ще ходим на вечеря по-късно". И си тръгнах.

Нищо не е по-неправилно разбрано и обгърнато от повече страх и митове от идеята за духовете. Всяко общес­тво има свои учения за духове и същества, по-нереални от нас. От ангели, феи и духове на животни до призраци, ядо­сани предци, дори демони - мистичните преживявания с духовното измерение се срещат навсякъде. Когато следва­ме дадено учение, което е универсално, то би трябвало да накара малките камбани, биещи тревога, да зазвънят, каз­вайки ни, че нещо става, нещо, на което трябва да обърнем внимание, дори ако не разбираме точно какво е.

Проблемът е, че повечето от онова, което хората зна­ят за реалността на духовете, е достигнало до тях от разв­лекателната индустрия: филми, телевизия и книги. През изминалото десетилетие се направиха големи пари в мета­физиката и сферата на психичното, на базата на човешкото невежество. Днес на повечето метафизични панаири и из­ложения за психични явления често можем да открием хо­ра, които се рекламират като "ловци на духове".

Психичното измерение поражда асоциации с думи като лов на духове, екзорсизъм, астрални същества и обсебени от духове. Подобни теми често се разискват наляво и надясно. Повечето от тези термини се разбират непра­вилно от широката публика и са неприемливи за работе­щите в областта на метафизиката и психичното. Тези тер­мини по-скоро предизвикват страх и страхови реакции и точно това поражда проблеми. Често страхът се използва, за да се влияе върху другите.

Когато става въпрос за реалността на духовете и свързаните с тях явления, повечето хора попадат в една от следните няколко категории. Някои хора приемат, че кон­тактуването с духове е нещо лошо, което задължително ще им създаде много проблеми. Доста често тези хора вярват, че контактуването с духове трябва да се избягва, защото причинява вреда и последствията са фатални за човека. Винаги има хора, които се страхуват да контактуват с как­вото и да е същество или явление извън физическото изме­рение. Често, тъй като не разбират, те се колебаят и стра­хуват да изследват или да се докоснат до други възмож­ности.

От друга страна, има хора, които вярват, че няма ни­що страшно в света на духовете и ако човек мисли пози­тивно и запази връзката си с бялата светлина, нищо не мо­же да му навреди. Истината, както е при повечето неща, е някъде по средата.

Преживяванията с духове не се ограничават до стаите за сеанси, старите замъци и отминалите времена. Повечето хора са имали или ще имат някаква среща с това явление. Ще им се стори, че виждат нещо, когато там няма нищо. Ще дочуят глас, когато са сами. Ще се появи усещане, че някой стои зад или до нас. Лицето на любим човек, който е починал, може да бъде видяно в огледало. Лицето на почи­нал роднина може да се появи на наскоро правена снимка.

Духовете показват присъствието си по различни на­чини, но ние основно го усещаме чрез петте сетива. За съ­жаление, различните явления с духове често минават неза­белязани или се интерпретират погрешно. Таблицата на следващата страница дава подробности за някои от най-често срещаните явления, при които хората се сблъскват със света на духовете. Тъй като тези явления могат да имат и други обяснения, много е важно да не се правят прибър­зани изводи.

Често пъти енергията на даден дух е толкова силна, че предизвиква физиологична реакция в тялото, покачвай­ки адреналина. Адреналинът е източник на телесната реак­ция, която задвижва механизма: "Борба или бягство" в мо­менти на стрес и опасност. Ако не знаем, че присъствието на дух може да предизвика подобна реакция, когато почув­стваме приток на адреналин, може лесно да го сбъркаме с реакция към някакво отрицателно или зло въздействие.

Енергията на духовете, срещани в природата, често попада в тази категория. Те лесно предизвикват подобни физиологични реакции. Не че са отрицателни или зли. Те просто притежават силна енергия.

Понякога духът се проявява по други начини, които могат да бъдат изтълкувани погрешно. Когато дядо ми, който помагаше в моето отглеждане, ми се яви като дух, той се появи в облак дим. През по-голямата част от живота си той пушеше "Кемъл" без филтър. Точно този застоял мирис на цигари, който стаята му винаги имаше, ме уведо­мява кога се е появил; след това дрехите ми и всичко нао­коло мирише по същия начин. Някой незапознат лесно би могъл да обърка такива "облаци дим" с нещо лошо или от­рицателно.

Духовете и сетивата

Слух (способност за чуване на неща, недоловими за човешкото око) - Шепоти зад вас, когато наоколо няма ни­кой друг; викат ви по име; домашни шумове, когато няма основание за такива; музика и пеене от неидентифицирани източници (особено навън, сред природата); звън, бръмче­не и пукот в ушите.

., Осезание (способност за усещане на неосезаеми не­ща) - Тръпки и настръхване; промени в температурата; усещане за муха, разхождаща се по косата ви; прилив на адреналин; усещане за паяжина по лицето, когато наоколо няма паяци; промени в налягането на въздуха около вас; замаяност.

Обоняние (способност за помирисване на неща без мирис) - Лъх на цветя и растения, когато наоколо е зима; аромати, свързвани с хора, които отдавна не са живи и от източник, който не може да бъде идентифициран.

Вкус (способност за долавяне на вкуса на неща, не-доловими за човешкото небце) - Сладък или кисел вкус в устата (без да е свързан с хранене или оригване); вкусове, свързвани с човек, който вече не е жив (напр. някой, когото свързвате с определено ястие).

Всички срещи с духове са толкова неуловими, че лесно могат да се объркат, а не бива да допускаме, че по­добни явления са знак за нападение, обсебеност или нез­дравословна привързаност. Не трябва да се страхувате от истинските срещи с духове. По-скоро трябва да бъдат при­емани с детска почуда и радост. Те потвърждават пред нас реалността на живота във всичките му измерения и ни на­помнят, че никога не се разделяме наистина с онези, които обичаме.

Само защото имаме някакво странно преживяване, това не означава, че то е свързано с духове. Има и други форми на психични преживявания, които могат да обяснят най-често срещаните явления с духове.

Случаен и целенасочен отпечатък

В книгата ми "Как да развием и използваме психич­ното докосване" обяснявам как предмети и места могат да бъдат наситени с енергия. Всички ние сме се докосвали до такова насищане. Помислете как усещането в стаята ви е било различно от това в стаята на брат ви, сестра ви или родителите ви, когато сте били малки. Всички ние оставя­ме отпечатък или следи от енергията си, от нашата уникал­на духовна същност. Колкото по-дълго притежаваме даден предмет или обитаваме определено място, толкова по-силен е отпечатъкът върху него. Затова когато се местим в ново място, е нужно време, за да се почувстваме удобно. Нужно е време, за да оставим своя отпечатък върху заоби­калящата ни обстановка.

Отпечатъците от предмети и места могат да бъдат случайни или целенасочени. Целенасочен отпечатък, нап­ример, е изработването на амулети или талисмани, зареде­ни с определена енергия, които да доведат до определен резултат. Църквите, храмовете и залите за медитация са места, където се полагат усилия за създаването на атмос­фера на преклонение и спокойствие, които ние долавяме при влизане.

Случайните отпечатъци са много по-често срещани. Местата, където са се случили емоционално наситени съ­бития, или предмети, притежавани дълго време от даден човек, се зареждат с енергия. Повечето обитавани домове всъщност не са обитавани от духове, а са наситени с отпе­чатъците на събития, случили се с предишните обитатели. Усещането за дискомфорт в дома може да не е нищо пове­че от отпечатък, а не реален дух. Използването на някои от простите техники, описани в Част II, от рода на прогонване с пушек, ще елиминира отпечатъците и ще спомогне да различите и си изясните дали има дух или не.

Когато за пръв път започнах да давам публичност на моята работа през годините в колежа и непосредствено след дипломирането си, за начало започнах да проучвам обитавани къщи. Бях сигурен, че ще е вълнуващо, пълно с призрачни тръпки преживяване! Оказа се най-досадната работа, която съм вършил.

Истинското разследване изисква много знания и тър­сене на други обяснения, които не са свързани с феномени­те. Дадена врата може би скърца просто защото пантите имат нужда от смазване. Или се отваря непрекъснато, за­щото подът е неравен? Може би светлините премигват, защото има прекъсване в електричеството или късо съеди­нение в къщата? Каква история има къщата? Когато ели­минираме всичко възможно, едва тогава невероятното ста­ва възможно.

Една истинска среща с духове, независимо колко е странна, не отразява задължително проявление на негатив­ни сили в действие или населяване на пространството от недоброжелателни същества. Обикновено духът се опитва да привлече нашето внимание деликатно. Ако не чуваме, почукването на вратите на нашето внимание може да стане по-силно, затова е много важно да не правим прибързани заключение или догадки.

Съществуват много доказателства в подкрепа на въз­можен живот след смъртта. Някои от доказателствата са феноменални, други - смешни. Установено е, че призраци­те съществуват в целия свят. Да, традиционният призрак може да бъде открит в стари къщи, но в дадена страна мо­же да бъде срещнат и в новите жилищни блокове, в модер­ните двуетажни къщи, апартаментите и мезонетите.

Има къщи, където стъпките отекват, вратите се отва­рят и затварят сами, а мебелите се преподреждат. Понякога призракът се появява като привидение или просто като тъмна форма. В някои случаи се чува глас, издаващ стенания и мърморещ проклятия, а друг път се долавят аромати и предметите се местят.

Много странни явления съществуват из целия свят. За някои, ако бъдат изследвани достатъчно внимателно, има логични обяснения. Други, дори след внимателно изучава­не, остават необяснени. Има две основни причини, поради които някои остават без обяснение. Първо, често липсват доказателства и разбиране; второ, доказателствата се уни­щожават вследствие на силни емоции - главно страх.

Не ни помага и фактът, че около темата за смъртта цари голямо объркване. Естествено е за нас, човеците, да се страхуваме от всичко, което не разбираме. Дори големи­те религии, които са традиционни авторитети по въпросите за смъртта и отвъдния живот, ни изпращат смесени посла­ния и нямат единодушие за това какво всъщност се случва. Колко често сме виждали попове и свещеници да говорят за райските красоти и все пак да си служат с ужаса от смъртта и ада като средство за манипулиране и контроли­ране на своето паство?

Възможността личността да просъществува след смъртта често се разбира неправилно и това поражда недо­верие и присмех. На практика, всички призраци и духове често попадат в категорията на злите привидения и демо­ни, излезли навън да плашат хората. Това е боклукът, предлаган от развлекателната индустрия и някои религиоз­ни групи и почти няма общо с действителността.

Различните същества от духовното измерение биват разглеждани по най-различни начини. Или ги описват като зли привидения и демони, или като прокудени души, хва­нати в капан, защото са загубили дома си. Разказите за призраци, обитаващи стари домове и други места, варират от описанието на палави, през безвредни до несъмнено зли същества. Преди да можем да определим кое е истина и кое лъжа, дали един дух е добър или лош, трябва да започ­нем с дефиниране на нашите термини.

Всяко общество си има свой начин за класифициране и наименуване на духовете и призраците. Следващите тер­мини отразяват по-често срещаните разлики в описанията. За целите на настоящото четиво съм запазил простия стил на тези описания. Осъзнавам, че някои източници си слу­жат с доста объркани и сложни метафизични фрази и фи­лософски обяснения за тези създания и моите разяснения може да им се сторят твърде прости и сбити. Други може изобщо да не се съгласят с моите описания. Избрал съм най-често срещаните термини, които обхващат повечето, дори всички явления, на които може да се натъкне широка­та публика и масовата психика. Важно е да не се вкопчвате в тези термини или да ги подмятате наляво-надясно, а по-скоро да ги използвате като източник за разбиране на пре­живяното от вас самите.

Ангели и водачи

Ангелите населяват повечето основни религии в За­падния свят, но се появяват във всички религии и в литера­тура по целия свят. Ангелите станаха доста популярни през последното десетилетие дори в традиционните религии и църкви. Този интерес послужи за отваряне на хората към идеята, че е възможно съществуване и на други измерения, отвъд нашата земна реалност. Съществото, което често на­ричаме ангел, понякога може да е тип духовен водач. Лю­бим човек, който е починал, но все още се грижи за нас, често се нарича ангел. Освен любимите ни хора, други ду­ховни същества, които ни помагат по някакъв начин, се считат за ангели и често се наричат така. Думата ангел оз­начава послание, затова всяко духовно същество, което но­си послание, на практика е ангел. За целите на нашата кни­га обаче ще разграничим ангелите от другите видове ду­ховни водачи и същества, като ги определим като отделна форма на живот - с тела от по-лека субстанция (често не­видима за нашата по-притъпена чувствителност), които въплъщават един творчески и любящ високо развит инте­лект.

Духовен водач е всяко същество с облик на дух, кое­то служи като наш водач и пазител. Често се използва като общ термин за всеки дух, който оказва помощ. Духовните водачи изпълняват множество функции, затова можем да имаме различни водачи, които ни помагат на различни етапи от нашия живот. Един духовен водач може да приема разнообразни форми. Може да е любим човек, който е по­чинал, но все още се грижи за нас, може да приеме форма­та на животно-пазител, което носи определени качества и характеристики, да се яви в геометрични форми или в сме­сица от цветове. Когато даден духовен водач се появи във форма или с външен вид, различни от човешкия, трябва да изследваме и разгадаем неговата символика, за да разберем каква роля изпълнява в живота ни. Водачите често общуват с нас чрез най-силно развитото ни сетиво или чрез сетиво­то, което ще ни помогне да ги приемем по-лесно. Много рядко съм виждал дядо си в човешки облик; винаги усещам присъствието му по мириса и появата на дим, който свърз­вах с него през детството си.

Привидения

Привидение е всеки предмет, същество или място със свръхестествен произход. Наричаме свръхестествено вси­чко, за което нямаме пряко научно обяснение. Срещата с привидение е визуално преживяване. Въпреки че често се възприема като фигурата или формата на някой отдавна починал, то може да бъде и видението на предмет, животно (от рода на починал домашен любимец) или дори любимо място. Етимологията на думата навежда на мисълта за зав­ръщане на някое същество в познатата му обстановка, обикновено за да постигне определена цел. Тази цел често е довършване на недовършена работа, а предметите и мес­тата, които се появяват като привидения, обикновено отра­зяват нещо неразрешено. Често думата "привидение" за­мества термина "призрак", затова ви моля да направите справка и с дефиницията за призрак.

Астралната реалност е измерението, което отразява физическата реалност, но не на материално ниво.⁵ Терми­нът често се използва като синоним на света на духовете. Астралното създание е същество, живо или мъртво, което няма или се е отделило от своята физическа форма.

Астралната реалност включва толкова разнообразни създания, колкото физическата - хора и други форми на живот. Човешкият вид може да е жив или мъртъв (според определенията на физическия живот). Живи са най-често хората, които все още се намират във физическото измере­ние, но в момента са напуснали телата си. Обикновено това се случва през нощта, докато спят, или чрез съзнателна астрална проекция. Астралната проекция и извънтелесните преживявания се използват за описание на времето, през което нашите по-неуловими аспекти се отделят от физи­ческото и навлизат в тази по-нематериална реалност. Ос­вободено от физическите ограничения, това невидимо тяло може да пътува в други места и измерения, отвъд земното пространство и време. Ние, хората, не се състоим само от физическо тяло. Ние сме нещо повече. Притежаваме вълни от енергия, които заобикалят физическото тяло и проник­ват дълбоко в него. Те са част от полето на нашата аура, за което ще говорим по-изчерпателно в Част III. Тези енер­гийни вълни са част от нашата същност. Въпреки че традиционната източна метафизика учи, че притежаваме някол­ко невидими тела, за целите на нашата книга ще говорим за всички тях просто като за невидимото тяло.



Откъсване на невидимите тела

Като напускат физическите тела, невидимите тела могат по-лесно да се отърсят от останките от емоционални и ментални енергии, натрупани през деня Това помага за почивката и възстановяването на физическото тяло. Част от това отърсване намира отражение в сценариите на нашите сънища.

Невидимото, финото тяло изпълнява различни функ­ции, които са от съществено значение за общото здраве и жизненост на човека, защото филтрират другите невидими реалности, така че силите да ни стигнат да се съсредоточим повече върху физическото измерение. То е първата защит­на стена на физическото тяло и черпи енергия от земята, за да можем да съществуваме. През нощта нашето невидимо тяло се откъсва от физическото. Освобождаването му от физическото по време на сън помага на физическото тяло да се отърси от стреса на деня и да се ободри. Без бремето на физическото тяло финото тяло може по-динамично да извлича енергия от вселената, така че когато отново се слее с физическото, физическото тяло да е презаредено и пълно със сила. Отделено от физическото тяло, то не е ограниче­но от време и място, свободно е да изпитва и регистрира преживявания от по-неуловимите сфери. Сънищата отразя­ват голяма част от този процес и тези духовни преживява­ния. Чрез специални техники можем да се научим да под­държаме своя аз буден в невидимото тяло и да пребивава­ме в тези неуловими реалности по-осъзнато. Онези, които са имали моменти на просветление по време на сън, са из­питали малка част от този процес.⁶

Някои създания, на които се натъкваме, са просто астралните проекции на извънтелесните преживявания на живите. В астралното пространство можем да се срещнем и със създания, които не са човеци - включително обикнове­ни хора след тяхната физическа смърт или такива, които чакат да се преродят.

Астралните преживявания могат да включват и кон­такт с това, което наричаме обвивка или сянка. Това е не­видимата енергия, останала след покойник, когато той или тя напуска физическия живот - подобно на старата мантия на този човек, която ще изчезне с времето. Това преживя­ване често се описва като "призрак в гробището". Няма защо да се страхувате или тревожите от такива преживява­ния, макар да са малко разстройващи. Други астрални съз­дания могат да бъдат индивиди, които са живели някога на земята, но сега работят в по-фините реалности, за да нап­равляват и помагат на онези, които са все още във физи­ческа форма. Можем да се натъкнем и на мисловни форми, които се държат, сякаш са същества, но всъщност не са. (Направете справка с информацията за мисловните форми по-нататък в главата.)

Вероятно най-голямо объркване поражда онова, кое­то познаваме като нисши астрални създания. Това са съз­дания, които имат връзка с обсебването от духове, за което толкова често се говори в съвременния лов на духове. Нисшите астрални създания са онези същества (често об­вързани със земята), които обитават места, където се отда­ват на долни и вулгарни навици и поведение. Тези създа­ния често са участвали в такива занимания, докато са били живи и не искат или не могат да се откъснат от тях, затова имат нужда от живи хора, чрез които да ги изживеят отно­во. Те черпят енергия от онези, които притежават подобни навици, като стимулират у тях още по-голямо пристрастя­ване, създавайки с живите връзка от типа дърво-паразит или човек-вампир. Често срещана погрешна представа за тях е, че ако попаднеш на място, където има вероятност от среща с такива създания, те могат да се прилепят към теб заради електромагнитните аспекти на аурата ти и твоята жизненост, да се хранят с твоята енергия и да насърчават участието ти в низки прояви, защото по този начин се чув­стват по-жизнени. Единствените, които може да имат проблеми с такива обсебвания, са хората с лошо здраве, чиято аура е лишена от жизненост заради злоупотреба с наркотици, алкохол, пушене и други зависимости. Децата НЕ са по-податливи на такова въздействие. Ако наскоро в живота на даден човек (дете или възрастен) е имало някак­ва голяма травма или върху него е упражнено насилие, всяка от простите техники, описани в Част II, ще поправи и предотврати проблемите. При един нормален, здрав и жиз­нен човек, никое обсебване не може да издържи повече от няколко часа. Колкото по-силен и вибриращ от енергия е човек, толкова по-малка е вероятността някога изобщо да се натъкне на тези създания. Има хора, които биха искали да повярвате, че това, което казвам, не е истина, опитвайки се да хвърлят вината за личния си дисбаланс и проблеми върху нисшите астрални създания. Подобни хора хвърлят вината за всяка трудност, за всичко, което става или не става в живота им, върху "дявола" или някаква друга сила, задължително извън тях самите.

Караконджули

Това е название за всяко създание, което всява страх или причинява мъки. Повечето истории и филми за приз­раци се въртят около този конкретен аспект от света на ду­ховете, но това е най-рядко срещаният призрак, най-малко вероятният, на който ще се натъкнат дори онези, които се занимават с психичното от любителски интерес. Една от формите на караконджулите е анкоу - наблюдателят от гробището. В някои части на Европа имало обичай, когато строяли ново гробище, в първия гроб да се изгаря някоя нещастна жертва жива, за да се роди призрачен пазач. Тази измъчена душа трябва да сплашва другите - живи и мъртви - така че покоят на починалите да не бъде нарушаван.⁷ Едно всяващо страх явление не винаги може да се припише на духове от типа на караконджулите. Често нещата, при­писвани на този дух, са явления, които носят друг смисъл и имат друг произход, и изобщо не са дело на някакъв зъл Дух.

Безплътните е синоним на призраци, същества без физическо тяло. Те са нематериални и терминът обикнове­но навежда на мисълта за човешка душа, която наскоро е преминала в отвъдното. Повечето традиции учат, че когато умрем, ние напускаме физическата си форма. За известно време при прехода от физическия живот към духовния, ние запазваме външния вид на своята физическа форма, но формата просто не е толкова реална.

Когато другият ми дядо почина, на погребението му нямаше никакъв знак или намек за него. Сигурен съм, че той беше толкова готов да умре, че когато най-накрая смъртта дойде, той беше горе, извън физическата си об­вивка и си тръгна, без да поглежда назад. Той съвсем не се канеше да се мотае наоколо.

Присъствието на баща ми, от друга страна, се усеща­ше много отчетливо на погребението му и известно време след това. (Най-вероятно за да види кой щеше да се появи.) Но духовете, които се мотаят наоколо известно време след смъртта, не трябва да се бъркат с онези, които са обвързани със земята.

Обвързана със земята душа е създание, което е почи­нало във физическото, но не се е преместило в духовното пространство. Понякога хора, които починат внезапно при катастрофа, самоубийство или без да са подготвени, не осъзнават, че са умрели. Като не осъзнава това, създанието остава сред живите, докато не разбере, че вече е дух. Духът се обвързва със стари модели от физическия живот, "оби­тава" същите места, където е живял, докато е бил жив, опитвайки се да прави онова, което някога е правел. Поня­кога това се придружава от различни съпътстващи явления, включително отваряне и затръшване на врати, звук от стъпки и други физически проявления.

Има множество техники, които помагат на душата да осъзнае собствената си физическа смърт и да премине на­татък. През повечето време този процес изисква малко по­вече от обикновен разговор и молитва.

Някои духове остават, за да утешат онези, които са напуснали. Други отказват да тръгнат, докато не разрешат това, което е останало неразрешено. Понякога духовете ос­тават свързани със земята, за да вдъхновят действия и мис­ли у близките си. Други остават, за да помогнат за разбул­ването на мистерии и за да предадат последните си посла­ния. С развиването на собствената ни психика и духовна чувствителност, ще можем по-лесно да определим дали да­дена душа си е тръгнала и по-лесно да помогнем на подоб­но същество.

умра,

голямо погребение...

Любопитните...

ще се струпат да видят

дали

наистина съм

или само

проблеми...

Идеята за призраците и духовете на покойните, оста­нали близо до земята, трябва да ни успокоява. Много пъти роднини, които умират, остават наблизо, за да служат като водачи и пазители на останалите след тях. Те обикновено се разпознават благодарение на познато докосване, аромат, дори реално появяване.

Призраците - същностите на онези, които са вървели по земята - правят много за нас. Те ни показват, че няма умиране. Те ни утешават в моменти на загуба и често се връщат периодично през целия ни живот, дарявайки ни с напътствия и любов. Те дори служат като водачи при собс­твената ни смърт и ни помагат да преодолеем страховете си от нея.

Често страхът ни от призраци се поражда от това, че те ни напомнят, че смъртта ни разделя с любимите хора. Заради това много души остават свързани със земята из­вестно време след смъртта, за да успокоят опечалените и да им вдъхнат сила.

Онези, които ни обичат, не спират да ни обичат, неза­висимо, че са умрели. Обичайно е за духа на починал любим човек да остане или да се завърне за малко, за да ни увери в това. Макар и стряскащо, това не е преживяване, от което трябва да се страхуваме, а което да приемем с ра­дост.

Звучи отвратително, но аз обичам сватбите и погре­бенията. (Разбира се, в старата шега се казва, че те са едно и също.) Обичам ги, защото и на двете винаги протича ог­ромна духовна дейност.

Няколко години преди да почине баща ми, почина леля ми, неговата сестра. Тя беше интересна жена. Винаги си слагаше някакъв сладникав парфюм с мирис на цветя, а червилото й обикновено беше толкова дебело нанесено, че когато ни поздравяваше с прегръдка и целувка, миришехме на нея през останалата част от деня и ни се струваше, че никога няма да можем да отмием червилото й. По-малката ми сестра особено много мразеше това и често се криеше, когато пристигаше леля.

По времето, когато почина баща ми, той и майка ми живееха в Южна Каролина. Там се извърши скромна служ­ба и после тялото беше върнато в Охайо за погребението. Стоях до сестра си и посрещах идващите в погребалния дом в Южна Каролина, когато започнах да долавям мириса на леля. Усмихнах се, като го разпознах, побутнах леко сестра си и прошепнах: "Ей, Тереза, помириши това."

Тереза подуши въздуха и лицето й се набръчка. Без да се замисли, тя мигновено изтри бузата си, все едно изт­риваше червило. Не можах да не се засмея.

Да, трябва да скърбим от загубата на любимите хора във физическото измерение, но можем също така да се на­учим да приемаме тяхното ново проявление. Можем да помним, че докато носим любовта в себе си, те винаги ще бъдат част от нашия живот. И като начало можем да прео­долеем страховете си.

Духовете от природата (елементалии) са онези съ­щества и духове, които са свързани с конкретен аспект от природата. Всяко общество учи, че има духове, свързани с всяко нещо, което расте на планетата. Всяка традиция на­рича тези духове по свой собствен начин. На Запад ние най-често ги наричаме феи и елфи, но също и деви, земни духове, както и с много други имена. Духовете от природа­та са деца на Майката Земя. Те са многолики, каквато е са­мата природа, появяват се в различни размери, форми и степени на развитие и съзидателност. Всяко цвете има сво­ята фея, всяко дърво има свой елф. Повечето от нас са има­ли контакт с тази реалност, без изобщо да го осъзнават. Ако някога сте виждали лумване на светлина около расте­ния и цветя, вероятно сте преживели такава среща. Пове­чето традиции учат, че ако доловиш аромата на дадено цвете или дърво, това е поздрав от неговия дух. Въобража­емите приятели на децата често са част от тази група. Ду­ховете от природата, феите и елфите обичат да привличат вниманието ни. Един от най-често практикуваните начини е като придвижват предметите около нас. Изчезващи, а после отново появяващи се принадлежности често са приз­нак за дух, обикновено дух от природата. Духовете от при­родата често се считат повече за етерни, отколкото за ду­ховни (етерът е по средата между физическото и духовното измерение), защото могат да избират дали да ги виждаме или не, както им харесва. Тяхната енергия често е силна, пораждаща състояния на променено съзнание и дори пре­дизвиква прилив на адреналин в тялото. Важно е тази ре­акция да не се бърка със сигнал за нещо лошо; тя просто показва силата на тяхната енергия.

Полтъргайст буквално означава "пакостлив дух" и се отнася до срещи и явления с духове, които обикновено ни разстройват и стресират. Те предизвикват необясними шу­мове, понякога елементарни като пукане и щракане, друг път силни като чупене на предмети.

Отдавна се води спор дали наистина съществуват. Случки с полтъргайст често се случват в домове, където има младежи или деца, преминаващи през пубертета, осо­бено момичета. Според една от теориите, когато детето навлиза в пубертета, неконтролирано се освобождава ог­ромно количество психична енергия (съответстваща на пробуждащите се сексуални енергии), което води до поява­та на феномена. От друга страна, някои защитават идеята, че тази новопробудила се сексуална енергия привлича пакостливи духове, които още повече я стимулират.

Има голяма вероятност случките с полтъргайст да са свързани със сексуалната енергия на хората, била тя пре­комерна, неконтролирана или неправилно насочена. Чо­вешкото тяло е биохимична, електромагнитна енергийна система и сексуалната енергия е свързана с нашите елект­рически аспекти. С увеличаване на сексуалната енергия се засилва и собствената ни електрическа честота. Случките с полтъргайст може би са нещо като късо съединение в елек­трическата ни верига, изпускащо неконтролирани искри.

Все повече и повече случки с полтъргайст се наблю­дават в домовете и на жени в менопауза - време, когато от­ново настъпва обрат в биохимията на тялото и колебания в сексуалните енергии. Това може да стимулира неконтро­лираното освобождаване на психична енергия, която може да се прояви като полтъргайст.

Независимо от източника, повечето явления с полтъргайст се елиминират, като се балансират психичните енергии и се намерят творчески отдушници за новата сек­суална енергия. Най-добрият начин за предотвратяване на явленията с полтъргайст е като се погрижим младежите и жените в менопауза да не стават любители на психичните практики, без да са усвоили подходящите техники за ба­лансиране.

Една стара аксиома гласи "Енергията следва мисъл­та". Там, накъдето насочим мислите си, натам отива и на­шата енергия. Мисловната форма е форма на енергия без образ, родена от нашите мисли и емоции, която често се държи така, като че ли е реално създание.

Мисълта е проявление на недоловима сила. Ако сил­ните мисли или идеи карат ума да създава образи, това мо­же да породи мисловна форма, която се превръща в сво­бодно носеща се форма, излъчваща вибрация. С други ду­ми, мисловните картини могат да бъдат изкуствено нада­рени с душа и да се проявят като създания в астралното или невидимото измерение. Понякога ги наричат изкустве­ни земни духове. Не забравяйте, че в крайна сметка ние сме кармично отговорни за всички мисловни форми, които създаваме.

Мисълта притежава огромна творческа сила в хода на онова, на което даваме проявление в живота си. В древната еврейска Кабала се говори за един аспект на божественото, Йехова Алоа ва Даат - Бог създаде проявление в ума. В сърцето на вселената, в сърцето на всичко, на което даваме проявление, лежи мисълта.

Ако се концентрират достатъчно мисли и след това бъдат захранени със силни емоции, те започват да приемат форма - жизнено проявление - и често се появяват в аурата ни. Самата форма е различна, в зависимост от фокуса на човека, но може да приема нашия облик, формата на мате­риален предмет, дори своя собствена форма. Качеството на нашите мисли често предопределя цвета на мисловната форма. Естеството на нашите мисли определя тяхната форма, а фокусът на нашите мисли определя яснотата на мисловната форма.

Ако някога сме имали проблем с раздялата или ни е било трудно да се справим с прекъсването на някоя връзка, ние сме изпитали влиянието на такива мисловна форма. Това проличава най-вече в моменти на раздяла, развод и овдовяване. Когато двама души се оженят или имат връзка, особено когато имат сексуални отношения, поражда се обединена мисловна форма, която набира сила. Дори ако единият почине, мисловната форма може да продължи да съществува и двамата често продължават да поддържат контакт помежду си, защото мисловната форма още е жива и присъства.

Различните групи използват мисловни форми, за да популяризират своите идеи. Колкото по-силна е групиров­ката, толкова по-мощна е мисловната форма. Това е част от онова, което често наричаме "колективен ум". Често чувам разкази за това как различни групи използват магия или мисловна защита като средство за влияние и манипулиране на хора и събития. Ще разгледаме този аспект малко по-подробно в Глава 4.

Мисловните форми лесно се запечатват в къщи, в предмети и в аурата на хората. Понякога онова, което чо­век приема като дух, не е нищо повече от мисловна форма, която не се е разсеяла, разтворила или преобразувала. Мисловните форми притежават динамични електрически аспекти и тази енергия може да е причината за явления, наподобяващи среща с духове. Създадените мисловни форми трябва да се разсеят или трансформират на даден етап; ако не стане, мисловната форма започва да създава проблеми.

Мисловните форми са продукт на нашето творческо въображение. Да се научим да контролираме и насочваме мислите си, фантазиите и въображението си е част от оно­ва, което ни помага да дадем проявление точно на онова, от което имаме нужда или което желаем, като в крайна сметка ставаме господари на собствената си съдба.

Духове

Дух е всяко същество или създание, което живее, ра­боти и оперира на нефизическо ниво. Този общ термин често се заменя с призрак и някои от другите термини, описани тук. Терминът дух може да се използва за описа­ние на ангели, водачи, същества от природата и душите на напусналите физическия живот.

Обсебвания от духове

Обсебването от духове описва някакъв вид дух (по­някога и мисловна форма), който се е прикрепил към аура­та или енергията на жив човек или към определено място. Взаимоотношенията често са като при паразит или вампир, тъй като създанието черпи от личната енергия на човека, за да се сдобие с по-голяма жизненост - за да се чувства по-живо.

Обсебването от духове са основава на принципа "по­добното привлича подобно". Ако се занимаваме с нещо лошо, то привлича към нас лоши създания. Ако посещава­ме места, където стават лоши неща, голяма е вероятността да "прихванем" някое от тези нисши създания, което може да се мотае там. Въпреки че има хора, които биха искали да повярвате, че е много лесно да се случи нещо подобно, всъщност не е така.

По-вероятно е да изпитаме проблеми с обсебването от духове, ако сме небалансирани и в лошо здраве, ако из­живяваме травма, изпаднали сме в депресия или се занима­ваме с дейности, които ни вредят. Докато поддържаме доб­ро здраве, хармония и здравословни навици, никога НЯМА да имаме какъвто и да е проблем с каквото и да е продъл­жително обсебване. Дори ако ни се наложи да прекараме известно време в обстановка, в която живеят нисши астрални създания, достатъчно е да вземем душ, за да се про­чистим от всякакви обсебвания по нашата аура, ако сме в добро здраве. Колкото по-силна и вибрираща е нашата енергия, толкова по-малка е вероятността някога да имаме проблем с обсебвания, особено ако се придържаме към указанията, предложени на следващите страници. Като до­пълнение, упражненията от Част III ще ни помогнат да поддържаме енергията си на високо, балансирано ниво и с лекота да предотвратяваме и коригираме всякакъв проблем с обсебването.

1. 
   Нищо в духовното измерение не може да ни нарани, стига да запазим контрол.
   
2. 
   Не е задължително духовният водач да знае повече от нас.
   

3. 
   Подлагайте на проверка духовете. Не следвайте внушенията им сляпо.
   
4. 
   Никога не трябва да разчитате прекалено на духове.
   
5. 
   Не е важно кой е водачът, а каква информация носи.
   
6. 
   Обсебването и прикрепването на духове са изключителна рядкост.
   
7. 
   Не е необходимо да сме в безсъзнание или транс, за да работим с духове.
   

Ключът към предотвратяване на всякак­ви проблеми при контакта с духове е да пом­ним, че ние контролираме всички аспекти на работата с духовното измерение. Повечето хора си навли­чат неприятности, защото използват неподходящи техники, проявяват духовно дилетантство или просто търсят емо­ции.

Ако някое създание демонстрира качество, което ни кара да се чувстваме некомфортно, или поведение, което е неуместно, просто трябва да го отпратим. Ако поканим ня­кого в дома си и той не покаже уважение към нас, разлива умишлено и се държи неуместно, ще му кажем да напусне и повече няма да го каним. Същото важи за работата с ду­хове.

Ако кажем на духа да си тръгне със силен, твърд и ясен глас, той ще го направи. В редки случаи може да ни се наложи да повторим, но 99 процента от проблемите с ду­хове възникват, когато хората не контролират или не отс­тояват контрола върху връзката.

Повтарям отново: ние контролираме всички аспекти на работата с духовното измерение. Ако някое създание покаже качество или темперамент, които не ви харесват, отпратете го. Не е нужно да толерираме грубото поведение в нашите физически взаимоотношения, не е нужно да го толерираме и в нашите духовни взаимоотношения.

2. Не е задължително духовният водач да знае повече от нас.

Само защото някое същество е с по-нема­териална форма от нас, това не го прави по-еволюирало. Смъртта не ни прави задължи­телно по-мъдри. Последствията от работата с духове ще паднат върху собствените ни ра­мене, затова трябва да осъществим здравословна и надеж­дна връзка с тях. Работата с духове е точно това - работа. Всички добри връзки изискват много време и усилия, пре­ди да се създаде истинско доверие. Нужно е време, за да откриете силните и слабите си страни, независимо дали във физическия или духовния свят.

Нашите истински духовни водачи ще очак­ват и приемат нашата проверка. Те ще бъдат търпеливи с нас, разбирайки, че хората се нуждаят от много доказателства, за да пре­възмогнат съмненията си. Съмненията и тревогите няма да обидят нашите истински водачи. Ако някой дух демонст­рира нетърпение, приемете това като знак, че нещо не е на­ред. Отпратете го, защото той очевидно не е взел присърце вашите интереси. Помолете духовните си водачи за конк­ретни послания за приятелите ви и за вас. Това трябва да е информация, която да може да се използва и прилага в раз­умна времева рамка. По този начин информацията може да бъде потвърдена по-лесно. При нови духовни водачи аз винаги питам за информация, която може да бъде потвърдена или проверена няколко пъти в продължение на 7-10 дни. Времевата рамка е различна в зависимост от водачите. Винаги проверявайте по няколко пъти. Не правете изводи само от една проверка. Не всичко може да бъде контроли­рано и предопределяно от духовете. Ако информацията не издържи на няколко проверки, духовният водач вероятно е нелегитимен и трябва да бъде отпратен. Помолете за бла­госклонност и помощ. Духът не може да направи нещо вместо вас, но може да помогне. Периодите на преход и трудности могат да бъдат отлично време, когато да помо­лите за допълнителна помощ за уталожване на нещата. Помолете да ви бъде оказана помощ чрез сънищата. Помо­лете да ви се предоставят възможности по пътя. Ако нещо се случи веднъж или два пъти, това все още е съвпадение. Когато започне да се случва повече пъти, значи действа нещо друго.

Когато работите с дух, не забравяйте, че тези създания не са около нас, за да правят всич­ко, нито пък ще го направят. Те не са извинение за собственото ни бездействие. Познавам хора, които са професионалисти в тази област и които са затънали в миазмата на непрекъснати проблеми, защото няма да се променят, докато духът не им каже, че е ЧУДЕСНО да го направят. Никога не трябва да ставаме за­висими от тях или да ги използваме, за да ни лекуват от самотата. Има много хора, които очакват водачите им да правят всичко вместо тях. Те дори често използват духа ка­то извинение, че не предприемат нищо в собствения си жи­вот. Трябва да адаптираме фразата "Бог помага на онези, които си помагат сами" към "Духът помага на онези, които си помагат сами."

Не трябва да парадираме с нашата връзка с водачите, задоволявайки егото си. Порази­телно е колко много имена се изпускат из метафизичните кръгове и спиритуалистите във връзка с духовните водачи. Някои хора толкова много искат другите да знаят, че те са канали за послания на ду­хове и кои са те, че изпускат известни и екзотични имена, за да впечатлят околните. Имената на духовните водачи не са важни. Името може да е било избрано, защото ни е по-лесно да го запомним. Човек, който е канал за енергията на Исус, може изобщо да не предава послания от Исус, а име­то Исус може просто да отразява духовното качество, с ко­ето човекът иска да се свърже. Стига връзката да е продук­тивна и плодотворна, какво значение има дали името на вашия водач е Буда или Чарли? Най-важното е дали ин­формацията ни помага да разрешим проблемите и да бъдем по-продуктивни в живота си или не. Ако работата с дух постига това, тогава името е без значение.

Въпреки че се съобщава за много случаи на обсебване и те често са предмет на телевизи­онни програми и филми, аз лично никога не съм се натъквал на истинско обсебване от духове. Давал съм консултации и съм помагал с разследва­ния на няколко случая с обсебване в страната, но още не съм присъствал на истински реален случай. Това не озна­чава, че не вярвам в обсебването от духове, просто то се случва изключително рядко. Когато и ако се случи, обик­новено във физическото пространство е станало нещо, кое­то го е направило възможно: голяма травма, злоупотреба (наркотици, алкохол, сексуално насилие), неправилно раз­витие (особено при състоянията на транс), дилетантски подход към черната магия и други подобни неща.

Повечето от онова, което хората знаят за обсебването от духове, идва от филмите и е напълно погрешно. Докато водим балансиран, здравословен живот, НИКОГА няма да ни се наложи да се тревожим за такива неща, дори ако работим с духовни водачи. Развлекателната индустрия подхранва и вярването, че децата са по-податливи на обсебване и атаки от духове. Филмите и книгите използват децата като обекти на атаки от духове, защото това провокира първичните страхове на възрастните и помага за продажбите на билети. Тази представа е невярна! Децата са заобиколени от изключително защитна енергия и силна бяла светлина. Да, като цяло те са по-възприемчиви за духовното измерение и повечето "въображаеми приятелчета" изобщо не са въображаеми. Освен когато върху него не е упражнено някакво голямо насилие или не се е случило нещо, което е предизвикало късо съединение в аурата и основната енергия на детето, обсебването на деца от духове е почти невъзможно.

7. Не е необходимо да сме в безсъзнание или транс, за да работим с духове.

Не е необходимо да сме в безсъзнание, за да се срещнем и работим с нашите духовни во­дачи. На практика, най-добре е винаги да сме в пълно съзнание. Лично аз искам да знам какво става. Хората често питат дали в книгите си аз пре­давам посланията на духове и отговорът е не. Аз изследвам и прилагам наученото. Никакъв дух не използва тялото ми. Ако посланието е толкова важно, нашите водачи ще наме­рят начин то да стигне до нас, без да ни се налага да изпа­даме в безсъзнание. Ако посланието е толкова важно и во­дачът не може да ми го достави съзнателно, тогава нека водачът си плати данъка и правото на собственост и се върне във физическия свят в собственото си тяло. Често чувам хора да защитават тезата, че е трябвало да позволят на учителите да използват техните тела, за да могат чрез тях да предадат посланието. Проблемът е, че всеки учител, който е стъпвал по земята, се е показвал на последователи­те си след смъртта. Той или тя не са се нуждаели от друго човешко тяло тогава, не се нуждаят и сега. Най-често оне­зи, които възприемат такова отношение, го правят, за да се представят за много специални. През изминалото десети­летие и нещо се появиха прекрасни материали, благодаре­ние на хора, които са проводници, но има и много несъ­ществен боклук. Проблемът е, че повечето хора не отделят време, за да осъзнаят и направят разликата. Много от пре­дадените чрез канали съобщения не са нищо повече от празни баналности. Много хора се хвърлиха в "нашумялата духовна банда" на каналите, за да привлекат вниманието, усвоявайки фалшив акцент и прокламирайки претенциоз­ни, недоказуеми източници за своите материали, като ня­кои постигнаха голям успех. Но това не прави информаци­ята валидна.

Приемането на информация като канал се превърна в универсална фраза за различни психични явления - от творческото вдъхновение до духове, говорещи чрез тялото на човека, докато той е в транс. Когато хората не са под­готвени правилно за изпадане в състояния на транс, нас­тъпва дисбаланс, който обикновено им изяжда главите за три години, но винаги в рамките на три до седем години. Възникват здравословни проблеми, настъпва емоционална нестабилност и личният живот се обърква страшно. Въпре­ки че някои може да ни казват, че това е част от тяхното духовно посвещаване, това обикновено е отражение от неправилно развитие.

Когато се отворим за духовния свят, ние се отваряме за някаква динамична енергия. Ако не сме подготвени за това, резултатът ще е като да пуснеш 300 волта през 110-волтов извод. Изводът може да се справи с тока в началото, но накрая ще стане късо съединение и ще изгори. Много хора, станали проводници на определени енергии, са изпи­тали и в момента изпитват такова късо съединение в живо­та си. Ще обясним по-подробно как става това и как да го предотвратим и коригираме в Част II.

Канал в транс е просто човек, който е развил способността да отстранява дадено ниво на съз­нание и да позволява през него да навлезе друго ниво на съзнание.⁹

По принцип има два вида транс: медиумен и шамански. При медиумен транс човекът се научава да изтегля съз­нанието от физическото тяло, позволявайки на някой дух да комуникира чрез него или да засенчи личността на ин­дивида.

При шаманското пътуване човекът се научава да из­тегля съзнанието от тялото, оставяйки тялото защитено, след което излиза навън, за да общува директно с духовете, като по-късно съзнателно се връща в защитеното тяло. До­като е извън тялото, душата изследва други измерения, общува от първа ръка с различни духове и се завръща с не­покътнат спомен.

Шаманският транс изисква много повече развиване и умения, отколкото медиумният транс. Шаманският транс е активен, докато медиумният транс е пасивен. Винаги е по-полезно да развиваме и контролираме способностите си, отколкото просто да седим в очакване да бъдем използвани като инструмент. Съзнателно контролираната работа с ду­хове изисква да вземем в ръцете си собственото си разви­тие.